БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БОГДАН СТОЙКО:
ЦЪРКОВНА УТВАР

NEW
БУВісті виходять з червня 1998 р.
 
БУВести излизат от юни 1998 г.

Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ НИНI
БIЗНЕС-BG
БИЗНЕС-UKR
КОМЕНТАР-UKR
КОМЕНТАР-BG
ИНТЕРВЮ-UKR
IНТЕРВ'Ю-BG
ДАЙДЖЕСT-UKR
ДАЙДЖЕСT-BG
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-UKR
ДОВIДКА-BG
ИСТОРИЯ-UKR
IСТОРIЯ-BG
БАЛКАНИ
АРХIВ
КОНТАКТИ
E-MAIL






 

 

 

 

 



Дайджест
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД УКРАЙНА
Списание "Един завет" в брой №2/2005 г. под рубриката "Политика" публикува статията на Васил Жукивский за Украйна. Изданието е орган на Съюза на възпитаниците на Военните НВ училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство.

Украйна. Територия - 603 хил. кв. км. Население - почти 48 млн., като украинците са 37,5 млн. (77,8%), руснаците - 8,3 млн. (17,3%), българите - 204 хил. (0,4%). Градското население е 32,6 млн. (67,2%), а селското - 15,9 млн. (32,8%). Населението на възраст между 20 и 60 г. е 54%.
Столицата е Киев (2,6 млн.).
За 85,2% от украинците майчин език е украинският, за 14,8% - руският. За 95,9% от украинските руснаци майчин език е руският, а са 3,9% - украинският. За 64,2% от българите майчин език е българският, за 30,3% - руският, а за 5% - украинският.
Извън Украйна живеят между 14 и 20 млн. етнически украинци (Русия и други страни от ОНД, Канада, САЩ, Бразилия, Западна Европа). Украинската диаспора в България наброява около 6 хил.
Украйна е разположена на кръстопътя Север - Юг, Запад - Изток. На нейната територия се намират над 25% от световните черноземи. Според експертите, с биопродуктивния потенциал на земеделските си земи страната може да изхранва 140-145 млн. души.
Някои данни за 2004 г. (по предварителни данни):
Икономически растеж - 12,4%;
БВП - $62,3 млрд., или $1290 на човек;
Инфлация - 12%;
Износ - $29,5 млрд. (увеличението е 43%);
Внос - $26,1 млрд. (увеличението е 28%);
Чуждестранни инвестиции от 1991 г. - $7,762 млрд.;
Външен дълг - $8,8 млрд.;
Средна заплата - 572 грн. ($108).

В края на миналата година Украйна стана тема №1 в световните медии. По-голямата част от гражданите й пожела промяна, а не запазване на статуквото - все по-голямо отдалечаване от Европа, от демократичния свят. САЩ, ЕС и НАТО дадоха рамо на украинската опозиция и по този начин влязоха в остър сблъсък с Русия, която искаше всячески да запази своето влияние в тази постсъветска република.
Изборите в Украйна се превърнаха в битка между два проекта - прозападния и проруския. Всъщност, в историята си Украйна често е ставала арена на сблъсък между цивилизации, империи, сили.
ИСТОРИЯ
Българите пет века са били нация без държава. Украинците също толкова.
Украйна се разпростира върху земите, които някога са се наричали Скития, Сарматия, Роксолания. През ІХ в. там възниква държава на русите със столица Киев. Между впрочем, напоследък се появяват различни версии, кой е основателят на киевската държава. Например, според едната, това е дело на скандинавски търговци и войници (варяги), които често са пътували от Север на Юг и обратно през украинските земи. Според другата, в основата на тази славянска държава са прабългарите. Известно е, че хан Кубрат е погребан в Украйна. През 1912 г. край с.Мала-Перешчепина (Полтавска област) е открит гробът му. Хан Аспарух също е погребан на територията на днешна Украйна. Но това са версии и нека историците да се занимават с тях.
Факт е, че по време на управлението на княз Володимир Велики през 988 Киевска Рус приема християнството като държавна религия. Учениците на Кирил и Методи разпространяват из тези земи славянското писмо и четмо. Както и България, така и Киевска Рус са едни от най-могъщите и висококултурни държави в Европа от онова време.
Името Украйна за първи път се среща в киевски летопис от 1187 г. Предполага се, че то идва от думата "край", която и на украински, и на български означава същото - територия, област, район. Чуждестранните географи използват това название като постоянно и характерно за определена етнографска територия. Апропо: те още тогава започват да разграничават Украйна и Московия, появила се по на север - в периферията на Киевска Рус, с център Москва през 1147 г.
Залезът на киевската държава, както, впрочем, и на българската, е свързан с чуждото нашествие. В началото на ХІІІ в. в украинските земи нахлуват татарските орди на хан Батий. През 1240 г. пада Киев. През ХІV в. татарите превземат и сегашната Западна Украйна. По същото време и България попада под османско иго.
НЕЗАВИСИМОСТ
Предполага се, че Киевска Рус, по-точно, Украйна, окончателно престава да бъде независима с падането на Волинското княжество (Западна Украйна) през ХІV в. Но до края на този век украинците се съвземат и заедно с литовците постепенно освобождават територията си чак до Киев. След премахването на татарското иго земите на запад от р.Днепър обаче попадат в зависимост от Литва, а по-късно - и от Полско-Литовското княжество. Върху източните територии на Украйна се разпространява влиянието на позамогналата се Московия (названието Русия се появява едва при Петър І в края на ХVІІ в.). Войната на Богдан Хмелницки през 1648-1654 гг., която той води с поляците, не се увенчава с обединяването на Украйна в една суверенна държава. Да, тя получава протекторат на Москва и запазва някои признаци на държавност (има свой хетман - ръководител, например), но с времето по-голямата част от украинския елит предава националните интереси и тотално се русифицира. Едва през 1709 г. хетманът Иван Мазепа начело на част от запорожката войска с подкрепата на шведската армия прави пореден опит да откъсне Украйна от руската империя, но битката край Полтава печели цар Петър І. Между другото, тогава руската православна църква анатемосва Мазепа и анатемата не е снета досега, въпреки че хетманът е признат за украински герой и неговият лик украсява украинските пари - гривнята.
Третият опит да се сдобие с независимост Украйна прави след 1917 г. Тогава, след болшевишката революция през октомври, в Киев е провъзгласена Украинската Народна Република (УНР). Лидери на страната последователно са историкът Михайло Грушевски, генералът Петро Скоропадски, Симон Петлюра. Тогава, между другото, София, както Германия, Австрия, Турция и други европейски държави, признава суверенитета на УНР. През 1918 г. за Киев като посланик заминава проф.Иван Шишманов (съпругата му Лидия е дъщеря на видния украински общественик и учен Михайло Драгоманов, а синът им - Димитър Шишманов, като министър на външните работи на България през Втората световна война е разстрелян от т.н. народен съд). Украинското посолство се открива и в българската столица и дори излиза вестник "Украински преглед".
По същото време в Харков се формира промосковското правителство начело с болшевика Кръстю Раковски, което обявява създаването на УССР. Украйна отново е разделена. По-късно това правителство се обръща към Москва за военна помощ и Червената армия нахлува в страната, а по-късно превзема и Киев. През 1920 г. Украйна де-юре престава да бъде суверенна, а през 1922 г. влиза в СССР. До 1934 г. нейната столица е Харков.
Според записките от дневника на проф.Шишманов, излезли в края на 2003 г., тогава Западът не е бил заинтересован да запази независимостта на Украйна, тъй като е предпочел да не дразни Съветска Русия и да се справи със своите леви движения, виждайки в тях сериозна заплаха за западната цивилизация. "Бедна Украйна, с теб си играят", - пише Иван Шишманов в дневника си.
Четвъртият шанс да стане независима Украйна получава през август 1991 г. с разпадането на СССР. На референдума на 1 декември същата година 90,32% от украинските граждани гласуват за самостоятелна държава. Сега страната е призната от над 130 страни, но първите бяха Полша и Канада. България я признава на 5 декември 1991 г., а една седмица по-късно между Киев и София се установяват дипломатически отношения.
"ОРАНЖЕВАТА" РЕВОЛЮЦИЯ
Оценката на "оранжевата" революция в Украйна, сиреч, на събитията, случили се там през ноември-декември 2004 г., най-вероятно ще бъде дадена по-късно. Прекалено малко е времето, изминало оттогава. Но при всички положения тя се олицетворява с Майдан (мегдан). Става дума за Площад "Независимост" в центъра на Киев. За едните той, очевидно, ще е и ще остане символ за промяната. Защото роди надеждата, че страната най-сетне приключва ерата на бившата партийно-стопанска номенклатура (първият президент Леонид Кравчук е бил тясно свързан с компартията, а вторият - Леонид Кучма, е типичният представител на "червените"директори). Смята се, че страната от демократична на хартия ще се превърне в такава на дело. Първите стъпки на новия президент Виктор Юшченко показват, че Украйна поема по пътя на България - към Европейския съюз.
За другите пък Майдан - това е многохилядната тълпа, парализира държавата и нейните институции. За някои Майдан е разцепил Украйна на Източна и Западна и че той няма да реши проблемите на обикновения човек. Твърди се също така, че уличното неподчинение е било дирижирано от Запада и е използвано от украинските милионери, за да отстранят от властта милиардери. А кметът на Москва, който най-безцеремонно, впрочем както и Кремъл, се намеси във вътрешните работи на Украйна, нарече Майдан "оранжевия гуляй".
Но каквото и да се говори, смяната на властта в Украйна мина цивилизовано и безкръвно. Последната си дума каза все пак не улицата, а Върховният съд, наредил да се прегласува фалшифицирания втори тур и определил за победител опозиционера Виктор Юшченко (51,99%). Неговият конкурент - премиерът Виктор Янукович е получил едва 44,2%.
Има ситуации, при които върховете не могат, а низините не искат. Въпреки мощния административен ресурс и финансово-информационната подкрепа на съседна Русия, над 15 млн. украинци не пожелаха да имат за президент човек с криминално минало (Янукович има две присъди и е лежал в затвор). Погрешно е да се твърди, че украинците са гласували против Москва. В Кремъл, който е вложил в украинските избори, както се твърди, $600 млн., не са разбрали, че от 1991 г. насам в Украйна е пораснало ново поколение украинци, което не иска някой най-цинично да го манипулира и да му натрапва какъвто и да е кандидат. Същевременно Западът е действал по-фино, по-открито и в крайна сметка е спечелил.
Но най-вече е спечелила Украйна. Защото сега покълна надеждата, че данъчните служби няма масово да тероризират средния и дребния бизнес, че приватизацията ще върви прозрачно, а не под тезгяха, че вестниците ще могат да бъдат обективни и да критикуват властта, а телевизията няма да се цензурира от администрацията на президента. Сега избуя надеждата, че в страната ще се спазват законите и правата на човека и няма да се краде. Пита се, например, защо при годишен внос на 70 млрд. куб. м газ средностатистическият украинец създава БВП на стойност едва $1290, а в Полша, където приблизително при същото население вносът на газ е само 15 млрд. на човек се падат $5000 БВП? За какво се харчи това "синьо гориво", кой печели от това?
ГЕОПОЛИТИКА
В историята на Украйна често се е случвало, че едната част на Украйна не е приемала хетмана, харесван от другата. Един е бил прополски (прозападно) настроен, а други - проруски. За съжаление, има разлика в манталитета на украинеца от Запада и от Изтока. Това противоречие Москва - и царска, и съветска, винаги успешно е експлоатирала. Тя се опита да го стори и сега. Подстрекавана отвън, част от елита в източните и южните региони на Украйна се опита да разиграе сепаратистката карта (пример от миналото - Харков през 1918 г.). Но тя не успя да създаде своя Майдан, защото, очевидно, русифицираните украинци не желаят да се цепят и да се обединяват с такава страна с неясно бъдеще, като Русия. В момента със сепаратистите се занимава украинската прокуратура и те са заплашени от 5 до 10 г. затвор.
А своето първо посещение Виктор Юшченко направи именно в Москва. "Русия за нас е вечен стратегически партньор",- каза той на Владимир Путин. Е, да, новият президент предложи за премиер Юлия Тимошенко, нехаресвана от Кремъл. Но това е знак, че отсега-нататък официален Киев претендира за равноправни, а не васални отношения с Русия. И Путин ще трябва да ги приеме, ако иска да има приятел в лицето на Украйна и да реализира редица проекти, включително инфраструктурни в газовия и петролния сектор.
Някои анализатори твърдят, че има вероятност "оранжевата" революция от Украйна да се изнесе за Русия и други постсъветски републики. Възможно е, защото руските либерални лидери (Борис Немцов, Ирина Хакамада, Григорий Явлински) открито са подкрепили украинците и не се притеснява да критикуват управлението на Путин. Но, според някои руски политолози, "опасността" за Русия идва от другаде. Сега тя навлиза в едно състезание с Украйна - какъв модел на управление и държавно устройство ще е по-ефективен - демократично-либералният украински или авторитарният руски? Впрочем, това състезание е предизвикателство и за Киев.
От Москва Виктор Юшченко веднага замина на Запад. В Страсбург той е говорил пред Съвета на Европа и обеща да демократизира Украйна и да я интегрира в ЕС. На Световния бизнес-форум в Давос Юшченко е представил икономическата си програма. Той много разчита Европейският съюз да даде на Украйна ясна европерспектива - най-напред да помогне с признаването й като страна с пазарна икономика, да съдейства за влизането в Световната търговска организация (СТО), да облекчи визовия режим (от това България само ще спечели) и в близко бъдеще да я приеме за свой асоцииран, а после - и за постоянен член.
Пред Брюксел предстои много сложен избор. Защото той вече е поканил за преговори Турция - съща огромна страна. Освен това, Франция не е във възторг от даване на някакви перспективи за присъединяване на Украйна. Апропо: тя винаги е лобирала за руските интереси. Но пък Полша и Литва водят по украинския въпрос много активен диалог с Германия и искат да я видят в ЕС.
ВЪТРЕШНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Във външнополитическата сфера ориентацията на Украйна е ясна. При запазване и развитие на добросъседски, но прагматични отношения с Русия официален Киев ще се придвижва към Европа. Говори се, че до 5 г. Киев може да покрие Копенхагенските критерии.
Но тъкмо този стремеж може да бъде спънат от вътрешнополитическите трудности - икономически и социални. Ще съумее ли Виктор Юшченко и екипът му, например, да привлекат на своя страна и онази част от Украйна (източни и южни региони), която е гласувала за по-тясно сближаване с Русия, но произвежда над 60% от БВП? Парадоксалното е, че през 1932-1933 г. тъкмо тези области са били подложени на истински геноцид - тогава вследствие изкуствено създаден от Кремъл глад умират между 7 и 10 млн. украински селяни, не пожелали да влязат в колхоз. От тази демографска катастрофа страната не може да се оправи до ден-днешен. И сега доминират силни проруски настроения.
Освен това, ще може ли новата власт да се пребори с надигащата се хиперинфлация? Защото предизборно предишните управници са пуснали машината за пари и само за няколко месеца паричната маса се е увеличила с 40%. Освен това, те са вдигнали пенсиите, заплатите в държавната сфера и стипендиите (цените веднага са тръгнали нагоре), приели са не балансиран бюджет'2005. Туркменистан вече е вдигнал цената на природния газ за Украйна от $44 на $58 за 1000 куб. м. Предполага се, че същото ще стори Русия, но с петрола, който тя предизборно е продавала на правителството на Янукович на по-ниски цени (А-95 в Украйна е двойно по-евтин, отколкото в България).
Освен това, на новата власт предстои да реформира цялата държавна машина на всички нива - вместо чиновници от съветски тип да назначи стотици млади мениджъри, защото в бъдеще опасността може да дойде точно от бойкота на средното управленско равнище. А това не трябва да се допуска, защото през март 2006 г. предстоят важни за новата власт парламентарни избори.
С една дума, Украйна я очакват сложни реформи. България търпеливо премина част от тях и то търпеливо. За украинеца също е характерна търпеливостта. Той също е работлив, също е индивидуалист и е предприемчив. Държавата обещава да му помогне и ако всеки съумее да подобри личния си стандарт, то от това ще спечели и екипът на лидера Виктор Юшченко, и многострадална Украйна.


 








 








За политическите убийства на украинските лидери през ХХ в. може да прочетете тук

ВСИЧКО ЗА ПРЕЗИДЕНТСКАТА НАДПРЕВАРА В УКРАЙНА



Всі матеріали, що знаходяться на сайті www.ukrpress.bol.bg, охороняються відповідно до чинного законодавства Болгарії. У разі використання чи передруку наших матеріалів просимо зробити гіперпосилання (hyperlink) на нас. Позоваването е задължително
   
ПРО (ЗА) НАС