БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
  "ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ НИНI
БIЗНЕС-BG
БИЗНЕС-UKR
КОМЕНТАР-UKR
КОМЕНТАР-BG
ИНТЕРВЮ-UKR
IНТЕРВ'Ю-BG
ДАЙДЖЕСT-UKR
ДАЙДЖЕСT-BG
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-UKR
ДОВIДКА-BG
ИСТОРИЯ-UKR
IСТОРIЯ-BG
БАЛКАНИ
АРХIВ
КОНТАКТИ
E-MAIL

 

 

 

 

 

 

 

 



Дайджест
"НОВИНАР": ЧЕКИСТЪТ ПУТИН И ГАЗОВАТА ВОЙНА
София, 4 януари 2006.- "Ваше дело – труба", обичат да казват руснаците, което се превежда като "кауза пердута". Но в основата на сегашната руско-украинската газова "война" е наистина тръбата. Само че пълна със "синьото гориво". Обаче за кого тя ще стане "кауза пердута", може би ще разберем съвсем скоро.
По време на изборната кампания за президент на Украйна в края на 2004 г. руският държавен глава Владимир Путин два пъти е поздравил Виктор Янукович с "победата", но в крайна сметка е сгрешил и човекът на Москва е загубил. Спечели лидерът на "оранжевата" революция Виктор Юшченко. Той обяви проевропейската ориентация на Украйна и реши да изведе украинско-руските отношения, развивали се досега по линията "по-големия – по-малкия брат", на ново, прозрачно и равноправно ниво. Приоритетът за Юшченко стана преди всичко националният интерес. Страната постепенно започна да се изплъзва от руското влияние и дори планира през тази година да стане член на Световната търговска организация, след 2008-2010 г. да влезе в НАТО и води много активен диалог с ЕС (в навечерието на Нова година е била призната от общността за страна с пазарна икономика).
Нещо повече, Украйна даде заявка да играе ролята на регионалния лидер. Преди два месеца в Киев беше учредена Общността на демократичния избор с участието на президенти и високопоставени представители на Литва, Латвия, Естония, Словения, Македония, Румъния и Грузия. Москва окачестви този форум като опит за създаване на "санитарния" коридор по нейната граница.
Сега става все по-ясно, че ОНД - тази аморфна и нежизнена структура, окончателно се разпада. Кремъл по-бърза да преразгледа отношението си към тъй нареченото постсъветско пространство като геополитически фактор. Твърди се, че отсега-нататък Москва активно ще "работи" само с тези бивши съветски републики, които се вписват в нейната нова доктрина на един от главните играчи на световния енергиен пазар. За реализацията на тази си нова мисия Кремъл "превзе" Беларус, но пък се спъна в Украйна (и Грузия).
Сегашната "газова" война между Москва и Киев е именно заради тръбата и нищо повече. Стратегическата цел на Русия е да контролира газотранспортната система на Украйна, през която за Европа се пренасят 120 млрд. куб. м газ или почти 25% от необходимото количество на страните от ЕС. С други думи, Западът все повече става зависим от руските доставки. И това е една от целите на Русия – да задълбочи тази зависимост, защото само по този начин тя може да гарантира своята териториална цялост. Някои експерти твърдят, че в условията на рязката депопулация (руското население постоянно намалява, а то и без това е само под 150 млн.) и необратимия разпад на редица държавни институции (например, армия, частично – правоохранителна система) Русия не е в състояние самостоятелно да осигури своята териториална цялост и държавните си граници, затова за решаването на тази група задачи е необходимо да бъдат привлечени външни сили – основни консуматори на руски енергоресурси (страните от ЕС, отчасти Китай). Тези сили трябва да се ръководят от съзнанието, че запазването на Руската Федерация в сегашните й граници е най-добрата гаранция за стабилни суровинни доставки. Оттук е и "нежната" позиция на ЕС спрямо украинско-руската газова криза. Докато позицията на САЩ е по-категорична – Москва трябва да позволи Украйна постепенно да премине към международните цени на газа, смята Вашингтон.
Така че Русия окончателно се отказа от някогашния си геополитически проект за политико-културен лидер на евроазиатското пространство и се захвана с нов проект – геоикономическият. Отсега-нататък всички действия на руското ръководство ще се подчиняват на логиката тъкмо на този проект. А в инструмент за реализацията му се превръща, в частност, полудържавната компания "Газпром", в ръководството на която са все земляците на руския президент.
След постигането на първата цел – изкупуването на 50% от акциите на беларуската "тръба", дойде ред и на Украйна. Повече от ясно е, че с "газовата" си атака Кремъл се стреми да предизвика масовото недоволство в рускоезичните региони (Източна и Южна Украйна) и да смени "недружелюбната" власт в Киев. В предстоящите през март парламентарни избори за Върховната Рада Москва продължава да залага на неуспелия президент Виктор Янукович – лидер на партията "Региони на Украйна", който едва ли не през ден се отбива в Москва.
Руските телевизии, контролирани от "Газпром", постоянно показват прогресивната социалистка Наталия Витренко – украинския Жириновски, която събира в центъра на Киев по 100-200 протестиращи, представлявани на руския зрител като огромен митинг. Но не се съобщава, че рейтингът й е едва 1,5% и нейната партия няма да премине 3-процентната бариера.
Говори се, че Кремъл е хвърлил око и върху вчерашния "оранжев" символ - Юлия Тимошенко. През миналия септември Юшченко я уволни като премиер, то тя не му се сърди. Очевидно, не е случайно, че тъкмо в разгара на "газовата война" Генералната прокуратура на Русия прекрати криминалното дело срещу чаровната лейди Ю, която през 90-те се е занимавала с газовия бизнес и уж е давала рушвети на руския генералитет. Знае се, че през септември миналата година Тимошенко е посетила Москва и е обядвала с Путин. За какво са беседвали двамата, можем само да предполагаме. Руският президент го устройва всякаква конфигурация на бъдещата политическа власт в Украйна, само и само "Газпром" да превземе украинските газопроводи. Оттук е и безцеремонното държание на този монополист.
Новата геоикономическа стратегия на Русия като че ли съвпада с личните планове и амбиции на Владимир Путин и хората от екипа му. Когато през 2008 г. Владимир Владимирович - все още относително млад (само 55 г.), спортен и чаровен, напусне президентския пост, той ще бъде един от най-богатите хора в Европа. По скромни оценки на експертите от Института за национална стратегия на Украйна, след три години Путин ще притежава най-малко $15 млрд. Милиардери ще бъдат и неговите основни бизнеспартньори. Но вече днес пред тях стои жизненоважният въпрос:
- как да се легализират гигантските суми, с които те разполагат;
- как да се създаде надеждна система, която би позволила, първо, частично да се инвестират собствените средства и, второ, без ограничения да се разпореждат с печалбата от инвестирането;
- как да се избегне чрезмерното неприятелско внимание на правоохранителните органи на САЩ и ЕС към огромните владения, получени през 1997-2005 гг. от хора с официална заплата не повече от $50 хил. годишно?
Хората на Путин са убедени, че единствената гаранция за тяхната лична и икономическа сигурност е постоянната необходимост на ЕС и САЩ от тях като съсобственици и топ-мениджъри на системата за транзит на енергоносителите Русия-Запад. Можем с голяма степен на увереност да твърдим, че след като напусне президентски пост, Владимир Путин ще стане ръководител на North European Gas Pipeline Company, чиято цел е да построи газопровод по дъното на Балтийско море и в която вече работи ексканцлерът на Германия Герхард Шрьодер. Проектът за Северно-европейския газопровод, струващ над $4 млрд., е най-главният елемент в газотранспортната инфраструктура, гарантираща стабилността на мисията на Русия като "евроазиатска Нигерия". Казват, че чекистът Путин е злопаметен човек. Едва ли той ще прости на украинците, как са го издънили на предишните президентски избори. Така че неговата "загриженост" за украинския народ в навечерието на Нова година едва ли е трогнала средностатистическия украинец. Според редица проучвания, позицията на официалния Киев по газовия въпрос се подкрепя от над 60% от населението. Така че вместо да разедини нацията и да активизира сепаратистките настроения, Кремъл по-скоро ще постигне консолидацията й. Впрочем, както се случи през декември 2004 г. Може смело да се твърди, че, независимо от смяната на главния московски политтехнолог (Глеб Павловски, който се е провалил в Украйна, е бил сменен от Модест Колеров), Кремъл няма политически да спечели в Киев, а просто за кой ли път ще настъпи гребло.
Украйна упорства, с което доста изненада Москва, защото знае, че може да спечели в газовия спор. Защото, въпреки Бисмарк, който е смятал, че спогодбите, сключени с Русия, не струват дори хартията, върху която са написани, договорите все пак трябва да се изпълняват. Все пак не живеем през ХІХ в.
А през 2003 г., когато Кремъл дори не се е съмнявал, че следващият президент на Украйна ще бъде проруския Виттпор Янукович, двете страни са сключили перфектен от правна гледна точка договор за десет години. Според него, до 2009 г. цените трябва да бъдат следните: за 1000 куб. м газ Украйна плаща $50, а Русия за транзит през украинската територия - $1,09, само че вместо пари Киев ще получава съответния обем "синього гориво" – до 25 млрд. куб. м, сиреч, става дума за бартер. В договора още има клауза, забраняваща на една от страните да внася промени в него, ако другата не е съгласна. Освен това, в случай на разногласията, страните трябва да съзират арбитражния съд към Стокхолмската търговско-промишлена палата.
Да, от сегашната световна конюнктура на горивата договорът с Украйна е неизгоден на Москва. Но, както казват украинците, "бачили очі, що вибирали" ("очите са виждали, какво са избирали"). Въпреки всичко, Украйна заявява, че не е против страните да се откажат от бартера и да преминат към разплащания с живи пари. По това спор няма. Но Киев смята, че $230 (толкова плаща Германия), които предлага "Газпром", са долнопробно политическо изнудване, безцеремонен натиск и шантаж, игра с мускули, а не икономически обоснована цена. Украйна предлага до 2009 г. цените да се повишават плавно, като още сега 1000 куб. м да струват $80-90. Киев с основание се опасява, че в резултата на рязкото повишаване на цените на газа енергоемката украинска промишленост – наследство от СССР, ще фалира и страната ще бъде дестабилизирана. Но Москва не се вслушва в тези аргументи. Като изход от положението и запазване на цената от $50 "Газпром" предлага (по беларуския сценарий) да изкупи газотранспортната система на Украйна. Киев отхвърля и този вариант, защото смята, че и сам може да управлява своята "тръба", с която страната е много важна за Европа. "Именно това е истинската борба за независимата Украйна, и тя е много по-тежка, отколкото ни е било по време на "оранжевата" революция", - казва Виктор Юшченко.
Освен арбитража в Стокхолм, Украйна има още няколко варианта за отбраната. Първо, да настоява за предсрочно извеждане на руския Черноморски флот от Севастопол (според договора от 1997 г., той трябва да бъде изведен през 2017 г.) или да поиска двадесеткратното увеличение на арендата на тази своя база – от $100 млн. на 2 млрд. Второ, да лиши от захранването радиалокационните станции в Мукачево и Севастопол, които работят изключително за руската ПВО и са "очите и ушите" на Москва над половин земното кълбо. Трето, да се обърне към ядрените страни – Великобритания, Франция, САЩ и Китай, които заедно с Русия са гаранти на териториалната цялост и икономическата сигурност на Украйна, след като през 1994 г. тя предаде атомното си оръжие на Москва и се присъедини към Договора за неразпространяване на ядреното оръжие. Четвърто, Киев отдавна настоява Русия да му върне 17% от активите и пасивите на бившия СССР. Украйна е единствената екссъветска република, която не се съгласи с тъй наречения "нулев вариант" и продължава да иска своя дял в съветското наследство. А това са не само дълговете, но и част от златния и елмазния фонд, имуществото в чужбина, спестяванията на хората в "Сбербанк СССР" и т.н.
След западането на Киевска Рус, която заедно с България е била една от водещите държави в Европа, украинците правят няколко несполучливи опита да възродят своята държавност – Богдан Хмелницкий през ХVІІ в., Иван Мазепа през ХVІІІ в., Украинска Народна Република през 1917-1920 гг. Сегашният опит, може би, е последен. И винаги "великите сили" са предавали интересите на Киев. Дано сега Украйна да не се окаже разменна монета в геикономическия пасияс, предложен от путинската Русия. През 1918 г. Западът се отказа да подкрепя Украинската народна република и я хариза на болшевишка Москва. Тогава в своя дневник Иван Шишманов – пълномощен посланик на Царство България в Киев, е написал: “Бедна Украйна. С теб си играят”.
Васил Жукивский,
Авторът е украински журналист, статията е написана специално за "Новинар"

Справка: Официално название - Украйна. Територия – 600 хил. кв. км. Население – 48 млн. Столица – Киев (3 млн.). Държавно устройство – от 1 януари 2006 г. парламентарно-президентска република.
Газовата инфраструктура на Украйна е уникална. Тя включва 36,5 хил. км магистрални газопроводи и отклонения, 71 компресорни станции с обща мощност 5,4 млн. кВт, 12 подземни газохранилища, 1405 газоразпределителни станции, мрежа от газоизмервателни станции, 89 автогазонапоителни компресорни станции.
Украйна консумира 70-75 млрд. куб. м природен газ годишно. От собствените находища тя получава 20 млрд. и 40 млрд. - от Туркменистан. Останалото количество се внася от Русия.
Всяка година през украинската "тръба" преминават за Централна и Западна Европа и Балканите над 120 млрд. куб. м руски газ, което е 70-80% от износа на Русия на "синьо гориво".

Един от отзивите във форума на сайта на в."Новинар":
2006-01-04 11:47:54, Панчо

Ама тоя украински автор им е бръкнал с пръст отзад на русофилите. Я как са се разтичали из форума като ужилени. КГБ си има хора, чието задължение е да пишат по форумите, да пускат клевети и клюки, и "да дават отпор" на вражеските статии. И тук е така - само като прочетете по-горе, веднага се вижда.

 

 






 



"ЕДИН ЗАВЕТ": ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
ПРЕД УКРАЙНА>>>


"169 ЧАСА":
ПУТИН ИСКА
УКРАЙНА НА
ВСЯКА ЦЕНА
>>>