БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БОГДАН СТОЙКО:
ЦЪРКОВНА УТВАР

NEW

Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ НИНI
БIЗНЕС-BG
БИЗНЕС-UKR
КОМЕНТАР-UKR
КОМЕНТАР-BG
ИНТЕРВЮ-UKR
IНТЕРВ'Ю-BG
ДАЙДЖЕСT-UKR
ДАЙДЖЕСT-BG
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-UKR
ДОВIДКА-BG
ИСТОРИЯ-UKR
IСТОРIЯ-BG
БАЛКАНИ
АРХIВ
КОНТАКТИ
E-MAIL







 

 

 

 

 



Мнения
БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ НАПРЕД, МАКАР ЧЕ БЪЛГАРИТЕ НЕ ГО ОСЪЗНАВАТ
Страната ви изпреварва Украйна с 8-10 години и има ясно очертано бъдеще към Европейския съюз
ВАСИЛ ЖУКИВСКИЙ, украински журналист
Живея в България доста време. Тя ми е почти като втора родина. И я възприемам като българин. Плащам данъци, парно, ток, както всеки друг. Псувам, когато трябва да се нареждам на огромни опашки в НОИ. Беснея, когато личният ми лекар казва, че не всичките ми вноски излизат в Интернет. Притеснява ме, че цялата страна като че ли се е преселила в столицата. Някога спокоен комплекс "Младост" прекалено бързо се урбанизира, което най-вече проличава от намаляващите зелени площи и задръстванията по кръстовищата. Всъщност, аз живея с радостите и болките на обикновения българин.
Но има случки, които българинът възприема като нещо нормално. А за чужденеца те са фрапантни. Например, не ми харесва, че в градския транспорт мъжете не отстъпват място на жените. Но не мога да разбера, когато някой мъж все пак реши да предложи жената да седне, тя притеснено отказва: "Моля ви се!" Сиреч, не съм толкова възрастна. А той просто я смята за дама.
Не ми харесва, че българинът не си пази чист града, в който живее. Това прави грозно впечатление на чужденеца. Същевременно българите, посетили Киев, са възхитени от чистотата му - поне в централната част. Ето, започнах да сравнявам. Всъщност, може би така ще бъде правилно - да се види България в сравнение с моята Украйна.
В България българите са доминиращ етнос. Те са 83,6% от цялото население. За 84,8% от българските граждани българският език е майчин. Страната ви е православна. Църквата ви де-факто е единна. България също е единна - тя не е разделена, например, по манталитет. Всичко това е велико благо. Защо?
Представете си само, че президентът на България и неговото обкръжение не знаят български. От трибуната на парламента депутатите да не говорят на български. В страната да има няколко патриарха. Хората в една част да се отличават от хората в другата част по манталитет и т.н. Къде го има този нонсенс? Заповядайте в Украйна. Страната ми не е моноетническа. От 48 млн. население украинците са 30 млн., а руснаците са 10 млн. Почти 50% от хората говорят руски и не смятат да преминават на украински. Доскоро руски предпочиташе и президентът Леонид Кучма. Премиерът Виктор Янукович е проговорил на украински едва преди две година и то с акцент (за граматиката да не говорим). В парламента много депутати принципно отказват да говорят на украински. Журналистът задава въпрос на украински, а му отговарят на руски.
Православната църква също е разделена, като едната е подчинена на руския патриарх.
Българите са патриотична нация. Спомнете си: "Българи, юнаци!!!" В Украйна само една част е такава - и то западната. Тя е люлката на украинския патриотизъм (ако щете, национализъм). У нас казват, че ако този патриотизъм се съедини с финансите на Източна и Южна Украйна, страната ни ще се превърне в една могъща държава, каквато навремето е била Киевска Рус. Апропо: именно от Киевска Рус се е пръкнала Московия, едва при Петър І Московия се е прекръстила в Русия.
България, безусловно, се е откъснала от руското влияние. България вече не е "курица не птица, Болгария - не заграница". "Заграница" и още каква! Но това не означава, че България като член на НАТО е станала враг на Русия. Просто отношенията от "старши - младши брат" се превръщат в равноправни. Да, София е енергийно зависима от руския газ и петрол и има отрицателно търговско салдо с Москва. Но това не е болка за умиране. Кремъл също е заинтересован от "тръбите", които минават през българската територия за Турция, Македония и Сърбия. Защото предимно върху износа на суровини се крепи руската икономика и, ако щете, власт.
Бих желал и моята Украйна да установи равноправни отношения с Русия. Последната да не ни смята за своя губерния или "своя земя", както казва Михаил Леонтиев от ОРТ - известен още като "журналистът, погалил кученцето на Путин".
Всъщност, много зависи от самите нас, от позицията на политическия елит. България успя да се впише в конфигурацията на нова Европа и сега София трябва да се пребори с предизвикателствата, които я чакат в ЕС.
За комунизма в България сега напомня само паметникът на Съветската армия. Няма булевард "Ленин" или улица "Партизански отряд". Приятно ми е, че с тази - фасадната част, на имиджа си страната ви се справи бързо. В Украйна пък - 13 години след Независимостта, в центъра на Киев се възвисява монументът на Ленин, в много градове - особено в Източна и Южна Украйна, която най-много пострада от комунизма-сталинизма (през 1932-1933 г. от изкуствено създадения глад умират между 7 и 10 млн. души, включително етнически българи), все още има улици и булеварди с названия от съветско време. Завод "Илич" или фабрика "Карл Маркс" - също напомнят за време оно. В Крим пък смятат да изградят паметник на... Сталин.
Някой в България да се сеща за взривения мавзолей? Едва ли. Докато властта в Украйна няма смелостта да заличи миналото. Защото управниците ни са произлезли от него и кръвно са свързани с него - Кравчук, Кучма. Може би затова нашата "оранжева" революция се случи сега - 15 г. след падането на Берлинската стена, и осем години след декемврийско-януарските събития в България.
Много добре помня "Лукановото време" - опашките пред супермаркета, когато, ако провърви, купуваш парче наденица, две кисели млека и малко сланина. Помня и сгромолясването на лева по време на Жан Виденов. Но, предполагам, България се е отървала от популизма на левицата. Дори ако на власт догодина дойде БСП, тя едва ли ще може да разруши изграденото от десницата. С други думи, смяната на властта в България няма да доведе до смяна на ориентацията и приоритетите на страната - членството в ЕС. Тази константа е постигната с формирането на новата политическа класа. На българския Олимп на властта сега са нови хора. Извършена е смяна на поколението на политиците. Докато в Украйна промяната се очаква да се случи едва сега. В най-новата история на България никоя политическа сила или личност не се е задържала на власт повече от 4-5 години. А в Украйна Леонид Кучма управлява от 1993 г. Той е позволил около него да се образуват олигархични кланове, които да контролират най-важните сфери в страната, включително масмедиите. Едва тепърва се очаква "старите муцуни" - бившата партийно-стопанска номенклатура, да си ходят. Има надежда, че новото поколение украински политици ще предложи на страната нов проект - евроинтеграция, реципрочни отношения с Русия. И, което е може би най-главното, да консолидира хората и да елиминира всякакви идеи за сепаратизъм.
Един украински журналист ми сподели, че искрено завижда на Соломон Паси - човекът издигна идеята за членството на България в НАТО и успя да я види реализирана. В страната ви засега няма кой знае какъв евроскептицизъм. Няма страх от Европа. Е, сред възрастното поколение има носталгия за миналото, за "вечната дружба" и т.н.. Но то по-скоро е носталгията за младите години.
България е почти готова за ЕС. През пролетта догодина ще се подпише договорът за членството ви в съюза. С други думи, страната ви има очертан път - пътят към обединена Европа, по който уверено върви.
Украйна пък не успя да влезе в тази група държави. Тя остава в "сивата" зона най-вече защото официален Киев само е декларирал своя стремеж към Европа и не е полагал практически усилия за това. Той не можа да скъса пъпната си връв с Русия и да отстоява националния интерес - Украйна да бъде сред цивилизованите държави. България го стори. И това ме радва.
Според мен, в своето развитие съвременна Украйна изостава от България поне с 8-10 г. Ето, в края на 2005 г. тя от президентска ще стане парламентарна република. Ще влезе в СТО, а после може би ще получи и покана за асоциирано членство в ЕС. Тогава обединена Европа наистина ще стане обединена. Сигурно, не всички знаят, че географският център на Европа се намира в Западна Украйна.

Справка "БУВести":
Украйна. Официално название - Украйна. Знаме - синьожълто. Герб - тризъбец от времето на Киевска Рус. Територия - 600 хил. кв. км. Население - 48 млн. Столица - Киев (3 млн.). Държавно устройство - президентска република. Право на глас имат над 37,6 млн. души. В първия тур на изборите за президент на 31 октомври се състезаваха 24 кандидати. Избирателната активност беше 74,56%. Демократът Виктор Юшченко спечели с 39,87% срещу 39,32% за Виктор Янукович. На втория тур, състоял е на 21 ноември, след 99% преброени бюлетини с 49,39% води Виктор Янукович. Виктор Юшченко е подкрепен от 46,71%. Опозицията обжалва изборния резултат, като смята, че най-вече в Донецка и Луганска област е имало масови фалшификации.
ЦИК акредитира за изборите 750 чуждестранни журналисти и почти 4 хил. международни наблюдатели.
30 декември 2004 година