БУВести
ИСТОРИЯ НА УКРАЙНА
БУВісті

Маршал Жуков зачерква името на украинеца, командвал акцията на покрива на Райхстага
КОЙ Е ИЗДИГНАЛ ЗНАМЕТО НА ПОБЕДАТА В БЕРЛИН?
В края на април 1945 г. всички девет дивизии, които влизат в 3-та ударна армия и трябва да превземат центъра на Берлин, включително Райхстага, получават по едно червено знаме. Знаме №5 се пада на 150-та стрелкова дивизия на генерал-майор Шатилов. Той го дава на заместника си по политическата част лейтенант Олексий Берест - снажен украинец от Сумска област. "Честен, храбър и справедлив",- се казва в характеристиката на Берест.
А ето и редовете от документа от 30 април 1945 г., подписан от генерал-полковник Кузнецов, командвал 3-та ударна армия, и генерал-майор Литвинов, член на Военния съвет на същата армия: "Храбрите воини - комунистът лейтенант Берест, комсомолецът сержант Егоров и безпартийният младши сержант Кантария издигнаха знамето над сградата на германския парламент..." Кратко и ясно. По-подробно за акцията разказва в."Факти", като се позовава на очевидци.
"Долните етажи на Райхстага превземат две роти, командвани от лейтенант Берест... Той взима със себе си двадесетина автоматчици и тръгва към покрива. На втория етаж започна престрелката... Стълбищата бяха разрушени и се наложи войниците да се катерят един върху друг... Пръв на покрива на парламента се изкачва Берест, след което той изтегля и солдатите, носели знамето". После пред командира на батальона капитан Неустроев лейтенантът е докладвал, че знамето е поставено на най-видното място - върху бронзовата конна скулптура на кайзера Вилхелм. "Няма ли да се откъсне?"- попита командирът. "Сто години ще стои,- отговори Берест.- Ние го вързахме с ремъци към коня".
Едва на 8 май 1946 г. излезе указ на президиума на Върховния съвет на СССР за "Присвояване на званието "Герой на Съветския съюз" на офицерския и сержантския състав на Въоръжените сили на СССР, издигнал Знамето на Победата над Райхстага в Берлин, капитан Давидов В.И., сержант Егоров М.А., младши сержант Кантария В.М., капитан Неустроев С.А., старши сержант Самсонов Н.Я.". Името на лейтенант Берест не се споменава. Защо?
Отговор на този въпрос дава генерал-лейтенант Телегин, който е бил член на Военния съвет на 1-и Беларуски фронт. През 1961 г. в разговор с Неустроев Телегин каза: "За всичко е виновен Жуков. Той не обичаше политработниците. Като видя длъжността на Берест, се провикна: "Още един комисар ли?" - и го задраска".
Но има още една версия, защо Берест е бил пренебрегнат. Той е бил прям и смел и не е понасял лъжата. Украинецът не се е страхувал да разказва, как, буквално хващайки ги за врата, е "изкачвал" знаменосците Егоров и Кантария на покрива на Райхстага. Освен това, той е влязъл в конфликт със зловещия отдел СМЕРШ. Затова Берест не е бил дори сред участниците в знаменития парад на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 г.
Каква е по-нататъшната съдба на Олексий Берест? След като се уволнява от армията, той се връща вкъщи и започва да работи в кинефикацията. През 1953 г. е набеден, че присвоява служебни пари. Разярен, Берест изхвърля ревизора през вратата и получава... 10 г. затвор. Казват, че Егоров и Кантария, които по това време се къпят в слава и имат достъп до "върха", биха могли да ходатайстват за украинеца, но не го правят. Правят го други хора. Те пишат в най-различни инстанции и през 1958 г. той излиза на свобода. В началото на 60-те се предприема опит да се внесе яснота кой, всъщност, е издигнал знамето на Победата. В 6-томното издание на "История Великой Отечественной войны" вече се споменава истината. Но Леонид Брежнев, дошъл на власт след Никита Хрушчов, не иска да нарушава традицията и за общественото мнение герои остават Егоров и Кантария.
Олексий Берест загива през 1970 г., спасявайки момиченце, паднало под влака. Детето е спасил, а себе си не успява.(БУВести)

"ЩРАФНИКИТЕ" НИКОГА НЕ СА ВИКАЛИ "УРА"
В историята на Втората световна война все още има "бели петна". Едно от тях са тъй наречените "щрафни роти и батальони". Дълго време за тях в СССР не се е говорело.
Те се появяват след като излиза заповед №227 от 28 юни 1942 г., известна като "Ни шагу назад". Тогава немците вече бяха стигнали Волга и съгласно заповедта всеки, напускал бойните позиции, се е наказвал. Едните са били разтрелвани, а от другите са формирали специални роти (за редови) и батальони (за офицери), получили названието "щрафни" (осъдени). Според руския военен историк Дмитрий Волкогонов, съгласно заповед №227 са били екзекутирани 60 хил. войници и офицери, а 600 хил. като "щрафники" са били пратени "да изкупят вината си пред Родината".
Михайло Ключко живее в Киев. В средата на 1942 г. неговият полк попада в обкръжение, но успява за се измъкне с минимални загуби. За наказание, че е бил във вражеския тил, младши лейтенант Ключко е пратен да командва 322-а отделна армейска "щрафна" рота. Тя е била съставена от 300 души от наказаните, включително и затворници от московския зандан "Бутирка". "Нас ни пращаха в самия пъкъл, с нас командването запушваше дупки на фронта, с нас то поправяше грешките си, защото нашият живот за тях е бил равен на нула ",- казва Ключко. Те наистина са били това, което се нарича "пушечно месо".
Немците са се страхували от "щрафниките", нямали право да отстъпват и де-факто са били осъдени на смърт. "Представете си хората, които атакуват и вместо да викат "Ура!" или "За Сталина!" псуват така, както никъде по света",- продължава бившият фронтовак. От психологическа гледна точка зрелището е потресаващо!
Той разказва, че отношенията командир - войник в тези роти и батальони са били само другарски. "Другояче не можеше и да бъде,- споделя Ключко.- В противен случай самозабравилият се началник е получавал куршум в гърба още в първия бой".
Ветеранът отрича, че "щрафниките" са тръгвали в атака след поемането на 100 г спирт. "Обикновено тръгвахме срещу врага гладни,- казва Ключко.- Понякога не бяхме яли по ден-два. Само сме пили гореща преварена вода. Веднъж, край Мариупол (Източна Украйна) една селянка ни гощава с много вкусен украински борш. След това от болки в стомаха едва не умрях. Всичко е от перманентния глад".
Ключко твърди, че "щрафниките" не са имали право на награда. "Дори когато превземахме град или височина, за нас никой не е споменавал и заслугата се е приписвала на други",- категоричен е ветеранът.(БУВести)

ЩИРЛИЦ Е ВЕРБУВАН ОТ БУКОВИНКАТА ЕЛИЗАВЕТА ГОРСКА (ЗАРУБИНА)
В телесериала "17 мига от пролетта" има една героиня - Кет, радистка, арестувана от хората на Мюлер и спасена от храбрия съветски разузнавач Щирлиц. Сега вече знаем, че реално Щирлиц никога не е съществувал. Юлиан Симьонов, за да създаде образа, изигран от Вячеслав Тихонов, е използвал щрихове от биографията на Вили Леман - гестаповски офицер, съгласил се да работи за съветското разузнаване под псевдонима "Брайтенбах". А прототипът на Кет е Елизавета Горска (Зарубина).
Елизавета е родена през 1900 г. в с.Ржавенци (Северна Буковина, която тогава се намира в пределите на Австро-Унгария). Баща й (лесничей) изповядва леви идеи, с които "заразява" дъщеря си. На 17 г. момичето започва да следва история в Чернивецкия университет, но след първи курс заминава за Париж, а после - за Виена. Там тя перфектно научава немски език, завършва университета и става член на компартията на Австрия. Във Виена Елизавета започва да работи за ОГПУ, влиза в редиците на ВКП(б). После посещава Москва, след което е пратена на "стаж" в Турция.
През 1929 г. Елизавета Горска се жени за Василий Зарубин, военен разузнавач, и младото семейства се мести на Запад. В Париж то създава агентурна мрежа. От 1933 г. Зарубини са в Берлин. Тъй като Зарубин не е знаел немски език, то работата по вербуването е легната на Елизавета. Тъкмо тя успява да привлече за сътрудничество Вили Леман, който е имал достъп до най-секретната документация на Гестапо. После Леман става шеф на отдел 4-Е (борба с комунистическите шпиони). Между другото, както и при Щирлиц, негов началник е бил Шеленберг. Чрез Леман Зарубина е информирала Москва за най-новите видове немски оръжия, включително и за разработките на ракетите "Фау". Както се вижда, за разлика от филма, не Зарубина работи за Леман, а обратното.
За последно Зарубина и Леман се виждат на 19 юни 1941 г. Той й казва, че на 22 юни след 3.00 ч. Германия ще нападне СССР. На 29 юни семейство Зарубини напускат Берлин. Леман е арестуван от Гестапо и през декември 1942 г. е разтрелян.
През октомври 1941 г. Сталин лично изпраща Василий Зарубин и съпругата му в САЩ. Задачата е да се докопат до сведения за ядреното оръжие. В агентурната мрежа, създадена от Зарубини, попада Алберт Айнщайн. Елизавета се сприятелява с Кетрин Опенхаймер - съпруга на "бащата" на американската атомна бомба, с известния физик Лео Сцилард. Чрез шантаж тя принуждава за СССР да работи бившият одесчанин Георгий Гамов - също физик.
През 1944 г. на семейство Зарубини е заповядано да се върнат в Москва. НКВД проверява доноса, според който Василий и Елизавета са вербувани от ФБР. След 6 месеца те са освободени поради липса на доказателства, но за консперативна работа по-нататък и дума не можело да става.
Елизавета умира през 1987 г., твърди в."ПиК", и е погребана в Москва с висши воински почести. За мъжа й се знае, че известно време е бил заместник-шеф на съветското разузнаване.(БУВести)
Украйна прес, №5, 2000