Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



УКРАЙНА: ДОНЕЦКИЯТ КЛАН СИ ОТИВА
Страната се нуждае от политически рестарт

София, 21 февруари 2014.- Във вторник и четвъртък Украйна преживя най-трагичния ден в съвременната си история. В Киев се проля много кръв – по последни данни, има почти 80 загинали. Досега Украйна оставаше единствена от републиките от бившия СССР, където преходът към независимостта през 1991 г. премина безкръвно. Но ето че на 23-та си годишнина като суверенна страна в Украйна се проля кръв и то много кръв.
В четвъртък близо към полунощ Върховната Рада прие постановление, с което се демилитаризира централната част на столицата. Това трябва да означава, че повече кръв няма да се пролива както от страна на Майдана, така и от страна на правоохранителните органи. С други думи, решаването на украинския проблем се прехвърля от улицата към политическото поле.
Срещу какво въстана украинецът?
Срещу властта, олицетворявана от донецкия клан. Началото си този клан води от смътните 90-те, когато в Донецк всеки ден е имало по едно поръчково убийство, а всяка седмица – една гангстерска война. На тази почва в Донбас – регион с голям икономически потенциал, който дава около 20% от БВП на Украйна, избуява една групировка, която с времето се еманципира и се откъсна от "опашката на гущера". Най-напред тя обсебва местната власт, на чело на която застава Виктор Янукович като губернатор. После навлиза в политиката, като създава няколко партия, впоследствие от които се формира сегашната управляваща партия "Региони на Украйна".
През 2004 г. Янукович като премиер не успя да стане президент – Оранжевата революция му попречи. Но през 2010 г. той все пак се домогва до президентския пост, като само с 3,5% изпреварва Юлия Тимошенко. Янукович печели в резултат на много голяма мобилизация (къде с купуване на гласове, къде със заплаха) на електората си – рускоезичната  Юго-Източна Украйна, на фона на разочарование на "оранжевите" от бездарното управление на Виктор Юшченко и конфликта му с Тимошенко.
И вместо да управлява внимателно, все пак става президент не с абсолютно мнозинство, Янукович, първо, насилва конституцията, като чрез Конституционния съд връща страната към президентската република, второ – в условията на пълна непрозрачност се договаря с Москва и й предава военно-морската база Севастопол за 25 г. (през 2017 г. руският флот е трябвало да напусне Крим). Трето – Янукович започва да преследва политическите си опоненти – Тимошенко е осъдена на 7 г., а вътрешният министър в нейното правителство Юрий Луценко – на 4. Четвърто, в Киев се настаняват много представители на донецкия клан като: генерален прокурор, председател на Конституционния съд, министри, а от 60 заместник-министри почти 50 са от Донецк или региона. Янукович натрапи на киевчаните и своя градоначалник. Във Върховната Рада депутатите от партията на Юлия Тимошенко къде под заплаха, къде с пари (говори се за сумите от 3 до 5 млн. щ.д.) преминават много депутати. Нещо повече, образователното министерство се поема от откровен украинофоб, от учебниците се премахва разделът за Голодомор, през 1932-1933 г. отнел живота на 7 млн. украински селяни. Темата за Голодомор като геноцид не се възприема от Кремъл.
Цялата тази антиукраинска и нагла политика не можа да не предизвика протест – най-напред вътрешен, а по-късно, както се вижда, и граждански. Киев, Западна и Централна Украйна, където партията "Региони на Украйна" има много слабо присъствие, въстана. За отключващото събитие на гнева на хората трябва да се смята внезапният отказ на Янукович през ноември м.г. от евроинтеграцията, при положение, че в продължение на цялата 2013 г. държавната пропагандистка машина активно рекламираше асоциираното членство на Украйна в ЕС. Освен това, режимът на Янукович, след редици търговски войни, организирани от Кремъл, взе завой към Митническия съюз с Русия, Беларус и Казахстан.
За 4 г. от управлението си Виктор Янукович доведе страната до финансовия фалит. Правителството му взе толкова заеми, колкото Украйна не е взимала за целия период на независимостта си. Валутните резерви от 35 млрд. щ.д. през 2010 г. са намалели до 17 млрд. сега. "Нафтогаз" продължава да е неспособен да плаща за руския природен газ. Гривня – украинска парични единица, от 8 грн. преди 2-3 месеца падна до 9 грн. за 1 щ.д. в момента. Промишленото производството спадна с 5%. И това обедняване на страната стана на фона на замогване на олигарсите и хората от обкръжението на Янукович – т.н. "Семейство". Синовете му, приятелите на синовете му са станали милионери. Тази диспропорция между забогатяването на групата на приближени към властта хора и изнемогването на средния и малкия бизнес от данъчния рекет също е сериозно основание за гняв. Между другото, Майданът, който продължава почти 90 дни, се финансира тъкмо от малки и средни бизнесмени, а не от Сорос или олигарси, както се твърди.
В историята си Украйна никога не е имала самодържец. Своя хетман запорожците, например, са избирали и отстранявали с гласуване. Едноличната власт (цар, монарх), е характерна за Русия, но не е присъща на украинския манталитет. Затова узурпирането от Янукович на цялата власт в страната разбалансира крехкото равновесие между властите, което е имало от 2005 г. до 2010 г. И в тази ситуация на Москва е по-лесно да притисне един човек с две ефективни съдимости на млади години и с неясни връзки през бурните 90-те и съмнително забогатяване, отколкото едно парламентарно мнозинство.
Протестът в Киев – Майдан, тръгна от отказ от евроинтеграцията на Янукович, въпреки това, че 60% от украинците го искат, мина през интелигентно-студентската фаза и жесток побой на 1 декември м.г., 1-милионния митинг и стигна до радикализацията си вследствие на нежелание на властта да се вслуша в първоначалните искания на хората – курс към ЕС и равноправни отношения с Москва. Уви! Сега вече става дума за оставка на президента и предсрочни избори, връщане към парламентарна република. И това трябва да стане много бързо – най-късно до април-май, иначе протестът няма да си тръгне и радикализацията ще продължи от двете части на страна. От Крим вече се долавят сепаратистки гласове. Подозрително спокойно е в Юго-Източна Украйна, където губернаторът на Харков е призовавал Майданът да бъде смачкан. А и Москва в лицето на Владимир Путин едва ли ще се откаже от претенциите си за Малоросия.
Вярно е, че Украйна е разделена – сега в рускоезичните райони не е имало кой знае какви размирици в сравнение със Западна и Централна Украйна. Но като че ли украинците са единни в едно: Янукович и неговият режим трябва да си ходи. Рейтингът му е едва 20-23%. Страната се нуждае от политически рестарт.
Васил Жукивски,
специално за
в."Труд"







 

 

   


УКРАЇНСЬКА ГРОМАДА В БОЛГАРІЇ>>>

УКРАИНСКА ДИАСПОРА В БЪЛГАРИЯ
>>>

ТАРАС
ШЕВЧЕНКО В СОФIЇ