Дайджест
УКРАЙНА: ДОНЕЦКИЯТ КЛАН СИ ОТИВА
Страната се нуждае от политически рестарт
София, 21 февруари 2014.- Във вторник и четвъртък Украйна преживя най-трагичния ден в съвременната си история. В Киев се проля много кръв – по последни данни, има почти 80 загинали.>>>
MEDIAPOOL.BG: ЕВРОПА НЕ ЗНАЕ КАК ДА ПОСТЪПИ С УКРАЙНА
59% виждат бъдещото на родината си в Европа, т.е., в ЕС
София, 18 октомври 2013.- В понеделник (21 октомври) Съветът на ЕС ще обсъди как Украйна изпълнява необходимите условия, за да подпише през ноември споразумение за асоцииране и зона за свободна търговия, отбелязва сайтът Mediapool.bg. >>>
МИКОЛА БАЛТАЖИ: ГЛЕДАМЕ НА БЪЛГАРИЯ КАТО НА ПРЕДМОСТИЕ КЪМ ЕС
София, 08 декември 2012.- Посланикът на Украйна Микола Балтажи даде интервю през в."24 часа". С него разговаря Любомир Денов.>>>
"24 ЧАСА": УКРАИНКА ЗАВЗЕМА ХАРЕМА НА СУЛТАНА
Десетилетия наред малка кокетна постройка в центъра на Истанбул срещу черквата Света София остава незабелязана за тълпите туристи, които минават покрай нея. А тези, които надникват вътре, откриват музей на килими. И така доскоро, когато след голям ремонт постройката бе върната към предишния й блясък - банята на Рокселана - могъщата любовница и по-късно съпруга на султан Сюлейман Великолепни.>>>
"ДУМА": ПЕТ ДНИ С УКРАИНСКОТО КИНО
"Сенките на забравените прадеди" закрива филмовата панорама, прожекциите са в кино "Люмиер" от 19 ч., вход безплатен
София, 14 януари 2011.- Седмица на украинското кино (17-21 януари) ще се състои за първи път в Националния дворец на културата. Тя се посвещава на 20-годишнината от независимостта на Украйна, 20-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна и 10-години от създаването на диаспорната организация "Мати Украйна", научи ДУМА.
"Сенките на забравените прадеди" (1964) на Сергей Параджанов ще закрие Седмицата на украинското кино. Култовият филм е заснет по едноименната повест на Михайло Коцюбински, в която се разказва за любовта на момък и девойка от два враждуващи гуцулски рода. Според познавачи филмът не е просто класика - той е истинска легенда на украинското кино, удостоен с много награди.
Украинската киноседмица ще започне с филма "Богдан-Зиновий Хмелницки" (2007) на режисьора Микола Машченко, посветен на един от най-важните и трагични моменти от освободителната война на украинския народ срещу господството на полската шляхта (1648-1657) - битката край Збараж.
Между заглавията в панорамата е първата кинотворба за изкуствено предизвикания в Украйна глад през 1932-1933 гг. - "Глад 33" (1991) на Олес Янчук с Галина Сулима, Георгий Морозюк, Алексей Горбунов. Филмът е по мотиви от повестта на Васил Барка. Западът не знае почти нищо за т.нар. Голодомор в една от най-плодородните страни на света. Съветските официални власти отричат този факт. Едва през 1990 г. Украинската комунистическа партия призна Голодомор, отбелязват организаторите.
На жертвите от чернобилската трагедия е посветен филмът "Аврора" (2006) на Оксана Байрак. Малката Аврора мечтае да стане балерина, но при чернобилската катастрофа получава страшна доза радиация и само скъпоструваща операция в САЩ може да я спаси. В болницата в Америка момиченцето вижда своя кумир - бившата звезда на съветския, а сега на американския балет - Николай Астахов. Детето угасва пред очите му, а съветската държава отказва да плати за операцията. Артистът прави отчаян опит да спаси детето... Участват Анастасия Зюркалова, Д. Харатян, Ерик Робъртс.
Олег Борисов, Наталия Наум, Маргарита Криницина играят в "От два стола, та на земята!" (1961) на Виктор Иванов по едноименната комедия на Михайло Старицки.
Седмицата на украинското кино, организирано от Министерството на външните работи на Украйна, украинското посолство в България, фондация "Мати Украйна" и НДК е с вход свободен, съобщава в."Дума".
БЛОГЕРЪТ ИВО ИНДЖЕВ ЗА ГОЛОДОМОР В УКРАЙНА И ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
София, 27 ноември 2010.- "Сред най-трагичните страници в историята на украинския народ особено място заема Гладоморът (Голодомор) през 1932 – 1933 гг. Вследствие на предумишлените действия на комунистическата власт в продължение на няколко години Украйна губи около 10 милиона живота.>>>
"ПАРАДОКС" ИЗДАДЕ "МОСКОВИАДА" НА АНДРУХОВИЧ. ЩЕ ИМА ОЩЕ
София, 15 септември 2009.- Издателството "Парадокс" (директор – Доротея Монова) прояви смелост и издаде "Московиада" на украинеца Юрий Андрухович. Досега този автор е излизал в България само в две списания – "Факел" и "Панорама" (откъси от "Перверзия" и "12 обръча", "Есета"). "Очаква се до края на тази и през следващата година същото издателство да отпечата още един роман на Андрухович – "12 обръча", и "Пролетни игри в есенни градини" на Юрий Винничук", - споделиха пред "УБВести" Райна Камберова и Албена Стаменова, преподаватели по украински език в Софийския университет Св.Климент Охридски и преводачи на споменатите тук издания.
"Московиада" струва само 15 лв. и може да се намери на пл."Славейков", в книжарниците "Хеликон" и "Български книжици".
Още по темата - вижте ТУК
СТЕФАН ГАМІЗОВ: "ДЕМОКРАТІЯ В РОСІЇ
ПЕРЕБУВАЄ В СТАНІ КОМА"
Софія, 17 червня 2008.- В інтерв'ю сайту www.frognews.bg
відомий болгарський політолог Стефан Гамізов
заявив, що демократія в Росії перебуває в стані кома.
- Вірус "Путін" став небезпечним не лишень для Росії,
але й для всього світу – він підживлює амбіції не тільки деяких
болгарських керівників, але й диктаторів в інших країнах. І саме
це робить Путіна небезпечним для демократії взагалі. Надалі Путін
буде ще більш агресивним. Згодом він захоче застосувати російську
модель управління в політичній практиці інших держав. Стосунки Росія
– Захід глибоко погіршилися, і зараз ми є свідками нової форми "холодної
війни". Для Європи Росія стане небезпечнішою, ніж ісламський
чинник. Путін прагне знову перетворити Росію в супер-державу, якою
був СРСР, і нав'язати гегемонію європейській і навіть світовій економіці
шляхом утворення стратегічного союзу з Китаєм, Індією, латиноамериканськими
лівими, Тегераном та іншими геополітичними маргіналами. В культурі,
що виповнена глибоким комплексом меншовартості – а такою є російська
культура, все це викликає всенародний ентузіазм. Однак це гарантує
й роки нещастя та страждань, як завше було в історії російського
народу. Власне, страждання та насилля є складовою цієї культури.
Путін застряв в Росії надовго, і він спробує реалізувати свої стратегічні
амбіції через своїх холуїв у Східній Європі, включно в Болгарії.
Тому надалі Росія існуватиме через підживлення ворожнечі із Заходом
– а це забезпечуватиме Кремлю підтримку в народі.(УБВесті)
Довідка "УБВістей":
Стефан Гамізов, 36 років. Власник консультантської компанії. Пропонує
послуги, спрямовані проти поганих практик в бізнесі – корупція,
порушення правил вільної внутрішньої конкуренції, захист від корпоративних
та кримінальних угрупувань. Є засновником фундації "Референдум.БГ".
Розвиває діяльність, пов'язану із захистом конституційних прав громадян.
БОЛГАРІЯ ТА РУМУНІЯ – НОВІ БІДНІ ЄВРОПИ
Однак потенціал до зростання є, лишень треба підвищити
продуктивність праці й заохотити інвестиції
Софія, 25 січня 2007.- Мрія Болгарії та Румунії, після того,
як вони стали членами ЄС, перетворитися в Іспанію чи Ірландію може
й не відбутися, скептично зазначає "Таймс". Не варто не
дооцінювати значний прогрес, якого досягли Софія та Бухарест протягом
останніх років, однак вони ще є значно біднішими порівняно с Іспанією
чи Ірландією при вступі до Союзу, пише видання.>>>
"НОВИНАР": ЧЕКИСТЪТ ПУТИН И ГАЗОВАТА ВОЙНА
София,
4 януари 2006.- "Ваше дело – труба", обичат да казват
руснаците, което се превежда като "кауза пердута". Но
в основата на сегашната руско-украинската газова "война"
е наистина тръбата. Само че пълна със "синьото гориво".
Обаче за кого тя ще стане "кауза пердута", може би ще
разберем съвсем скоро.>>>
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД УКРАЙНА
Списание "Един завет" в брой №2/2005 г. под рубриката
"Политика" публикува статията на Васил Жукивский за Украйна.
Изданието е орган на Съюза на възпитаниците на Военните НВ училища,
Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство.
В края на миналата година Украйна стана тема №1 в световните медии.
По-голямата част от гражданите й пожела промяна, а не запазване
на статуквото - все по-голямо отдалечаване от Европа, от демократичния
свят. САЩ, ЕС и НАТО дадоха рамо на украинската опозиция и по този
начин влязоха в остър сблъсък с Русия, която искаше всячески да
запази своето влияние в тази постсъветска република.>>>
"МОНИТОР": БЪЛГАРИЯ
ВЪРВИ НАПРЕД, МАКАР ЧЕ БЪЛГАРИТЕ НЕ ГО ОСЪЗНАВАТ
Страната ви изпреварва Украйна с 8-10 години и има ясно очертано
бъдеще към Европейския съюз>>>
"169 ЧАСА": ПУТИН ИСКА УКРАЙНА НА ВСЯКА ЦЕНА
Руският президент не пожали сили, за да може неговият фаворит
да спечели
София,
25 ноември 2004.- Путин сгреши, когато онзи ден поздрави уж спечелилия
с по-малко от 3% в президентската надпревара в Украйна премиер Виктор
Янукович. Сгреши, защото ЦИК все още не беше обявил крайния изборен
резултат.>>>
ИЗНОСЪТ
НА ОРЪЖИЕ ДОНЕСЕ НА УКРАЙНА ОГРОМНА ПОЛИТИЧЕСКА ЗАГУБА
Официално Киев все още не е съобщил, колко е спечелил от износа
на оръжие и военна техника през 2002 г. Но според данните на украинския
Център за изследвания на армията, конверсията и разоръжаването,
приходите са били между $440 и 640 млн. Ако е така, то това е по-малко
спрямо 2001 г., когато постъпленията са надхвърлили $500 млн. (с
15% повече спрямо 2000 г.). Все пак Украйна се нарежда между страните
- най-големи износители на оръжие в света.
Експертите обаче отбелязват, че никога досега военно-техническото
сътрудничество не е носело на Украйна толкова много политически
загуби, колкото през 2002 г, твърди украинската служба на Радио
"Свобода".
За страната, която не претендира да бъде световен лидер, оръжейният
бизнес е само бизнес и нищо повече. Но тъкмо той е повлиял на отношенията
й с НАТО, Европейския съюз и САЩ.
Най-напред напрежението е възникнало, когато Киев е продал на Македония
60 бройки тежко въоръжение - танкове, хеликоптери, самолети. Според
НАТО това е можело да доведе до дестабилизация на ситуацията там.
Тогава Украйна е обяснила, че изпълнява договорните си задължения
пред македонското правителство. "Да, ние помогнахме на Македония,-
заяви неотдавна Виктор Банних от украинското военно министерство,-
и ще продължим да й помагаме в рамките на споразумението ни. Президентът
на Украйна лично контролира този въпрос". Но все пак под натиска
на НАТО и САЩ Киев е бил принуден да спре военните доставки за балканската
страна, защото срещата НАТО-Украйна в края на 2002 г. е можело да
не се състои.
Срещата НАТО-Украйна в Прага все пак се състоя, но под знака на
друг оръжеен скандал с украинско участие. Киев е бил обвинен, че
е продавал радарни системи "Колчуга" в Ирак и по този
начил е нарушил ембаргото на ООН. Скандалът сериозно е помрачил
отношенията между Украйна и САЩ. Вашингтон е сигурен, че радарите
са заминали за Багдад с изричното разрешение на украинския президент
Леонид Кучма. На свой ред Киев опроверга тези обвинения, твърдейки,
че стриктно спазва всички европейски правила по износа на оръжие.
Според Виктор Медведчук - шеф на администрацията на президента на
Украйна, обвиненията на американците са неоснователни. "Готови
сме да работим със САЩ в тази област, за да изясним този въпрос,-
казва той.- Всички обвинения трябва да бъдат снети".
Независимите експерти са убедени, че оръжейните скандали, в които
е замесена Украйна, много пречат на имиджа страната ни и сериозо
забавят темповете на нейната европейска и евроатлантическа интеграция.
През 2002 г. Киев официално заяви, че се стреми към пълноправно
членство в НАТО и ЕС и дори подготви съответните програми със срокове
и т.н. Валентин Бадрак от Центъра за изследване на армията, конверсията
и разоръжаването смята, че Украйна и САЩ трябва да постигнат някакъв
компромис по "радарния" скандал и да се споразумеят за
правилата, по които Киев да играе на европейския и световния оръжеен
пазар. Очевидно е, че Западът иска да го контролира и може би да
елиминира конкуренцията в лицето на Украйна.
15 януари 2003
|