Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

"ТОВА, КОЕТО СТАВА В УКРАЙНА СЕГА, НЕ Е ЗАГУБА НА "ОРАНЖЕВИТЕ", А ПОБЕДА НА ДЕМОКРАЦИЯТА"
Това сподели пред електронното издание "Главред" руският политолог Станислав Белковски
Киев, 21 ноември 2006.- "Бях щастлив свидетел на революцията: не заради Юшченко – слаб и до голяма степен случаен човек. Не заради Тимошенко, макар тя да е велика жена, - така е писал на 22 ноември 2004 г. руският политолог Станислав Белковски.- Щастлив е този народ, който може да определи съдбата си за много години напред. Нещастен е този, който като сирак стои на тротоара на Историята, неспособен да направи нищо…"
- Пан Станислав, не става ли дума сега, две години след "оранжевата" революция, за контрареволюция?
- Нищо подобно. Според мен, "оранжевата" революция победи напълно, защото най-главният неин резултат се състои във формирането в Украйна на нова политическа култура. Виктор Янукович взе властта по демократичен начин след парламентарните избори през март тази година. А ако той беше станал президент през 2004 г., то цялата опозиция щеше да бъде разгромена, нейните основни спонсори – хвърлени в затвора, а Виктор Юшченко, например, никога нямаше да стане премиер, както сега премиер е Янукович. С една дума, ситуацията се промени кардинално. Промени се и геополитическото положение на Украйна – тя вече не е придатък към Русия, а самостоятелен играч. Така че нямам никакви основания да пиша за "оранжевата" революция с черна боя.
Същевременно трябва да споделя, че завишените очаквания пораждат разочарование. Това е характерно за всяка революция. Революционните идеи имат гигантски диапазон. Конкретно за "оранжевата" революция – убеден съм, че връщане назад няма, всички нейни постижения са здраво закрепени. Дори завръщането на Янукович във властта е признак на демокрацията, а не на авторитаризма. Според мен, случилото се през 2004 г. е източник на легитимността на съвременната украинска държавност.
- Вие ще празнувате ли втората годишнина от "оранжевата" революция? Защото Юлия Тимошенко ще отиде на Майдана.
- Разбира се, че ще празнувам. Ясно ми е, че привържениците на Юлия Тимошенко, на "Пора", партията "Реформи и ред", част от "Наша Украйна" на този ден ще кажат, че Юшченко не се е възползвал от шансовете, които му е дала революцията. Но смятам, че ако Юшченко беше отменил политическата реформа (превръщането на Украйна от президентска в парламентарно-президентска република – б."УБВести"), за което са настоявали някои, и беше разгромил партията на съперника си Янукович, то сега можехме да говорим за поражение на революцията и на нейните идеали, за отказ от демокрацията и плурализма, т.е. Украйна щеше да се върне към периода на Кучма, само че с нови лица. Но Юшченко не пожела да стане Кучма и не смачка деморализираната партия "Региони на Украйна", което много добре говори за президента. Ще видите, че след 5-8 години в учебниците по история това ще се описва като заслуга на Юшченко. Да, сега има много недоволни от президента. Да, той не позволи да бъдат удовлетворени някои бизнес интереси след победата на "оранжевите". И това е много добре.
- Искате да кажете, че реваншът на Янукович след тазгодишните парламентарни избори – само приказки?
- Според мен, за реванш не трябва да се говори. За реванш можем да говорим, ако има връщане към ерата на Кучма – към неговата идеология и политическа практика. А това засега няма. Искаме или не, но Янукович представлява голям електорат. Той победи по демократичен начин и никой не оспорва резултатите от последните парламентарни избори. Какво означава това? Това означава, че революцията е победила на ценностно ниво!
Да, признавам, че Виктор Юшченко е слаб лидер, обективно много не му достига за тази роля, която му е отредила украинската история. Но съвременниците рядко са благодарни на подобен тип лидери. Съвременниците, обикновено, ръкопляскат на кървавите тирани и политици, зад гърба на които има колосални жертви…
- Добре, революцията е победила, но самият Юшченко и неговата "Наша Украйна" са загубили…
- Зависи от каква гледна точка ще погледнем. Ако става дума за причастността на Юшченко към собствеността и лостовете за контрол върху държавните финансови потоци, то, да, президентът нищо не е получил. Но ако говорим за кардиналната смяна на системата и политическата култура, за новата геополитическа роля и статут на Украйна, то Юшченко е спечелил. Загубите и победите трябва да се измерват от гледна точна на ценностите, които човек изповядва, и от целите, към които се стреми.
- Но с идването на власт на Янукович отново се заговори за многовекторната украинска външна политика, нашите държавници отнова започнаха често да посещават Москва. Къде виждате геополитическия прогрес?
- Украинската политика трябва да бъде многовекторна, защото в геополитиката ключов фактор е географията. А от гледна точка на географията историческата цел на Украйна е да се откъсне от Русия. И днес Украйна вече не е политически сателит на Русия. В това е кардиналната промяна на геополитическото качества на Киев.
Да, Русия, ЕС и САЩ ще се борят за влиянието си и Украйна ще трябва да се договаря с геополитическите играчи, които я обкръжават. Така ще бъде винаги! И тук е много важно, балансирайки между различните центрове на силата, да се отстояват националните интереси.
- Защо са се скарали Юшченко и Тимошенко?
- Разколът между тях е бил неизбежен. Става дума за противоположни лидери като психика, идеология, система от жизнени ценности. Но проблемът не е в Тимошенко. Ако не се беше разцепила на групички пропрезидентската "Наша Украйна", то премиер сега щеше да бъде не Янукович, а Юрий Ехануров. Но част от обкръжението на Юшченко провали тези преговори и неизбежно се създаде т.н. антикризисна коалиция (в нея влизат "Региони на Украйна", социалистите и комунистите – б."УБВести"). Конюнктурните и меркантилните интереси взеха връх над стратегическите действия на редица украински политици. Но това се случва навсякъде. Главното е да не рухне новата политическа култура, оформила се след революцията. Иначе съм съгласен: нивото на политическия елит в Украйна не е високо.
- Добре, но всичко върви към това, че след няколко години ще имаме само двама политици – Юлия Тимошенко и Виктор Янукович, а Виктор Юшченко ще почива някъде на Малдивските острови…
- Самият факт, че ще има двама политици, а не един, вече говори за наличието на демокрация (очевидно, това е намек на ситуацията в Русия, където опозицията тотално е смачкана и Путин няма никаква конкуренция – б."УБВести").
По "Главред"

 


УКРАЙНА: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ'2004>>>

УКРАЙНА:
ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ'2006
>>>

И ЮШЧЕНКО ПРЕДАДЕ МАЙДАНА>>>

БЕЛИЯТ ДОМ ВСЕ ОЩЕ ПОДКРЕПЯ ВИКТОР ЮШЧЕНКО
>>>