Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



Творчески експеримент на "УБВести"

ФОТО-ЛИТЕРАТУРНА ИМПРЕСИЯ

От редакцията:
Богдан Стойко – украинец, който живее в София, чудесен фотограф-любител, но който може успешно да се конкурира с някои професионалисти. Той е активист в украинската диаспора в столицата, радетел за украинщината и постоянно влиза в "УБВести".
Мирела Несторова е българка, тийнейджър от София, която предложи на "УБВести" някои свои литературни творби – много добре написани, с чувство, с фантазия, с хъс. Прави впечатление, че на тази възраст тя прекрасно борави със словото!
И хрумна ни, защо да не обединим в едно цяло фотографското и словесното? Дали се получи, ще прецените вие, драги почитатели на "УБВести".
Но най-напред да ви представим авторите:

Казвам се БОГДАН СТОЙКО. Роден съм в гр.Тернопил (Западна Украйна). Украинец съм. Имам техническо образование. В София живея от 1980 г. През същата година съм приет на работа в сдружението "Българско народно творчество". Казват, че съм един от най-добрите майстори в София по изработване на художествени изделия от мед и месинг. Сега предимно се занимавам с църковна утвар. Моите полюлеи, свещници, кръстове и друга църковна утвар украсяват храмове както в България (например, църква "Св.Неделя"), така и в чужбина.
Сс фотография Сериозно се захванах преди 7-8 г. Снимките си представям най-вече в българските сайтове www.4coolpics.com, където влизам в ТОП-10, и www.photo-forum.net. Там съм с ник "stb". Участвам и в един украински сайт за фотография.
Обичам да пътувам и да снимам природата. Но не пренебрегвам и такива жанрове, като репортаж, портрет, интересува ме и социалната проблематика.
Участвах в няколко изложби и дори печелих.
Разбира се, фотографията за мен е хоби, което помага да се преборвам с трудностите в живота, да доставям на себе си и на хората удоволствие от една добре направена снимка или уловен миг.
Стана ми приятно, когато "Украински вести" – вестникът на нашата диаспора в България, предложи да участвам в експеримента с българката Мирела Несторова. Вероятно, ще стане добре – украинско-български синтез между фотографията и словото!


Името ми е МИРЕЛА НЕСТОРОВА – Мира, от София съм, и това е моята автобиография или по-скоро нейното начало. И макар и 16 години да са доста по-дълги от тези няколко реда, в тях няма да прочетете заглавията на известни творби нито почести или награди, спечелени дори и на ученически конкурси. Пиша от мен, за мен, до мен, и това е първият път, в който споделям мислите си - с вас. Не, това не е някаква проверка дали ставам за писател или не. Преди десет години обещах на лелката от детска градина "Конче Вихрогонче", че ":..когато порасна, ще стана дизайнер", и именно това е, което ще уча след дипломирането си в частната езикова гимназия "Дорис Тенеди", в която съм вече трета година. Що се отнася до времето преди първия й звънец, то премина под ритъма на танца в балетните школи Veda Junior и Diva Ballet.
Стремя се да бъда "истинска, искрена, искаща, мислеща само на глас". Различна, свободолюбива, обичам литературата (харесвам и поезията на Леся Украинка, особено "Dum spiro spero"), музиката и модата и смятам, че изкуството не се създава нито се губи. То просто преминава от една форма в друга. Защото изкуството е вдъхновение да вдъхновяваш. Така мисля мисля аз, Мира, от 9"А" клас.


ИМПРЕСИЯ

Бурята бе отминала. Дъждът обаче беше окъпал само земята – усмивките на нас, хората, бяха удавени, умовете ни – пречистени от старите емоции и освободени за нови. А такива щеше да има, определено. Поне за мен.
Бе началото на септември и летният сезон приключваше. С посърнали лица курортистите влачеха крака из хотела за последно. Ето че и аз след няколко часа ще бъда в София, в реалността. Отидох до плажа, за да се сбогувам с морето. Пясъкът бе прогизнал и студен, а вятърът бодеше лицето ми като с игли. Въпреки това аз изхлузих кецовете си и зарових босите си крака в мокрия пясък. Исках да запомня това усещане. Нагазих във водата. Морето ме прободе със своя студ, след което рязко се отдръпна. Пенеше сивите си води, сякаш ми се сърдеше, че го напускам. „Знам. Ако знаеш как не ми се тръгва…“, измърморих под нос.
Предстоеше ми едно ново начало и страхът от неизвестността не спираше да ме човърка, макар да не го признавах гласно. Нещо ме тревожеше, но дори не знаех какво. Може би цялата тази сивота ми подсказваше нещо. Вълните продължаваха да облизват брега шумно. ШШШ….ашшш. Шшш…ашшш. И тогава изведнъж ме изпълни някакъв кураж. Не знаех от какво се страхувам, но каквото и да беше, щях да се справя; нямаше да се уморя да се боря, ако се наложеше. Също както морето не се уморяваше да прегръща брега с вълните си векове наред.
Обърнах се и закрачих, забила поглед в земята, с усмивка на уста. Единият крак пред другия, единият крак пред другия…Добре съм, благодаря, че попитахте!

ПЪТЯТ

Готови, старт! Тръгнах. И вече връщане назад не ще има. Защото не можеш да върнеш времето. Дано поне оставя по-дълбоки следи.
Пристъпвам плахо и се оглеждам недоверчиво, но не спирам, теглена от онова зад ъгъла. Стигам кръстопът. "Накъде да поема сега?" – питам мъдрия бухал, който ме гледа отстрани. "Зависи, къде искаш да стигнеш", – отвръща ми спокойно той. "Няма значение", – казвам. Когато още не знаеш, какво можеш да получиш, не знаеш и какво да поискаш. "Тогава няма значение и накъде ще тръгнеш", – усмихва се бухалът.
Поглеждам наляво – зелено, поглеждам надясно – зелено. Залени дървета, позлатени в слънчеви рамки. Заслепена от светлината, хуквам да гоня красотата. Тичам, тича и кръвта в мен. Дланите ми парят, дъхът не стига, но аз искам да търся. Да търся, дори и да не намеря. Трескаво се оглеждам настрани. Виждам дървета. Дървета, отрупани с плодове, а в краката им клекнали дребни твари, които хвърлят камъни по тях. И дървета, които, вярно, не са закачани от никого, но си нямат нищо…
Спъвам се. Падам. Боли. Изправям се, вече не гледам настрани. И вече знам какво искам – ще срещна хоризонта!

   


УКРАЇНСЬКА ГРОМАДА В БОЛГАРІЇ>>>

УКРАИНСКА ДИАСПОРА В БЪЛГАРИЯ
>>>

ТАРАС
ШЕВЧЕНКО В СОФIЇ