БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986

 

 

 

 

 

 




Диаспора

УКРАИНЦИТЕ ПО СВЕТА
Извън пределите на Украйна живеят почти 20 млн. украинци.
В страните, създадени на територията на экс-СССР, живеят над 7 млн. украинци (източна диаспора):
Русия - 5 млн.
Казахстан - 900 хил.
Молдова - 650 хил.
Беларус - 290 хил.
Узбекистан - 150 хил.
Киргизстан - 100 хил.
Латвия - 70 хил.
В Европа, Северна и Южна Америка, Австралия украинската диаспора наброява още почти 7 млн. (западна диаспора).
Населението на Украйна е почти 50 млн., от тях украинците са 37,4 млн.
Полша
Съдбата на тамошните украинци е най-жестока. През 1947 г. Варшава принуждава 170 хил. украинци да напуснат родните си места (предимно в подножието на Карпатите) и ги разхвърля из цялата страна. Най-много се настаняват в бившите немски територии. Сега в района на Олштин (Източна Прусия) живеят 60 хил. украинци, в района на Вроцлав - 20 хил. Още 20 хил. се завръщат в родните си места около Люблин и Перемишл. Дискриминационната политика спрямо украинците ги принуждава да крият своята националност, да не общуват помежду си на роден език. Украинско-полският антагонизъм, акумулиран през вековете, се стоварва върху огромната украинска диаспора.
Но през 1956 г. Варшава променя своето отношение към украинците. Държавата започва да финансира вестник "Наше слово", създава се Украинско обществено-културно дружество. В Легнице има украински лицей, в Бартошице се подготвят учители по украински език и литература. През 1970 г. 5% от украинчетата се обучават на роден език. Във Варшавския университет работи украинско отделение.
Сега в Полша живеят около 250 хил. украинци, от тях 50% са грекокатолици.
Югославия
В екс-Югославия украинците живеят в Хърватия, Босна и Воеводино. През 1745 г. там се заселват жители от Закарпатието - русини. С втората вълна емигранти в края на ХIХ в. идват украинци от Буковина, Галичина, Закарпатието. Според статистиката, преди разпадането на Югославия през 1992 г. във Вуковар (Хърватия) живеят 2 хил. украинци, в с.Петровци - 1,4 хил., в с.Миклошевци - 0,8 хил. В Босна украинците са 7 хил., във Воеводино - 25 хил.
В периода между Първата и Втората световна война украинците в Югославия са обединени в дружество "Просвiта" ("Просвещение"), което се създава през 1922 г. в Загреб. Тогава излиза вестник "Рiдне слово" (редактор - Михайло Фидак) на украински език и "Руски новини" на бачкански диалект. През 70-те години в Баня Лука е регистрирана Украинска културна рада и Дружество "Тарас Шевченко".
Сега в екс-Югославия продължават да работят Съюзът на украинците-русини, културно-политическата организация "Руська матка", излизат печатните издания "Руске слово", "Борба", "Веселка", "Нове життя". Грекокатолическата вяра помогна на тези украинци до ден днешен да запазят своята самобитност.
Словакия
Тук украинците живеят компактно - в 300 села около гр.Пряшев (в подножието на Карпатите). Според статистиката, нашенците там са 40 хил., но самите те твърдят, че са около 100 хил.
До 1948 г. украинците имат свои училища, вестници, издателства, театър, младежка организация. За да спре русификацията на местните украинци, в началото на 50-те години правителството на ЧССР насърчава развитието на украинския език. Интересите на украинците отстоява Културния съюз на украинските трудещи се. През 50-те години грекокатолическата църква е забранена. Но с идването на власт на Дубчек тя е легализирана. Украинците правят опит да създадат Украинска национална рада. Интересното е, че след август 1968 г. украинските културни институции в Словакия не се закриват. Продължава да работи музеят в Свидник, украинското отделение в Пряшивския университет, излизат украински издания.
Германия
През 1945 г. украинците в Германия са почти 2 млн. Те са докарани принудително от СССР, Румъния, Полша и Словакия. Но има и такива, които се настаняват в Германия доброволно - по политически причини. Например, членовете и лидерите на Организацията на украинските националисти (Степан Бандера, Лев Ребет, Андрий Мелник и други). Значителна част от украинците емигрира в Канада, САЩ и Южна Америка. През 1951 г. в Германия остават не повече от 25 хил. В Мюнхен продължава да работи Украинският свободен университет, основан от група украински интелектуалци още през 20-те години. Излизат няколко украински издания. Въпреки че Германия става втора родина за много украински политически дейци, общественици и учени, демографската база на нашата диаспора там е незначителна.(БУВести)