УБВісті виходять з червня 1998


УБВести излизат от юни 1998

ОЛЕНА КОЦЕВА: БЛАГОДАРИМ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ПОДКРЕПА В БОРБАТА ПРОТИВ РУСКИЯ АГРЕСОР
Украйна инициира «Кримска платформа» за освобождаване на Крим от руското военно присъствие

София, 20 февруари 2021.- Сдружение на украински организации в България «Мати Украйна» - член на Световния конгрес на украинците, по повод седем години от началото на въоръжена агресия на Русия против Украйна благодари на България и българското правителство за подкрепа на Украйна в борбата й за независимост, четем в обръщението на Олена Коцева – лидер на сдружението.
Преди седем години започна въоръжената агресия на Русия срещу Украйна, която донесе много човешки жертви, окупация на Крим и някои райони на Донецка и Луганска област.
Руската федерация засилва господството си на Кримския полуостров, потиска на несъгласните и малцинствата. Въпреки многобройните инициативи на Киев, насочени към мирно уреждане на конфликта, руската въоръжена агресия продължава. Руските окупационни власти извършват репресии срещу кримските татари и украинската общност в Крим, нарушавайки политически, културни и религиозни права, което е расова дискриминация.
Русия грубо нарушава политическите права на кримските татари - коренно население на Крим. От 2016 г. Меджлисът на кримско-татарския народ остава забранен, въпреки Решението на Международния съд и многобройните резолюции на Общото събрание на ООН за правата на човека в окупирания Крим.
Над 100 украински граждани остават незаконно задържани по политически мотивирани обвинения в Крим и Русия. Повечето от тях са кримски татари. Според данните на правозащитните организации, почти 200 деца на незаконно задържаните растат без родителски грижи, а 25 от тях имат сериозни медицински проблеми, свързани със стреса.
Русия потиска свободата на вероизповеданието в Крим. След окупацията бяха забранени 1300 религиозни организации. Окупационната администрация провежда системна политика за премахване на Православната църква на Украйна (ПЦУ) от полуострова. През 2020 г. ПЦУ беше изгонена от главната катедрала в Симферопол за дълг от няколко евроцента; а храмът на ПЦУ в Евпатория е бил разрушен.
От 2013 до 2019 гг. броят на децата, които получават образование на украински език, е намалял 54 пъти. Изобщо е премахнато предучилищно образование на украински език. Формално има само едно училище с украински език на обучение. Само 3,1% от учениците се обучават на кримско-татарски език и няма училища с кримско-татарски език на обучение.
Руските окупационни власти са отговорни за изтезания и жестоко поведение, неадекватни условия в затвори, незаконни арести, самоволни задържания, принудителни изчезвания и безнаказаност на руските правоохранителни органи за тези престъпления, криминализиране на свободата на словото в социалните мрежи, намесата в работата на медиите и правозащитните организации, включително кримско-татарските. Това е документирано в резолюциите на Общото събрание на ООН относно ситуацията с правата на човека в Крим и град Севастопол (71/205 от 19 декември 2016 г., 72/190 от 19 декември 2017 г., 73/263 от 22 декември 2018 г., 74/168 от 18 декември 2019 г. и 75/192 от 16 декември 2020 г.) и в три доклада на Генералния секретар на ООН.
Русия сериозно нарушава нормите на международното хуманитарно законодателство, като променя демографския състав на местното население, като набира принудително украински граждани в своите въоръжени сили,  прилагайки законодателството си.
Руската федерация по насилствен начин осъществява демографски промени. По официални данни, от 2014 г. насам над 50 000 украински граждани са напуснали Крим. Според различни оценки, броят на руските граждани, преместили се от Русия на полуострова, е 500 000. Само през 2020 г. за 9 месеца в Крим са се преселили най-малко 43 000 руски граждани. В действителност това число е много по-високо.
Руската федерация вече е провела 11 незаконни кампании за набиране на войници на полуострова. От началото на окупацията броят на лицата, привикани в руските въоръжени сили, достигна почти 28 000.
Под предлог, че има епидемия COVID-19, Русия изкуствено ограничава свободата на придвижването на жителите на Крим и контактите им с континенталната Украйна. Кримчаните, на които принудително са издадени руски паспорти, имат право да пътуват до континенталната Украйна и да се връщат на полуострова само веднъж. За гражданите, отказали да получат руски паспорт, е възможно само заминаване от Крим, но връщането е забранено.
Провежда се незаконно отчуждаване и приватизация на украинските държавни активи. През декември 2020 г. украинското държавно предприятие «Винарски завод «Масандра» е купен от клон на банка «Русия» - собственост на Юрий Ковалчук, приятел и близък съратник на Владимир Путин. Подобно нещо става и с частна собственост: през декември 2017 г. винарският завод «Нов свят» е купен от гореспоменатия Юрий Ковалчук, докато през януари 2021 г. от други влиятелни руски бизнесмени е купена винарната «Коктебел».
Милитаризацията на Крим, Черно и Азовско море от Руската федерация е заплаха на Черноморския регион, Близкия изток и Средиземноморие, унищожава околната среда и пречи на икономическо развитие на Черноморските държави.
Русия продължава да превръща Крим и околните води в своя военен форпост в Азовско-Черноморския регион. В сравнение с периода преди окупацията, Москва е увеличила с над два пъти броя на военнослужещите си на полуострова - от 12 500 до 32 500. Този военен контингент включва също така 410 бронирани машини, 195 танка, 283 реактивни системи за залпов огън и артилерийски системи, 50 хеликоптера и 100 самолета от различен тип.
Руската федерация подготви кримската военна инфраструктура за разполагане на ядрено оръжие, включително реконструира хранилища за ядрени бойни глави от съветска епоха. Потенциалните носители на ядрено оръжие, като военни кораби, ракетни системи с малък обсег и бойни самолети вече са разположени там.
Превръщайки Крим в голяма военна база, руската окупационна администрация унищожава природното и културното наследство на полуострова. Статутът на 40 обекта от фонда на природния резерват е незаконно влошен. По-специално, територията на Кримския природен резерват е намалена с 89,5 хектара; територията на Ялтенския планински и горски резерват е намалена със 63,5 хектара. В резултат на изграждането на магистрала «Таврида» са изсечени 110 000 дървета (включително защитени видове - кримски бор).
Социалната и икономическа дестабилизация на крайбрежните региони на Украйна остава една от целите на руската агресия срещу Украйна. По предварителни оценки, през периода от 2014 до 2020 г. поради руски ограничения украинските компании, работещи в пристанищата Мариупол и Бердянск, са понесли загуби от над 6 млрд. грн. Тази сума не включва загуби и допълнителни разходи, свързани с непредвидено задържане на престоя на кораб и преориентирането на товаропотоци.
За промяната на тези тенденции ще трябва повече координирани и постоянни усилия на международната общност, спазване на международното право и деокупация на Крим с мирни средства.
На 14 януари 2021 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург прие решение относно допустимостта на междудържавните искове по делото Украйна против Руската федерация № 20958/14 (относно Крим).
Три други иска срещу Руската федерация Украйна е прехвърлила към Международния съд и арбитражни трибунали при Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Делото, което е на разглеждане в Международния съд, е свързано с нарушения от Русия на конвенциите за прекратяване на финансирането на тероризма и премахване на всички форми на расова дискриминация в Крим. Арбитражните съдилища разглеждат нарушения на правата на Украйна като крайбрежна държава в Черно и Азовско море и в Керченски проток, както и незаконното задържане на три украински морски плавателни съда и 24 членове на техните екипажи.
На 19 април 2017 г. Международният съд постанови Русия да се въздържа от ограничения относно възможността на кримско-татарската общност да запазва представителните си институции, включително Меджлис, и да осигури достъп до образование на украински език. Но Русия съзнателно игнорира това решение.
С цел да засили и разшири реакцията на окупацията на Крим и други свързани с това нарушения на международното право от Руската федерация, Украйна инициира създаването на «Кримска платформа» - нов формат за консултации и координация. Крайната цел на Платформата е да се постигне деокупация на Крим. Дейността на Платформата ще се фокусира върху 5 приоритетни области:
- политика на непризнаване;
- сигурност, включително свобода на корабоплаването;
- ефективността на санкциите срещу държавата агресор и тяхното продължаване;
- международно хуманитарно право и защита на правата на човека;
- смекчаване на неблагоприятните икономически и екологични влияния.
Очаква се Встъпителната среща на «Кримска платформа» да се проведе в Киев  23 август 2021 г., четем в обръщение на «Мати Украйна» към председателя на Народното събрание на РБ, правителството на РБ и президента на РБ.(УВести)