Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



МИКОЛА БАЛТАЖИ: ГЛЕДАМЕ НА БЪЛГАРИЯ КАТО НА ПРЕДМОСТИЕ КЪМ ЕС
София, 08 декември 2012.- Посланикът на Украйна Микола Балтажи даде интервю през в."24 часа". С него разговаря Любомир Денов.
- Г-н Балтажи, без колебание мога да кажа, че не съм виждал чуждестранен посланик с толкова добър български език. Как го научихте?
- Знам български от дете. Учил съм го от моите баби и дядовци, които са преселници от България. Аз съм роден в Одеска област, където има много български села. Моят род произлиза от сливенското село Твърдица. Близките ми са се преселили оттам в далечните 1828-1829 г. Аз съм закърмен с българския език. Така съм се научил да усещам неговата мелодика, хармония, колорит.
- Наскоро имаше парламентарни избори в Украйна. Бихте ли обяснили накъде върви страната след тях, промени ли се нещо в политическата конфигурация?
- Изборите бяха първото по важност събитие в политическия календар на Украйна за 2012 г. Държавното ни ръководство направи всичко възможно те да бъдат свободни, открити и честни, да отговорят на украинското законодателство и на международните стандарти. Бяха поканени и безпрецедентно голям брой международни наблюдатели - почти 3800 души, сред които имаше и българи.
Вотът на 28 октомври бе тест за новата система - смесена с партийни листи и с мажоритарни окръзи. Спечели управляващата Партия на регионите, следвана от обединената опозиция, партията на Виталий Кличко "Удар" (Украински демократически алианс за реформи), комунистическата партията и партия "Свобода". Като резултат от изборите е налице нова конфигурация в парламента с две нови опозиционни сили. Партията на регионите, която взе най-много гласове, формира мнозинство, към което се присъединиха и независими депутати. Изборите са своеобразен вот на доверие за курса към европейска интеграция, който последователно се прилага от ръководството на държавата ни. Повечето украински избиратели дадоха своя глас за партиите и кандидатите, подкрепящи влизането на държавата в ЕС. И тук опитът на България по пътя към придобиването на пълноправно членство в ЕС е извънредно важен за нас. Ние сме благодарни на българската страна за откритостта и готовността да оказва консултативна и друга помощ на Украйна по въпросите на европейската интеграция.
Високо ценим подкрепата за подписването на Споразумението за асоцииране, което отговаря на стратегическите интереси както на Украйна, така и на ЕС. От голямо значение е и реализацията на Плана за визова либерализация.
- А накъде гледа партията на Виталий Кличко?
- Тя е проевропейска партия, ориентирана към реформи. Макар в Украйна да нямаме парламентарна партия, която да е против евроинтеграционния курс на страната. И президентът, и парламентът, и правителството винаги са провеждали политика на европейска интеграция.
- Добре, но вътре в самата Украйна има известно раздвоение. Източна Украйна като че ли е по-скоро обърната към Русия, а Западна - към Европа? Кое е това, което ги разделя?
- Украйна е много интересна държава. Тук живеят над 100 народности и националности. Аз обаче не бих фокусирал вниманието върху онова, което може да разделя страната. Нормално е в такава голяма държава да има езикови, културни, исторически и етнографски различия. В Украйна тези различия хармонично се допълват и това всъщност е нейната голяма сила. В крайна сметка Украйна си остава единна унитарна държава. И това, което обединява хората, е, че те, първо - имат едни и същи проблеми и на изток, и на запад, и второ - че и едните, и другите искат да живеят по-добре, а това може да стане само по пътя към Европейския съюз.
- Как европейското първенство по футбол се отрази на страната? Питам заради олимпиадата в Гърция през 2004 г., където построиха големи спортни зали и стадиони и после нямаше кой да играе в тях? А държавата като цяло излезе на червено.
- Няма никакво съмнение, че от европейското първенство по футбол спечелиха всички. Най-напред спечели Украйна, самите украинци, спечелиха и гостите от чужбина - над 1 млн. души. Държавата инвестира в спортните съоръжения огромни пари и наистина имаше известни съмнения дали ще се справим със сроковете. Но се справихме. Аз обаче съм убеден, че много повече се инвестира в имиджа на държавата, което много трудно се измерва с пари. Прекрасните спортни обекти, магистралите, летищата остават в Украйна и ще се използват преди всичко от украинците. Не бива да се забравя, че това е построено на високо европейско ниво, което още повече ни приближава към европейските стандарти. Така че по-вярно е да кажем, че Украйна излезе на зелено след Евро 2012.
- Вие не се ли дразнехте от наши коментатори, които често бъркаха имената на украинските футболисти? И ако за фамилиите на по-младите играчи все пак е простено, то няма оправдание за такъв голям футболист като треньора на националния отбор Олег Блохин. И до ден-днешен български тв коментатори произнасяха и двете му имена с ударение на първата сричка, вместо на втората, както е правилно. Да не говорим пък за играчите с име Евген, което те произнасят като Йевхен.
- Тук нищо не можем да направим. В случая с Евген явно коментаторите се влияят от типичното потъмняване на звука Г в украинската реч. Такива семантични грешки винаги съществуват в превода. Аз не мисля, че това е голям проблем. За мен много по-важно е съдържанието на коментара.
- Как украинската държава се отнася към българската диаспора?
- Украинските българи са неделима част от нашето общество, от неговия организъм. Със своята толерантност, трудолюбие и самобитност те правят етническата структура на Украйна по-пъстра и по-многообразна. Някога Украйна е дала земите си на българските преселници и до ден-днешен прави всичко възможно да запази техния език, тяхната култура и техните традиции. Открили сме много български училища, а български език се изучава в 10 университета. На последните избори за Върховна Рада българинът Антон Киссе бе избран за депутат.
- А как се развиват българо-украинските икономически отношения? Тези дни изтече информация, че в Габрово ще се строи филиал на автобусния завод в гр. Лвов?
- Да, в Габрово се състоя презентация на нископодов автобус на холдинга "Лвовски автобусни заводи" (ЛАЗ). Идеята е край града да се построи ново предприятие. Спогодба още няма, тече проучване. Според украинските партньори до края на следващата година строителството може да стане факт. Това е добре, защото производството на ЛАЗ е на високо европейско равнище.
- А защо точно България и защо точно Габрово?
- България е много важен икономически партньор за нас. Дори от географска гледна точка, защото сме много близки съседи. Освен това тук има перспективен пазар - доколкото знам, вие възнамерявате доста сериозно да модернизирате градския си транспорт. А в глобален план България като член на ЕС може да послужи като наше предмостие по пътя ни към Европа.
А защо Габрово? Може би защото там има сериозна индустриална база. Има и високоподготвени кадри - както работници от други предприятия, така и възпитаници на местния Технически университет.
А като цяло миналата година според статистиката на Украйна стокообменът е бил над 1 млрд. долара.
Тази година бележи леко намаление, за 9-те месеца е 639 млн. Но аз съм оптимист. За пример ще посоча инвестициите на украинското предприятие "Прометстил" в Бургас, както и на редица други наши компании в различни краища на страната.
Радват ме и примери на български инвестиции в Украйна - например компанията "Приста ойл" сега реализира перспективен проект, свързан с преработката на отработени масла от цялата страна. Досега ние нямахме подобно предприятие, в което да се използват такива екологично чисти технологии.
- А как Украйна посрещна договора "Южен поток", който България неотдавна подписа с Русия? Все пак така се заобикаля Украйна?
- Няма да скрия, че ние не сме щастливи от този проект, който пряко засяга икономическите интереси на Украйна. Но същевременно не бих драматизирал ситуацията. Всъщност вие вървите по нашия път, стремейки се към газови доставки без посредници, към това да бъдете директни съседи с държавата доставчик. Макар че ние сме непосредствени съседи с доставчика, но виждате, че това не решава проблема. Затова фокусираме вниманието си не толкова върху трасетата, колкото до източниците.
- В какъв смисъл?
- Първо, търсим собствено производство. Също така решаваме къде от газ може да се премине на въглища, на които Украйна е много богата. Ще разработим и находища на шистов газ. За разлика от България ние не сме наложили мораториум върху търсенето и добива на шистов газ. В Одеса започваме да строим голям терминал за втечнен газ, който ще получаваме от Азербайджан. Освен това работим за доставки с Турция и Катар. Внасяме газ и от Германия през Словакия.
Държа обаче да кажа, че украинското ръководство гарантира безпроблемния транзит на руския газ за България. Освен това разполагаме с резерви от 20 млрд. кубика в подземните хранилища, което е достатъчно да не се повтори кризата през януари 2009 г.