УБВісті виходять з червня 1998


УБВести излизат от юни 1998

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко пред «Bloomberg»:

ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА ТУК ИДВАТ ПОВЕЧЕ НАШИ ТУРИСТИ, ОТКОЛКО ОТ РУСИЯ

София, 13 септември 2021.- Посланикът на Украйна Виталий Москаленко даде интервю за екипа от «Bloomberg Businessweek Bg». В него той е засегнал най-различни теми – от ескалацията в Черно море и край нашата източна граница до стокообмена между Украйна и България и броя на украинските туристи на българското Черноморие.


- Ваше превъзходителство, как възприемате продължаващата ескалация в Черно море?
- Разбира се, възприемам я негативно - както я възприемат украинците, а и нормалните хора по света. Ескалацията на ситуацията в Черно море, която извърши Руската федерация е следствие на започналата преди седем години въоръжена агресия на Русия срещу Украйна, която донесе множество човешки жертви, временната окупация на Автономна република Крим и град Севастопол, а също така на някои райони на Донецка и Луганска област.
Руската федерация засилва влиянието си в Крим чрез опитите да го анексира, да потисне инакомислещите и малцинствата на полуострова и да милитаризира полуострова. Въпреки многобройните инициативи на Украйна, насочени към мирно уреждане на конфликта, руската въоръжена агресия, за съжаление, продължава, а съвременните тенденции на развитие на ситуацията във временно окупираните територии, в това число в Крим, могат да бъдат квалифицирани като влошаване на ситуацията във всички сфери. Опит на заграбване на Крим от страна на Русия през 2014 г. предизвика голяма криза в международната политика, допринесе за накърняването на авторитета на международните организации, подкопава усилията на международната общност за укрепване на световния ред, основан на общоприети правила. 
Първият отговор на международната общност беше даден през март 2014 г. в Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/68/262 „Териториална цялост на Украйна“, която недвусмислено демонстрира преобладаващата подкрепа за териториалната цялост на Украйна и очерта международната политика спрямо Крим под руската окупация. 
Спешно са необходими колективни съгласувани действия на международната общност, основани на дългосрочната визия, за да се елиминират негативните последици от окупацията и опита за анексиране на Крим от Руската федерация и да се осигури възстановяване на териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Затова на 23 август в Киев ще се състои учредителна Среща на високо ниво по инициатива „Кримска платформа“. Този нов формат ще служи за консултации и координация на действия между заинтересовани страни с цел да се разработват практически подходи за постигане на деокупация на Крим и завръщането му в Украйна.
- Как гледа Киев на милитаризацията на Черно море от 20140та, когато Русия анексира полуостров Крим?
- Опит за анексирането и милитаризацията на Крим, Черно и Азовско море от Руската федерация е заплаха на само за Черноморския регион, а и за Близкия изток и Средиземноморието, унищожаване на околната среда и възпрепятстване на икономическото развитие на Черноморските държави.
Русия продължава да превръща Крим и околните води в своя военен форпост в Азовско-Черноморския регион. В сравнение с периода преди окупацията, Русия е увеличила повече от два пъти броя на военните си на полуострова от 12 500 до повече от 32 500. Този военен контингент включва също така 410 бронирани машини, повече от 195 танка, 283 реактивни системи за залпов огън и артилерийски системи, 50 хеликоптера и 100 самолета от различен тип. По време на окупацията на Крим Руската федерация подготви военна инфраструктура на полуострова за разполагане на ядрено оръжие, включително реконструира  хранилищата за ядрените бойни глави останали от съветската епоха. Потенциалните носители на ядрено оръжие, като военни кораби, ракетни системи с малък обсег и бойни самолети вече са разположени там. Превръщайки Крим в гигантска военна база, руската окупационна администрация унищожава природното и културното наследство на полуострова.
Статутът на 40 обекта от фонда на природния резерват е незаконно потъпкан. По-специално, територията на Кримския природен резерват е намалена с 89,5 хектара; територията на Ялтенския планински и горски резерват е намалена с 63,5 хектара. В резултат на изграждането на магистрала «Таврида» бяха изсечени 110 000 дървета (включително защитени видове на кримски бор и хвойна).
Социалната и икономическата дестабилизация на крайбрежните региони на Украйна остава една от целите на руската агресия срещу Украйна. По предварителни оценки в периода от 2014 до 2020 г. компаниите, работещи в пристанищата Мариупол и Бердянск, са загубили приходи от над 6 млрд. грн. (или 223 млн. американски долара) поради руски ограничения.
- През пролетта на 2021 година станахме свидетели на струпване на войски от страна на Русия по границите с Украйна и засилване на напрежението, как възприемате тази ескалация?
- Ситуацията на украинско-руската граница се подобри съвсем незначително в смисъл, че на 22 април руският министър на отбраната Сергей Шойгу заповяда на военни части, концентрирани на руско-украинската граница, да се върнат на постоянните си места от 23 април. Обаче, всъщност, основните руски войски са останали до украинската граница.
Концентрацията от страна на Русия е близо 150 000 военнослужещи до украинската граница и във временно окупирания Крим, включително под предлог за подготовка за военни учения, в това число «Запад 2021». През това време Украйна е очакваше въоръжени провокации от руската страна и не изключваше дори опит за пълномащабна инвазия. Благодарение на усилията на нашите партньори от НАТО и ЕС, включително и България, успяхме да предотвратим катастрофа, която можеше да ескалира в Трета световна война. 
Срещата на президентите на САЩ и Русия в Женева на 16 юни в известен смисъл също подобри общата атмосфера. Обаче досега Русия избягваше възобновяването на Минския процес и преговорите на високо ниво във Нормандския формат, преследвайки опасна стратегия за ескалация. От началото на 2021 г. ситуацията в зоната на конфликта рязко се влоши. В сравнение с края на 2020 г. броят на обстрелите през тази година се е увеличил 1,3 пъти, а военните ни загуби - 3,5 пъти. От януари Русия значително е увеличила бойните си способности в Донбас (1-ви и 2-ри армейски корпуси). В момента тези формирования се състоят от 28 000 военнослужещи и над 2000 представители на въоръжените сили на Руската федерация. 
В Ростов-на-Дон 12 допълнителни батальона и тактически групи са разположени като резерв за окупационните сили. След въвеждането на прекратяването на огъня през юли 2020 г. то беше нарушено от окупаторите 1074 пъти, включително с използването на оръжия, забранени от Минските споразумения  - 138 пъти (към 2 април 2021 г.). В резултат на това през този период бяха убити 27 украински военнослужещи и 85 бяха ранени. Всичко това би било невъзможно без постоянна логистична подкрепа от Русия. Само от началото на 2021 г. Русия е транспортирала около 19 000 тона гориво, 355 тона боеприпаси, 35 автомобила, танкове и реактивни системи за залпов огън през неконтролиран граничен регион в зоната на конфликта. За да прикрие многобройните нарушения, руската страна продължава да ограничава свободата на движение на наблюдатели от Съвместната мониторингова мисия на ОССЕ в зоната на конфликта. Според СММ на ОССЕ през 2020 г. са регистрирани 848 такива ограничения. Около 96% от тях - на временно окупираната територия на Донецка и Луганска област.
- Украйна е на път да получи привилегировано членство в НАТО? Ще даде ли това повече стабилност за Украйна и за Черноморския регион?
Убеден съм, че членството на Украйна в НАТО ще даде повече стабилност за нашата страна и за Черноморския регион. Като пример мога да посоча Балтийския регион след присъединяването на Латвия, Литва и Естония към НАТО през 2004 г. В тази връзка приветстваме приемането на комюникето на НАТО на срещата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни, потвърждаващо решението, взето на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., че Украйна, както и Грузия, ще станат членки на Алианса и Планът на действие за членство в НАТО е неразделна част от този процес. Украйна разчита на получаването на ПДЧ през 2022 г. 
- Засилващото се напрежение в черноморския регион как влияе на украинската икономика, какви загуби имате от него?
- Да, под предлог на нови учения, руснаците блокираха Керченския проток. Мариуполското търговско пристанище, както и пристанището в Бердянск са зависими от Керченския проток и днес наблюдаваме намаляване на товарния поток в акваторията на Азовско море. Съществува опасност  от икономическа блокада на украинските пристанища, които традиционно се ориентират към морската търговия - ключов източник на приходи както за местните икономики на градовете, така и за приходите на населението в Украйна. От агресивната политика на Русия страда не само икономиката на Украйна, но и целият Черноморски регион и ние последователно предоставяме тази информация на нашите български партньори. Самият «Керченски мост» е пречка за осъществяване на международното корабоплаване, тъй като височината на моста е 35 метра и под него могат безопасно да преминават само малки кораби. Такива ограничения при преминаването през Керченския проток влияят негативно на трафика към украинските пристанища. В същото време трябва да се подчертае, че правителството на Украйна предприема активни мерки с цел минимизиране на загубите на украинската икономика. Решени сме активно да развиваме сътрудничество в Черноморския регион, но ескалацията на нестабилност от страна на Русия предизвиква загуба на икономическите предимства на Черноморския регион и възпрепятства развитието на някои перспективни проекти, по-специално в областта на круизния туризъм.
- Русия практически ограничи достъпа до Азовско море, където се намират много значими пристанища на страната ви, това как се отразява върху икономиката ви?
- Да, Русия активно и системно ограничава корабоплаването на украинските кораби в акваторията на Азовско море. Фактически узурпира Азовско море и по-голямата част от Черно море. Това е пълзяща анексия. Политиката на Русия по този начин се насочва към увеличаване на икономическите загуби на нашата държава. В този смисъл за нас е важна политическата подкрепа на България и ЕС, НАТО и САЩ и ние разчитаме да активизираме нашето стратегическо партньорство.
- Летния сезон завършва в България, имат ли интерес  украинските туристи да посещават България?
- Последните две години не са класически за туристическия бизнес, но със сигурност мога да кажа, че украинците обичат България, прекрасното й черноморско крайбрежие, ценят българската култура и гостоприемност. Каним също така българските туристи да посетят Украйна. Туризмът е чудесна възможност освен самата почивка на място да видите и оцените нови възможности за развитие на бизнеса, да намерите нови бизнес партньори и да установите директни контакти. 
- Могат ли те да бъдат алтернатива на руските туристи, които биват ограничавани от политиката на Москва в определена степен да пътуват?
- Благодаря за въпроса. И мога с увереност да кажа, че украинските туристи преди няколко години частично вече станаха алтернатива на руските. Въвеждането на безвизов режим за украинските граждани, пътуващи до ЕС, на 11 юни 2017 г. даде положителен сигнал за туристическо сътрудничество между двете държави. През 2017-2019 г. броят на украинските туристи в България непрекъснато се увеличава и Украйна бързо влезе в ТОП-10 партньори на България в областта на туризма. През 2019 г. България са посетили 471 000  украински туристи, което е с 24% или 91 000 души повече спрямо 2018 г. Миналата година 204 хил. украински туристи посетиха България, което на фона на разпространението на пандемията COVID-19 в света бе доста добър  показател. Според  данните на Министерството на туризма на България, през последните две години броят на украинските туристи в България редовно надвишава броя на туристите от РФ. През 2021 г. посолството на Украйна продължава да работи за по-тясното сътрудничество с България в областта на туризма.
На 12 февруари 2021 г. официално стартира пътнически превоз фериботният комплекс Орливка (Украйна) - Исакча (Румъния), намалявайки транспортните връзки между Украйна и България и позволявайки на украински и български граждани и превозвачи да заобикалят територията на Молдова по пътя към Украйна от България, включително към Одеска област, където постоянно живее голяма българска общност. 
Вярваме, че новата фериботна връзка ще даде нов тласък на растежа на туристическите потоци между двете страни. Активно се развиват авиационните връзки. През 2021 г. нискотарифната  авиокомпания «Wizz Air» откри нова сезонна база в България и започна да изпълнява полети по маршрута Бургас-Киев-Бургас. Към днешна дата са създадени чартърни програми от България до Киев, Днипро, Харкив и Запорожие. Има възможност за полети до България от Лвив и Одеса. Има признаци, че туристическият сектор ще продължи и занапред да се развива и да придобива нови перспективни форми.
- В кои сектори българско-украинските икономически отношения са най-активни?
- България е един от ключовите търговски и икономически партньори на Украйна в региона на Югоизточна Европа. Обемът на двустранната търговия постепенно се увеличава. Според резултатите от 2019 г. общият обем на търговия между Украйна и България за първи път през последното десетилетие надхвърля $1 млрд. Има добри перспективи за надвишаване на този резултат през 2021 г. Така търговията между двете държави в близко бъдеще може да достигне $1,5 - $2 млрд.
България е традиционен пазар за украински черни метали. През последните години Украйна значително увеличи обемите на търговията със страните от ЕС с хранителни продукти и агропромишлени стоки. 
Всъщност, днес Украйна е сред ТОП-3 партньорите на ЕС по някои селскостопански продукти. Украйна също така доставя на българския пазар пластмасови изделия, химически продукти, хартия и картон, както и мебели. На българския пазар влизат украинските ІТ компании.
Водещата украинска ІТ-компания «SoftServe» е представена на българския пазар от собствения си Център за разработка на софтуер в гр.София и е включена в списъка на най-добрите аутсорсингови компании в света. Между двете страни активно се развива инвестиционно сътрудничество. 
Обещаващо изглежда посоката на модернизация на енергийния сектор на двете държави, както и засилването на сътрудничеството в областта на транспорта. Значителен нереализиран потенциал за сътрудничество се наблюдава в областта на енергоспестяването и възобновяемата енергия, както и в областта на съвременните технологии и телекомуникациите. Особено внимание заслужава перспективата за изграждане в Украйна на пречиствателни станции и проекти за утилизиране и рециклиране на отпадъци.