Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

МЕСИЯ ИЛИ ИЛЮЗИЯ?
Виктор Юшченко притежава изключителното умение, побеждавайки, да губи, не устоява на ултиматуми и натиск, той не е боец
Киев, 21 ноември 2006.- В Украйна се повтаря трагедията от 20-те годините на ХХ в., когато Москва обяви Нова икономическа политика (т.н. НЕП, сменила икономиката на военния комунизъм и позволила да има средна и дребна частна собственост – б."УБВести") и украинизацията. Тогава милиони украински патриоти са повярвали в това и са започнали да работят за украинската идея. Но не след дълго Москва се отказа от НЕП и украинизацията, а милионите украинци, които са успели да се проявят, са били просто физически унищожени.
Виктор ЮшченкоМилиони са повярвали и във Виктор Юшченко, дори онези, които са работили в системата на Леонид Кучма. Но пан Виктор предаде всички, не застана на тяхна страна, и не се знае няма ли това да свърши също толкова трагично, както и през 20-те на ХХ в.
В резултат на абсолютно лидерско бездействие, самонадеяност, липса на политическа воля, грешки партията на Юшченко "Наша Украйна" претърпя пълно поражение на изборите за Върховната Рада през март 2006 г. Политическата реформа (превръщане на Украйна от президентска в парламентарно-президентска република – б."УБВести") се оказа добре замислена авантюра на антиукраинските сили и е способна да дестабилизира политическата ситуация в държавата.
Партия "Региони на Украйна", която Юшченко, без да иска, благослови, провежда безпрецедентна антиукраинска и антидържавна кампания. Извършва се смяна на държавните служители, прокурори, съдии. Вместо тях се назначават хората на "Региони". Ако по-рано прокурорите са протестирали против антиконституционните действия, то сега те мълчат.
След победата на Виктор Юшченко в края на 2004 г. дори в най-кошмарния си сън не сме сънували, че само след година и половина той ще изгуби всичко. В неговата победа са вложили усилията си милиони хора не само в Украйна, но и от цял свят. Много правителства са защитили свободата в Украйна и са изпратили наблюдателите си за изборите. Юшченко получи правото да стане президент на Украйна. Но никой не му е давал правото да предава и връща победата си обратно. Той е надхвърлил пълномощията си!
Защо стана така? Отговорът трябва да се търси в личностите. Виктор Юшченко никога не е бил силен лидер и боец. Той притежава изключителното умение, побеждавайки, да губи, не устоява на ултиматуми и натиск, заобикаля конфликти и често прави компромиси за сметка на националните и държавните интереси. Казват, че още когато е бил председател на Националната банка на Украйна, Юшченко, за да не взима непопулярни решения или да уволни някого, просто е заминавал в командировка. През януари 2000 г. под натиска на президента Леонид Кучма Юшченко като премиер е предал Юлия Тимошенко – вицепремиер. А след като победи на парламентарните избори през 2002 г., не успя да консолидира групата си и да се пребори за властта. Вследствие на това над 20 депутати са го напуснали и преминали в лагера на кучмистите. Така той остана в опозиция. И сега не е ясно защо, когато заедно демократичните сили са победили на изборите през март 2006 г., парламентарната и изпълнителната власт се намира в ръцете на партията "Региони на Украйна", социалистите и комунистите?
По време на политическата криза през декември 2004 г., имайки зад гърба си милионния Майдан, Виктор Юшченко се съгласи да има политическа реформа, която вече излиза на Украйна през носа. Той не издържа на шантажа на Москва по време на газовата криза в края на 2005 г., въпреки че международното право и Западът са били на негова страна. Като подписа нов договор с "Газпром", той изложи Запада и показа, че с Украйна може да се говори с езика на ултиматума.
Казват, че по време на сложните преговори за формиране на коалицията във Върховната Рада, бившият президент Леонид Кучма се е обадил на лидерите на "Региони на Украйна" и е посъветвал да натискат Юшченко докрай и той ще се предаде. Вероятно, Кучма добре е познавал характера на Юшченко.
В победата на Виктор Юшченко са били вложени усилията на няколко поколения украинци, но Украинската въстаническа армия, воювала за свободата на Украйна, така и остава непризната. Освен това, продължават да излежават присъдите си младежите, участвали в акцията "Украйна без Кучма" през 2001 г. Но на Юшченко му липсва политическа воля поне да ги амнистира.
Това, което е станала с "оранжевата" Украйна, жестоко удари не само по Украйна, но и по онези, които са виждали в Украйна пример как с мирни средства да се свалят корупционно-бандитските режими на постсъветското пространство. Юшченко предаде тези бивши съветски републики, които са се радвали на това, как Украйна се измъква от обятията на Москва. Той предаде малката, но горда Грузия, против която Кремъл провежда безпрецедентна ултимативна кампания.
Виктор Юшченко предаде и Юлия Тимошенко, благодарение на която е станал президент. Вече казахме, че по характера той не е боец, но, имайки зад гърба си такъв локомотив, като Тимошенко, той можеше спокойно да спечели и втори президентски мандат и тотално да реформира Украйна. Но Юшченко предпочете друг път. Той няма да бъде преизбран. Източна Украйна няма да гласува за него дори държавният глава да премине на руски език и да приеме всички ултиматуми на рускоезичните. Там не обичат такива хора. Исторически излиза така, че колкото повече "управникът" мачка руснаците, толкова повече не го обичат и уважават, въпреки че се страхуват от него. Петър І е казвал, че "тоз народ може да бъде усмирен само с жестокост". А кой е той днес – национален идол, за разлика, да речем, от демократичния Петр ІІІ. Такива примери в руската история има много.
Значителната част от жителите в Източна Украйна е гласувала за Виктор Янукович и неговата партия "Региони на Украйна". И знаете ли защо? Защото местният елит се държи спрямо тях цинично и даже жестоко. За този електорат е без значение, кой управлява, главното е да не се променя статуквото. Може да се живее в блато и робство, да се говори на руски, но принципите да не се променят.
Населението на Украйна има два различни манталитета. Едната част се отличава с многовековна демократична казашка традиция, а другата – с традиционна московска – да има цар или "силна ръка". Част от населението в Източна Украйна не умее и не иска да живее в свободен демократичен свят, затова и подкрепя регионалните финансово-криминални структури (от типа на ВИС и СИК – б."БУВести").
Президентът Юшченко е трябвало да убеди тези хора, че да бъдеш свободен е много по-добре, отколкото да бъдеш роб. И че Свободата и Правото да имаш избор са едни от най-ярките стремежи и постижения на човечеството. За съжаление, той не го стори.
Юшченко няма никакви шансове да спечели изборите и в Западна Украйна. На парламентарните избори през март тази година хората са гласували за неговата "Наша Украйна" по инерция, все още под впечатлението на "оранжевата" революция. И, изобщо, дали си струва да се бориш и възлагаш надежди на човек, който, дори да победи, все едно ще загуби. Или ще подари победата си…
Защо така се получава, че Украйна, имайки в историята си много възможности да се отърве от Москва, губи тези възможности поради недалновидността или предателството на своите управници?
През 1665 г. хетман Блюховецкий доброволно дава на Московия остатъците на самоуправлението в Украйна, въпреки че никой не го кара. През 1668 г. хетман Дорошенко обединява двете Украйни от левия и десния бряг на Днепър, като изгонва московската войска. Но по същото време полковник Сирко напада Крим, който е съюзник на хетмана. Татарите се озъбват. А без тяхната подкрепа е невъзможно да се удържи Южна Украйна. Дорошенко напуска този край. И там се връща Московия.
Заради предателство Москва прави от някой си Самойлович хетман и той подчинява Украинската църква на Москва. Хетман Виговский с малка армия разгромява 100-хилядната московска войска, но вътрешни конфликти, пари и обещания на московските емисари правят своето – част от полковниците предават хетмана и победата се превръща в загуба. През 1708 г. предателството на полковник Нис води до още по-голяма трагедия. По заповед на Петър І Александър Меншиков изколва всички до един жители на град Батурин (седалище на хетман
Иван Мазепа, който заедно с шведския крал се опълчи против Московия под Полтава – б."УБВести") и над Украйна се установи московската тирания за векове.
През 1917 г. (създава се Украинска Народна Република - б."УБВести") военният министър в Киев Порш, а през 1918 г. – премиерът Винниченко разпускат многомилионната украинска войска. По-късно, когато над Украйна се сгъстяват облаците (в Харков се създава УССР начело с промосковското правителство на болшевика Кръстьо Раковски – б."УБВести") и Чехия предлага да брани Украйна със 60-хилядната си войска, Киев отказва. Срещу Червената Армия тръгват… 300 студенти. Всички те загиват на гара Крути. Болшевиките влизат в Киев (и нито един киевчанин не излезе да брани града си – б."УБВести"). Така Украйна отново пропилява шанса си да стане независима.
Сред сегашните предали могат да се посочат, например, Олександър Мороз – председател на парламента, неговите социалисти. Той направи много, за да легализира маргиналната комунистическа партия и да върне във властта хората, вражески настроени към украинската държавност. С предателството си Мороз постави страната през избор – ще я бъде или не?
Действията на сегашния президент ще оценява историята. Но Украйна няма да има шансове да стане силна и независима държава, докато всеки предател на националните интереси не бъде наказан. И няма значение, какво зло той е причинил на Украйна – политическо, териториално, икономическо или морално.
Сега единственият изход е всички национално отговорни сили да се обединят. При украинските патриоти трябва да заработи инстинктът за самосъхранение и това ще бъде от полза за Украйна.
По "Українська правда"

 


УКРАЙНА: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ'2004>>>

УКРАЙНА:
ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ'2006
>>>

И ЮШЧЕНКО ПРЕДАДЕ МАЙДАНА>>>

БЕЛИЯТ ДОМ ВСЕ ОЩЕ ПОДКРЕПЯ ВИКТОР ЮШЧЕНКО
>>>