УБВісті виходять з червня 1998 |
|
УБВести излизат от юни 1998
|
СТЕПАН
БАНДЕРА: «НИЕ НЕ СМЕ ПРОТИВ РУСКИЯ НАРОД. НИЕ СМЕ ПРОТИВ БОЛШЕВИЗМА»
За убийството на Бандера Върховният съд на Германия
обвини Кремъл
“Какво знаете за Степан Бандера?” С този въпрос се обърнахме към
няколко български познати. Нищо. Само един каза: “Май е бил някакъв
терорист в Украйна”. Всъщност, много ли украинци знаят, кой е,
например, Ванче Михайлов?
Степан
Бандера е роден на 1 януари 1909 г. в с.Старий Угринив
(Западна Украйна, която тогава е в границите на Австро-Унгария).
От 1922 г. е член на украински скаутски организации. През 1927
г. полага матура в украинска гимназия и година по-късно заминава
за Лвив, където следва агрономия в политехническия институт.
От 1918 г. (до 1939 г.) Западна Украйна е в пределите на Полша
и полското правителство прави всичко, за да полонизира украинското
население. Разбира се, среща организирана съпротива, защото украинската
идея там никога не е умирала. Нещо повече, по време на почти 150-годишното
австро-унгарско управление (от 1772 до 1918 г.) тя получава ново
развитие. Така че Бандера, израснал в украинска атмосфера, още
през гимназиалните години се включва в организираните структури
на украинците. Една от тях е Украинската Военна Организация с
лидер Евген Коновалец. През 1929 г. се създава Организацията на
Украинските Националисти (ОУН) и 20-годишният Степан става неин
активен член. Четири години по-късно Бандера е назначен за крайови
(областен) ръководител (провидник) на организацията.
От 1934 до началото на 1936 г. Бандера е постоянен клиент на полската
полиция в Лвив, Варшава и Краков. В края на 1935 г. ОУН организира
атентат срещу полския вътрешен министър Бронислав Перацкий, натоварен
да провежда полонизаторската политика на Варшава спрямо украинството.
Арестувани са 11 души, сред които и Бандера. Най-напред е осъден
на смърт, но после съдът заменя бесилото с доживотен затвор. С
началото на Първата световна война, когато Полша е нападната от
Германия и СССР (съответно на 1 август и на 17 септември 1939
г.), Бандера излиза на свобода. През 1940 г. в ОУН става разцепление
и пан Степан оглавява революционното крило на организацията.
На 30 юни 1941 г. по време на немската окупация ръководството
(Провид) на ОУН обявава в Лвив възраждането на самостоятелната Украинска държава.
Но Хитлер се разпорежда украинските “самостийники” да бъдат арестувани
и до декември 1944 г. Бандера е в концлагер Закзенхаузен. Той решително отхвърля
немските предложения ОУН и УПА (Украинска Повстанческа Армия)
да отидат на Източния фронт. Нещо повече, бандеривските чети наред
с партизаните организират многобройни акции срещу окупаторите.
Но, за съжаление, съветската историография премълчаваше тези факти.
Защото и за Москва идеята за независима Украйна е била чужда,
което предизвика въоръжената борба на западните украинци срещу
съветската власт. Наложи се Кремъл да впрегне цялата си терористично-пропагандна
машина, за да разбие и злепостави ОУН и УПА. Според Солженицин
(“Архипелаг Гулаг”), западните украинци са били организатори на
въстанието на затворниците в Карлаг (Казахстан), жестоко потушено
от НКВД. Впрочем, активната нелегална дейност на бандеривците
продължава чак до края на 60-те години. Службата за сигурност
на ОУН, по думите на самите чекисти, е работила много добре. Някои
изследователи наричат този период национално-освободителна война
на украинския народ срещу болшевизма. Нейното знаме е бил Степан
Бандера.
На 15 октомври 1959 г. в Мюнхен Бандера внезапно умира. В тялото
му е открит циан калий. Как той попада там, оставаше загадка до
1961 г., когато в Западен Берлин избяга 30-годишният Богдан Сташинский
- агент на КГБ. Оказа се, че именно той стреля в Бандера с отровна
ампула. По този начин през 1957 г. Сташинский убива и Левко Ребека,
член на ръководството на ОУН. За успешните акции убиецът е награден
с орден “Червено знаме” лично от Александър Шелепин, шеф на КГБ от 1958 до 1961 гг.. На 19 октомври
1962 г. Сташинский е осъден на 8 години затвор. Върховният съд
на ФРГ е категоричен: Сташинский е само изпълнител на задачата,
истинският убиец на Бандера е съветското правителство в Москва.
Отстраняването на политическите противници по този начин е вековна
традиция на Москва.
(Статията е публикувана през октомври 1995 г. във в."Украйна
прес", чийто наследник е електронното издание "Украински
вести")
ДМИТРО
ДОНЦОВ: “БОЛШЕВИЗМЪТ РАЗЛОЖИ ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА”
Катастрофата, сполетяла Украйна след болшевишкото нашествие, беше
начало на общоевропейската катастрофа. Моралното разложение, което
донесе у нас болшевишкото нашествие, разяжда и демократична Европа
и Америка, кризата на нашата култура е криза на европейската култура
въобще... Духът на материалното разложи целия живот на континента,
неговите етични и морални идеали, идеалите на съвместното съществуване,
идеалите на културата, религията, личната и обществена етика,
идеалите политически. На мястото на тази разложена от болшевишката
идеология култура трябва да дойде нова организираща идея.
Тази идея ще се създаде след като бъдат отхвърлени интернационалистическите
доктрини и материализма, след като се обърнем към духа на нашето
минало, към духа на традиционализма.
(От кн.”Духът на нашето минало”, 1943 г.)
Дмитро Донцов (1883-1973 г.) е един от идеолозите на украинското
национално-освободително движение в началото на ХХ в.
Още по темата:
ОУН ПО-ДОБРЕ СЕ ВЪЗПРИЕМА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВМРО
ГЕНЕРАЛ РОМАН ШУХЕВИЧ И УПА
ОУН И ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ
УБИЙСТВА В УКРАЙНА ПРЕЗ ХХ ВЕК
|