Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



БЛОГЕРЪТ ИВО ИНДЖЕВ ЗА ГОЛОДОМОР В УКРАЙНА И ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
София, 27 ноември 2010.- "Сред най-трагичните страници в историята на украинския народ особено място заема Гладоморът (Голодомор) през 1932 – 1933 гг. Вследствие на предумишлените действия на комунистическата власт в продължение на няколко години Украйна губи около 10 милиона живота.
С оглед на мащабите, жестокостта и цинизма на извършването на Гладомора, историята на съвременна Европа няма аналог на подобно престъпление. В мирно време и поради неблагоприятни природно-климатични условия от глад умират милиони хора. Тоталното изтребване на милиони украински земеделци чрез изкуствен глад се превръща в съзнателна терористична акция на политическата сталинска система. Унищожени са социалните основи на украинската нация, нейните вековни традиции, подринати са духовната култура и уникалната етническа самобитност. Трагедията на големия глад от 1932-1933 г. в Украйна е не само премълчавана в продължение на много десетилетия, но и се отрича официално от управляващата върхушка на СССР. Причините за нея, характерът и, механизмът на организирането и и мащабите са прикривани старателно не само от международната общност, но и от няколко поколения наши съотечественици.
Едва след като Украйна придобива своята независимост истината се връща при народа и става негова болка, реквием и същевременно символ на неразрушимост. Ежегодно в четвъртата събота на ноември в Украйна се отбелязва Денят в памет на жертвите на големите гладове. Голяма стъпка към подобаващото почитане на паметта на жертвите на Гладомора от 1932 – 1933 г. е изграждането на Мемориален комплекс в памет на жертвите на големите гладове в Украйна в Киев.
ЮНЕСКО, Парламентарната Асамблея на ОССЕ и Европейският Парламент одобриха документи за почитането на паметта на жертвите на Гладомора. Светият Престол, а също и законодателните органи на 14 други държави признаха Гладомора за геноцид над украинския народ, а парламентите на още 6 страни приеха документи за почитането на паметта на жертвите на Гладомора. На регионално и муниципално равнище 9 държави по света одобриха 32 решения за признаването на Гладомора като геноцид.
На 28 април 2010 г. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа одобри резолюция "За почитането на паметта на жертвите на Големия Глад (Гладомора) в бившия СССР", с която призна Гладомора за престъпление срещу човечеството, призова държавите да отворят архивите си, а историците – да направят независими изследвания по проблема, за да възстановят пълната, обективна и неполитизирана истина за тази трагедия. Отбелязвайки днес 77-та годишнина от тази украинска трагедия, ние също така отдаваме дан и на паметта на милионите руснаци, казахстанци и представители на други националности, загинали от глад в Поволжието, в Северен Кавказ, в Казахстан и в други региони на бившия Съветски Съюз в следствие на принудителната колективизация, която остави дълбоки незарастващи рани в съзнанието на поколенията. Убедени сме, че изобличаването на подобни престъпления срещу човечеството, съхраняването на историческата памет за жертвите на големите гладове, признаването и почитането на техните страдания, ще съдействат за избягването на подобни катастрофи в името на бъдещите поколения". ( Фокус)
Това е събщението на посолството на Украйна в София, в което дипломатично се премълчава, че София продължава да се прави, че "не знае“ за страшния болшевишки геноцид. И че ако за предишното правителство, с премиер, родом от съветска Украйна, това някак се подразбира като "естествено“ поведение на закърмен с любов към СССР политик, то днес си имаме министър-председател, посветил изборната си победа на конкретна жертва на комунистическия терор – собствения му дядо.
Ето защо предоставям на неговото и на останалите читатели внимание една публикация, в частта й за българските жертви на съветския геноцид, поместена във в. "Дневник" на 8 септември 2009 г., в която авторът Яни Милачков пита защо ни е "чужд" Гладоморът в Украйна.
“Гладоморът в Украйна през 1932-1933 г. чужд ли ни е?
Парламентите на близо 30 страни в Европа, Америка и Австралия, както и специална Резолюция на Европейския парламент от октомври 2008 г. го определят с точното му име – геноцид и престъпление срещу човечеството. Без давност.
Разбира се, България не е сред държавите, които досега са признали украинския геноцид с подобаващ парламентарен акт, въпреки че повечето от тях са наши съюзници в НАТО и ЕС. Не знаем колко дълго в душата на бившия български премиер драматично са се борили идентичностите му на полуукраинец, полубългарин, евросоциалист и Homo Sovieticus, но е факт, че в почетената от много видни световни политици 75-а годишнина от трагедията на Украйна официалните реакции от София бяха “изконно български", т.е.байганьовската тактика “ще се поумълчаваме, знайш, не му е сега времето…".
А гладът и репресиите покосяват много от живеещите в Украйна българи. Украинските източници определят общия брой на жертвите на около 100 000 души. Българи загиват още при “Първия болшевишки глад" (1921-1923 г.) и в “Големия гладомор". Поименно са известни 1200 сънародници – преки жертви на глада от 1932-1933 г. Българското малцинство е сред “целевите групи" на “втория сталински глад", отново предизвикан изкуствено в Бесарабия и Одеска област през 1946-1947 г.
Българите дават жертви през “Големия терор" и в следвоенните репресии. Изтребвани са като “кулаци", “врагове на народа","антисъветски елементи", “средноимотни", “националисти". Има и репресирани комунисти. Сред тях е самият пръв министър-председател на Съветска Украйна Кръстьо Раковски. Куршумите на наказателния взвод на НКВД през юни 1941 г. слагат епилога на неговата политическа биография с безпощадната поука – какво може да стане от един интелектуалец, полиглот и европеец, когато отдаде ума и душата си в служба на злото.
Не е важно дали определението на Гладомора в Украйна като геноцид ще бъде изразено в морален, в политически или в правен смисъл. Днес към класическата книга на Робърт Конкуест “Жътва на скръбта" хвърлят огромни масиви от документални доказателства и аналитични паралели внушителен брой публикации. На първо място това са окончателно разсекретените и публикувани изцяло архиви на ОГПУ/НКВД от времето на Гладомора. В тях всички извършители на масовото убийство на украинския народ фигурират с имената, длъжностите и ролите си на различни по ранг палачи. С бюрократична прецизност те са отбелязвали в таблици пред имената на всички загинали причините за смъртта: “глад", “подпухване от глад", “пълно изтощение". А пред много имена на деца четем сякаш в ужасяваща приказка “заклан/а от людоеди", “убит и изяден от баща си и майка си, впоследствие разстреляни за людоедство".
В светлината на тези материали не остава никакво съмнение, че акцията е била планирана с политическа стратегия и обезпечена с всички административни и репресивни ресурси на режима. А паметта на милионите жертви и техните неописуеми страдания завинаги хвърлят позор върху имената на всички т.нар. интелектуални авторитети, които са лъгали света, гаврили са се с истината за геноцида над украинския народ или тактично са я премълчавали, подписвайки преди това договори “за творчески хонорари" с издателства – паравани на ОГПУ/НКВД. Най-известните сред тях са Анри Барбюс, Бърнард Шоу, Едуард Ерио, Сидни и Беатрис Уеб, Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Уолтър Дюранти… По-скромно се изявяват и българските хвалители на Сталиновия колхозен рай – сити туристи в СССР. Заедно с щатния съветски агент и терорист – “писателя" Белев, тук опозорява името си и проф. Асен Златаров…
Днес признаването на геноцида и от страна на България няма да е акт на “русофобия", а израз на хуманна почит. Признавайки го, и самата Русия ще може да прозре много от трагичния смисъл на собствените си страдания и жертви. И да плати поне моралната част от цената на вечно прогонваното и завръщащо се минало.
* Яни Милчаков е доцент по теория на литературата в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Бил е посланик на България в Полша и Словакия, както и в Сърбия и Черна гора".

 

 



   


Още по темата:

УКРАИНСКИЯТ ХОЛОКОСТ
 

ИЗЛОЖБА "НЕ ПОДЛЕЖИ НА ЗАБРАВА"


"КОЛИ ГОЛОДОМОР В УКРАЇНI СВIТ ВИЗНАЄ ГЕНОЦИДОМ"
- дискусію за участю фахівців у авторській програмі "Доміно" на ТБ-каналі ZIK (Львів) веде відомий український журналіст Роман Шостак

"ГОЛОДОМОР ТА ЄВРОПА: УРОКИ ДЕМОКРАТIЇ"
стаття Iгоря Дерев’яного, агенція УНIАН


УКРАЇНСЬКА ГРОМАДА В БОЛГАРІЇ>>>

УКРАИНСКА ДИАСПОРА В БЪЛГАРИЯ
>>>

ТАРАС
ШЕВЧЕНКО В СОФIЇ