БУВести
ИСТОРИЯ НА УКРАЙНА
БУВісті

ПРЕЗ 1919 г. УКРАЙНА Е КРАЙ, КОЙТО ЛЕСНО СЕ ПРЕВЗЕМА, НО ТРУДНО СЕ ЗАДЪРЖА
Централната Рада е първият украински парламент
През февруари 1917 г. в Петроград царят пада. На власт идва Временното правителство на Керенский. Империята започва да се руши.
На 16 март 1917 г. в Киев проукраинските партии и организации създават Централната Рада, която се превръща в първия украински парламент и възражда украинската държавност - Украинската Народна Република (УНР). За председател на Радата е избран историкът Михайло Грушевский (1866-1934). На Общоукраинския национален конгрес, състоял се през април 1917 г., в състава на Радата влизат нови представители. Избират се заместници на Грушевский - Сергий Ефремов и Володимир Винниченко. До края на юли 1917 г. в Радата влизат 133 представители на селяните, 130 - на военните, 100 - на работниците. Общо тя наброява 822 члена.
На 23 юни 1917 г. Радата издава Универсал (указ) №1, с който се обявява украинската автономия. Създава се Генерален секретариат - първото ни правителство през ХХ в. Първият ни премиер е Володимир Винниченко (1880-1951).
След болшевишкия преврат в Петроград Централната Рада издава третия универсал (20 ноември 1917 г.), с който се обявява създаването на Украинската Народна Република, която поддържа федеративни отношения с Русия. Изборите за Общоукраинското учредително събрание (25 ноември 1917 г.) показват, че за украинските партии са гласували 75% от избирателите, а за болшевиките - едва 10% (тогава болшевишката партия в Украйна наброява 5 хил. члена). Централната Рада получава пълна подкрепа и на Първия Обшоукраински конгрес на Съветите (17 декември 1917 г.), в който участват представители на селяните, работниците и войниците. Разярени, болшевиките напускат Киев и в Харкив обявяват създаването на Украинска съветска република, формират проруско марионетъчно правителство начело с Георги Пятаков, а по-късно - с Кръстю Раковски. И двамата са верни другари на Ленин. От този момент започва кървавата борба за власт в Украйна между народната Централна Рада в Киев и сепаратисткото правителство в Харкив, зад което застава болшевишка Русия.
Брестският мирен договор
През януари 1918 г. Централната Рада изпраща делегация в Брест, където участниците в първата световна война провеждат мирни преговори. Началото на преговорите съвпада с издаването на четвъртия универсал (22 януари 1918 г.), с който Украйна прекъсва федеративните си отношения с Русия и обявява УНР за независима държава. Генералният секретариат (правителството) се преименува в Съвет на народните министри.
Действията на Киев предизвикват остра реакция от страна на Ленин и Троцкий. Сепаратисткото украинско правителство в Харкив сключва договор с Русия за военна помощ и Червената армия навлиза в Украйна. На 9 февруари 1918 г. - в деня, когато Украйна подписва Бретския мирен договор и се признава от Германия, Австрия, България и Турция, Киев е превзет от болшевиките.
Според брестките договорености, Украйна се задължава до 31 юли 1918 г. да изнесе за Германия голями количества хранителни стоки и въглища. Киев се обръща за военна помощ към Берлин и Виена и 500-хилядна войска навлиза в Украйна. Болшевиките са отблъснати.
Централната Рада, обаче, вече не се ползва с достатъчно доверие сред населението. Радата не съумява да изгради боеспособна армия и административен апарат. Освен това, постоянните дебати вътре в левицата (социалдемократи, социалреволюционери и други), която преобладава в Радата, убеждават немците, че младите украински държавници (22-38-годишни) са неспособни да решат проблемите на държавата. На 28 април 1918 г. Радата приема украинската конституция, но на следващия ден немците разпускат първия украински парламент.
Хетманат
Шест месеца революция и хаос омръзват на украинците, особено роптаят заможните слоеве (20% от населението). Представителите на тези групи се договарят с немците и австрийците и на власт в Украйна идва Павло Скоропадский (1873-1945) - представител на знатен украински род, генерал, военен адютант на Николай II. На 29 април 1918 г. за хетман (държавен глава) той е обявен от конгреса на Съюза на земевладелците. Управлението, което предлага Скоропадский, е смесица от монархически, републикански и диктаторски елементи. Частната собственост се обявява за свещена.
Първото нещо, което прави хетманът е да денационализира големите имоти на украинските земевладелци, към които е принадлежал и самия той.
Хетманското правителство съумява да направи това, което не е можела да стори Централната Рада, - да създаде добре функциониращ административен апарат в Украйна. Инициативата на Скоропадский да сформира мощна украинска армия не получава подкрепа от немците. Както Радата, така и хетманът е останал без войска.
Въпреки че в правителството на Скоропадский не е имало нито един "щирий" (истински) украинец, а самият хетман е говорел по руски, в Украйна се издават няколко милиона украински учебници, откриват се 150 нови украински гимназии. През октомври 1918 г. в Камянец-Подилск (сега в Хмелницка обл., Западна Украйна) започва да работи украински университет. Учредява се национален архив и библиотека с над 1 млн. тома. На 24 ноември се създава Украинската академия на науките.
Все пак, въпреки доброто управление, политиката на Скоропадский предизвиква недоволство. Опозицията начело със Симон Петлюра (1879-1926) критикува проруското обкръжение на хетмана, засилването на руското влияние в страната. Руските чиновници в Украйна не прикриват своето пренебрежение към всичко украинско.
Най-напред опозицията предлага на Скоропадкий да промени политиката си. Но по-късно тя започва да организира въоръжена борба. Популярността на хетмана особено спада през лятото на 1918 г., когато той заповядва да се изземе реколтата на селяните.
На 14 ноември 1918 г. Скоропадский формира нов кабинет и предлага федерация с неболшевишка Русия. По същото време опозицията създава алтернативно правителство - Директория, начело с Володимир Винниченко и Симон Петлюра.
Директория
В Бяла Церква (около Киев) се създава център на антихетманските сили, които най-напред обединяват почти 60 хил. въоръжени селяни. По-късно на страната на Петлюра-Винниченко преминават елитните части на хетмана - сiчовi стрiлцi на Евген Коновалець и Андрий Мелник (през 30-40-те години те ще станат лидери на украинското националноосвободително движение в Западна Украйна - б."У-прес") и Сiрожупанна армiя.
На 21 ноември 1918 г. украинската войска обкръжава Киев. След дълги преговори на 14 декември 1918 г. немците и Скоропадский напускат Украйна. В Киев влизат силите на Директорията и възстановяват Украинската Народна Република, която по време на хетманата, просъществувал 8 месеца, е била преименувана в Украинска държава.
На 26 декември 1918 г. Директорията издава декларация, с която иска да въведе ред в страната, да я реформира. Като защитник на селяните, работниците и трудовата интелигенция, Директорията се обявява против едрите земевладелци и буржоазията.
Проблемите възникват в самото правителство. То се разцепва на две: Петлюра предлага в Украйна да се гради парламентарна демокрация, да се постигне най-напред национална независимост, а Винниченко се изказва за провеждането преди всичко на социална реформа.
Освен това, в края на декември 1918 г. в Одеса и други украински пристанища прави десант 60-хилядна френска войска, за да спре разпространението на болшевизма на Запад. Своите действия Антантата съгласува с бялата армия, дислоцирана в Южна Русия (Дон). В същото време на северната украинска граница се активизират действията на Червената армия. Украйна се оказва притисната между две сили. Проблемът, с кого Киев да се разбере (Петлюра се ориентира към Франция, Винниченко - към Русия), се разрешава от болшевиките. Те започват второто си настъпление срещу Украйна. Благодарение на някои съветски елементи, характерни за политиката на Директорията, а също така болшевишката агитация, 100-хилядната украинска армия намалява до 25 хиляди. Усилията на Петлюра - головний атаман, да организира отбраната, се провалят. На 2 февруари 1919 г. Директорията напуска Киев и се настанява във Винниця.
Болшевиките
На 5 февруари в украинската столица влизат болшевиките. През пролетта с.г. след няколко неудачни сражения украинското правителство спира в Камянец-Подилск, където контролира една малка територия, наречена от френския в."Matin" като "Монте Карло".
През февруари 1919 г. Винниченко подава оставка. Правителството де-факто се ръководи от Симон Петлюра. Той започва преговори с французите. Но Париж не по-малко мрази "украинските сепаратисти", отколкото Москва. Освен това, от войската на Петлюра към Червената армия преминават отрядите на Ангел, Зелений, Соколовский, Тютюнник и Григориев (12 хил. бойци). С болшевиките се съюзява и анархистът Нестор Махно (35-50 хил. бойци).
Второто украинско правителство се задържа около 7 месеца. По негово време на територията на Украйна действат 6 армии - украинската, Червената, Бялата, Антантата, полската и анархистката. В продължение на една година Киев 5 пъти преминава от едни ръце в други. По онова време Украйна е край, който лесно се превзема, но трудно се задържа.
В."Украйна прес", №7, 1997 г.