Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 

ЛАСКАВО ПРОСИМО!
 ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

СТЕПАН БАНДЕРА: “НИЕ НЕ СМЕ ПРОТИВ РУСКИЯ НАРОД. НИЕ СМЕ ПРОТИВ БОЛШЕВИЗМА”
За убийството на Бандера Върховният съд на Германия обвини Кремъл

“Какво знаете за Степан Бандера?” С този въпрос се обърнахме към няколко български познати. Нищо. Само един каза: “Май е бил някакъв терорист в Украйна”. Всъщност, много ли украинци знаят, кой е, например, Ванче Михайлов?
Степан БандераСтепан Бандера е роден на 1 януари 1909 г. в с.Старий Угринив (Западна Украйна, която тогава е в границите на Австро-Унгария). От 1922 г. е член на украински скаутски организации. През 1927 г. полага матура в украинска гимназия и година по-късно заминава за Лвив, където следва агрономия в политехническия институт.
От 1918 г. (до 1939 г.) Западна Украйна е в пределите на Полша и полското правителство прави всичко, за да полонизира украинското население. Разбира се, среща организирана съпротива, защото украинската идея там никога не е умирала. Нещо повече, по време на почти 150-годишното австро-унгарско управление (от 1772 до 1918 г.) тя получава ново развитие. Така че Бандера, израснал в украинска атмосфера, още през гимназиалните години се включва в организираните структури на украинците. Една от тях е Украинската Военна Организация с лидер Евген Коновалец. През 1929 г. се създава Организацията на Украинските Националисти (ОУН) и 20-годишният Степан става неин активен член. Четири години по-късно Бандера е назначен за крайови (областен) ръководител (провидник) на организацията.
От 1934 до началото на 1936 г. Бандера е постоянен клиент на полската полиция в Лвив, Варшава и Краков. В края на 1935 г. ОУН организира атентат срещу полския вътрешен министър Бронислав Перацкий, натоварен да провежда полонизаторската политика на Варшава спрямо украинството. Арестувани са 11 души, сред които и Бандера. Най-напред е осъден на смърт, но после съдът заменя бесилото с доживотен затвор. С началото на Първата световна война, когато Полша е нападната от Германия и СССР (съответно на 1 август и на 17 септември 1939 г.), Бандера излиза на свобода. През 1940 г. в ОУН става разцепление и пан Степан оглавява революционното крило на организацията.
На 30 юни 1941 г. по време на немската окупация ръководството (Провид) на ОУН обявава в Лвив възраждането на Украинската държава. Но Хитлер се разпорежда украинските “самостийники” да бъдат арестувани и до декември 1944 г. Бандера е в концлагер. Той решително отхвърля немските предложения ОУН и УПА (Украинска Повстанческа Армия) да отидат на Източния фронт. Нещо повече, бандеривските чети наред с партизаните организират многобройни акции срещу окупаторите. Но, за съжаление, съветската историография премълчаваше тези факти. Защото и за Москва идеята за независима Украйна е била чужда, което предизвика въоръжената борба на западните украинци срещу съветската власт. Наложи се Кремъл да впрегне цялата си терористично-пропагандна машина, за да разбие и злепостави ОУН и УПА. Според Солженицин (“Архипелаг Гулаг”), западните украинци са били организатори на въстанието на затворниците в Карлаг (Казахстан), жестоко потушено от НКВД. Впрочем, активната нелегална дейност на бандеривците продължава чак до края на 60-те години. Службата за сигурност на ОУН, по думите на самите чекисти, е работила много добре. Някои изследователи наричат този период национално-освободителна война на украинския народ срещу болшевизма. Нейното знаме е бил Степан Бандера.
На 15 октомври 1959 г. в Мюнхен Бандера внезапно умира. В тялото му е открит циан калий. Как той попада там, оставаше загадка до 1961 г., когато в Западен Берлин избяга 30-годишният Богдан Сташинский - агент на КГБ. Оказа се, че именно той стреля в Бандера с отровна ампула. По този начин през 1957 г. Сташинский убива и Левко Ребека, член на ръководството на ОУН. За успешните акции убиецът е награден с орден “Червено знаме” лично от Шелепин, шеф на КГБ. На 19 октомври 1962 г. Сташинский е осъден на 8 години затвор. Върховният съд на ФРГ е категоричен: Сташинский е само изпълнител на задачата, истинският убиец на Бандера е съветското правителство в Москва. Отстраняването на политическите противници по този начин е вековна традиция на Москва.
(Статията е публикувана през октомври 1995 г. във в."Украйна прес", чийто наследник е електронното издание "Украински вести")

ДМИТРО ДОНЦОВ: “БОЛШЕВИЗМЪТ РАЗЛОЖИ ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА”
Катастрофата, сполетяла Украйна след болшевишкото нашествие, беше начало на общоевропейската катастрофа. Моралното разложение, което донесе у нас болшевишкото нашествие, разяжда и демократична Европа и Америка, кризата на нашата култура е криза на европейската култура въобще... Духът на материалното разложи целия живот на континента, неговите етични и морални идеали, идеалите на съвместното съществуване, идеалите на културата, религията, личната и обществена етика, идеалите политически. На мястото на тази разложена от болшевишката идеология култура трябва да дойде нова организираща идея.
Тази идея ще се създаде след като бъдат отхвърлени интернационалистическите доктрини и материализма, след като се обърнем към духа на нашето минало, към духа на традиционализма.
(От кн.”Духът на нашето минало”, 1943 г.)
Дмитро Донцов (1883-1973 г.) е един от идеолозите на украинското национално-освободително движение в началото на ХХ в.

 



ОУН ПО-ДОБРЕ СЕ ВЪЗПРИЕМА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВМРО
>>>

ГЕНЕРАЛ РОМАН ШУХЕВИЧ И УПА
>>>

ОУН И ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ
>>>


ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УБИЙСТВА В УКРАЙНА ПРЕЗ ХХ ВЕК>>>