БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БОГДАН СТОЙКО:
ЦЪРКОВНА УТВАР

NEW
БУВісті виходять з червня 1998 р.
БУВести излизат от юни 1998 г.

Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ НИНI
БIЗНЕС-BG
БИЗНЕС-UKR
КОМЕНТАР-UKR
КОМЕНТАР-BG
ИНТЕРВЮ-UKR
IНТЕРВ'Ю-BG
ДАЙДЖЕСT-UKR
ДАЙДЖЕСT-BG
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-UKR
ДОВIДКА-BG
ИСТОРИЯ-UKR
IСТОРIЯ-BG
БАЛКАНИ
АРХIВ
КОНТАКТИ
E-MAIL







 

 

 

 

 



Дайжест

"169 ЧАСА": ПУТИН ИСКА УКРАЙНА НА ВСЯКА ЦЕНА
Руският президент не пожали сили, за да може неговият фаворит да спечели
София, 25 ноември 2004.- Путин сгреши, когато онзи ден поздрави уж спечелилия с по-малко от 3% в президентската надпревара в Украйна премиер Виктор Янукович. Сгреши, защото ЦИК все още не беше обявил крайния изборен резултат.
Обаче на другия ден Путин се поправи, като заяви, че е поздравил победителя в балотажа по данните от exit-pool. Но пак сгреши, защото във всички допитвания на изхода на изборните секции водеше не Янукович, а опонентът му - демократът Виктор Юшченко.
Изобщо руският президент се забърка в голяма каша с украинските избори. Някои анализатори в Русия са на мнение, че той не трябваше толкова явно да демонстрира подкрепата си за един от двамата основни кандидати за президентския пост, за да има поле за маневриране в случай, че фаворитът му губи. Путин не трябваше да залага само на Янукович, смята руският политолог Станислав Белковский от Института за национална стратегия. "Затова днес имаме революционна ситуация в Украйна," - казва той.
Но бившият чекист Путин все пак открито заложи на бившия затворник Янукович (на младини два пъти осъждан за побой и грабеж и излежал общо 3 г.) - представител на донецкия олигархичен клан, тясно свързан с руския бизнес. Путин изпрати в Киев един от най-добрите си съветници - политтехнолога Глеб Павловский. По препоръките на последния Янукович обяви, че ще въведе двойно гражданство с Русия, а руският език ще стане в Украйна втори официален, с което увеличи електората си в източната и южната част на страната.
Кремъл впрегна всички масмедии, контролирани от него, да работят за Янукович. Телевизия ОРТ, например, която се гледа в Украйна, постоянно омаскаряваше украинската опозиция и Виктор Юшченко и манипулираше общественото мнение. Дори корифеят на руската тележурналистика Владимир Познер беше въвлечен в обработката на украинските мозъци. Седмица преди първия тур той покани за участие в програмата си "Времена" единствено проянуковски настроените руски и украински политици. Е, да, после Познер се извини пред украинците и обясни, че е бил подведен от ръководството на ОРТ. Но влакът, както се казва, замина.
Та кой само не посети Киев от руския политически елит. Може би само от мързел някой не се е отбил в древната столица на всички руски градове, както още се нарича градът край Днепър.
Впрочем, в Москва също се организираха най-различни прояви в подкрепа на Янукович. На най-високо равнище се проведе конгресът на украинците, живущи в Русия. Делегатите му бяха назначавани от московското кметство и украинското посолство. После лидерите на истинските украински организации в Русия заявиха, че нямат нищо общо с тази проява. Но присъствалите там разказваха, как са пили украински водка с люта чушка и замезвали с отбрани украински деликатеси.
Лично Янукович с предизборна цел три пъти заставаше до Владимир Путин - най-напред в Огарьово край Москва, после на военния парад (!) в Киев в навечерие на първия тур на изборите и най-накрая в Крим няколко дни преди втория тур.
Подобно ухажване от страна на Кремъл, а така също доставки на евтин петрол, отмяна на регистрацията на украинците, посещаващи Русия, и други преференции в крайна сметка помогнаха на рускоезичните украинци от Източна и Южна Украйна да направят "правилен" избор - да гласуват за кандидата, който се смята за приемник на Леонид Кучма и е приятел със самия Владимир Путин.
Опозицията както в Украйна, така и в Русия (Съюз на десните сили - Борис Немцов, Ирина Хакамада, "Яблоко" - Григорий Явлински) окачестви политиката на официална Москва в Украйна като безпардонна намеса във вътрешните работи на страната. "Все едно става дума не за суверенна държава, а за руска губерния", - заяви един депутат от коалицията на Юшченко "Наша Украйна".
Но, както показа първият тур, човекът на Москва загуби. С по-малко от 1%, но загуби въпреки т.н. административен ресурс - мощното руско и родно рамо. Премиерът Янукович не спечели, независимо че предизборно вдигна пенсиите и стипендиите, повиши заплатите в бюджетната сфера (и цените веднага скочиха, а гривнята се обезцени). От август, когато стартира предизборната кампания, от всички украински ТВ, контролирани от олигарсите (един от тях е зет на Кучма), Виктор Юшченко беше омаскаряван перманентно за сметка на възхваляване на Янукович. Но и това не помогна на кандидата от властта - половин-Украйна не се повлия от нищо.
Но би било погрешно да се мисли, че Западът няма свои интереси в Украйна. Да, но той действаше не толкова грубо, както Москва. В някои украински издания се твърди, че Кремъл (частично чрез "Газпром") е вложил в украинските избори най-малко $600 млн. Колко е вложил Западът, не се знае. Но най-вероятно и той е вложил не малко в кампанията на Виктор Юшченко. Например, в младежкото движение "Пора" ("Време е") - прототип на сръбския "Отпор".
Затова е прав руският журналист Федор Лукянов, който твърди че, както и да приключат президентските избори в Украйна, главната равносметка от тях е: на политическата карта на Европа се появи страна, която заслужава да се държат с нея сериозно и която има предпоставки да се превърне в една от водещите държави. Защото досега основните действащи лица в голямата политика се отнасяха към Киев с пренебрежение. В Москва мнозина не могат да преглътнат, че Украйна е независима държава, която има собствени интереси и перспективи. Факт е, че на Запад, въпреки цялата риторика за европейския избор на Киев, сериозно никой не се е стремял да интегрира Украйна в евроатлантическата общност, никой не й е дал европерспектива за разлика от Турция, например. По тази причина някои анализатори, когато обясняват все пак сблъсъка на руските и западните интереси в Украйна, акцентират върху недоверието в чисто украинската политическа идентичност. И бъркат.
Но какво, всъщност, показват сегашните избори? Първо, независимо от очевидните проблеми, нивото на украинската демокрация е много по-високо спрямо която и да е друга страна от ОНД. Никъде другаде не е имало сблъсък на два почти равностойни кандидата - всеки със своя програма, външнополитическа ориентация и социална база. Второ, украинското общество прояви висока гражданска активност, направи осъзнат, а не предопределен избор. Трето, то показа способност да се противопостави на външно влияние - както от Запада, така и от Изтока. Ако противоборстващите страни в Украйна съумеят да избегнат кръвопролитието, то може да се каже, че в Киев има отговорен елит, способен да търси компромис преди всичко в интерес на държавата.
Сега в Украйна се сблъскват два проекта: прозападният, който се свързва с истинската демокрация и Юшченко, и проруският, който означава доминиране на олигарсите, които сега подкрепят Янукович. Очевидно, руските интереси в Украйна не предполагат демократизиране на страната. С други думи, Русия със своя, меко казано, амбивалентен имидж в света, не желае да има цивилизован, европеизиращ се съсед, който постепенно се отказва от икономиката на "донецкия", сиреч, криминален, тип, защото на този фон може да изглежда като губеща. Русия предпочита да се озове в обкръжението на страни-сателити и, дори със своята съмнителна репутация, да се превърне в нещо светло и здраво в евроазиатското пространство. В семейството на "братските" народи на груповия портрет редом с жизнерадостния Лукашенко, бронзопрофилния Туркменбаша и каменнолиция Янукович с неговото криминално минало Путин ще изглежда като Линкълн, Чърчил или Шарл дьо Гол. И той, Путин, ще бъде единствената страна, с която светът ще може и ще иска да преговоря.
Всъщност, прав е Збигнев Бжежински, според когото без Украйна Русия не е империя. Затова руските интереси в тази бивша съветска република са от жизнено значение за Кремъл в неговия стремеж да си възвърне поне част от изгубеното величие. Но и Западът има свои амбиции в Украйна. Само да не стане така Киев да се окаже разменна монета в геополитическото противоборство между "великите сили". Както за последен път това се случи в началото на ХХ в., когато през 1918 г. Западът се отказа да подкрепя Украинската народна република и я хариза на болшевишка Москва. В своя дневник Иван Шишманов - тогава пълномощен посланик на България в Киев, пише: "Бедна Украйна. С теб си играят".
Васил Жукивский

Справка "БУВести":
Украйна. Официално название - Украйна. Знаме - синьожълто. Герб - тризъбец от времето на Киевска Рус. Територия - 600 хил. кв. км. Население - 48 млн. Столица - Киев (3 млн.). Държавно устройство - президентска република. Право на глас имат над 37,6 млн. души. В първия тур на изборите за президент на 31 октомври се състезаваха 24 кандидати. Избирателната активност беше 74,56%. Демократът Виктор Юшченко спечели с 39,87% срещу 39,32% за Виктор Янукович. На втория тур, състоял е на 21 ноември, след 99% преброени бюлетини с 49,39% води Виктор Янукович. Виктор Юшченко е подкрепен от 46,71%. Опозицията обжалва изборния резултат, като смята, че най-вече в Донецка и Луганска област е имало масови фалшификации.
ЦИК акредитира за изборите 750 чуждестранни журналисти и почти 4 хил. международни наблюдатели.








 








ВИКТОР ЮШЧЕНКО И ЮЛИЯ ТИМОШЕНКО НАПРАВИХА ПРЕДИЗБОРНА КОАЛИЦИЯ "СИЛАТА НА НАРОДА">>>