Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко)

КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА "УКРАЙНА"

ЛАСКАВО ПРОСИМО!

УБВісті виходять з червня 1998

УБВести излизат от юни 1998


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




ВЕРБАЛЕН СБЛЪСЪК МЕЖДУ РУСОФИЛИ И УКРАИНЦИ ПРЕД УКРАИНСКОТО ПОСОЛСТВО
Рускинята Оля безсрамно лъже, казвайки, че рускоезичните в Украйна са потискани
София, 05 март 2017.- Днес пред украинското посолство движението "Русофили" организира митинг под странен надслов "Не на хуманитарната катастрофа в Донбас". В проявата, разрешена от столичната община, участваха 25 души заедно с репортера и оператора на телевизията "Алфа".
Противодейства на русофилите група украинци и няколко техните български приятели, организирали се спонтанно чрез Фейсбук. Също 25 души.
Между двете групи се настани засиленият полицейски кордон (около 10 полицаи).
Отецът, чието име не успяхме да установим, най-напред отслужи литургия за убиенните от двете страни на сегашната руско-украинска война, която, апропо, продължава вече трета година. Впрочем, нашите жертви ние си знаем – според данните на ООН, те надхвърлят 10 хил. души мирно население и военнослужещи. Колко са от другата страна на фронта, особено сред т.н. "опълченци" и руски наемници и аскер, не се знае, защото според руското законодателство това е държавна тайна. Но фактът е, че жертви има и там.
И двете страни на проявата използваха усилватели, което попречи агитките да бъдат взаимно чути. Между другото, от 14 до 16 в София трябва да е тихо и защо госпожа Фандъкова разреши на русофилите да пропагандират своите идеи в този час, когато столичаните почиват, е въпросът без отговор.
Та, след като безименният отец приключи, русофилите продемонстрираха, що е то руска информационна война. Вероятно, прочетеното от Олга Гурская в продължение на 15 мин. е написано някъде из кремълските кабинети или поне в руската амбасада в София. На пръв поглед, много умно, аргументирано и даже емоционално. Прилагат се всички опорни точки, от които, мислихме, че Москва се отказа. Още малко и човекът ще повярва, че не Русия нападна Украйна и въоръжава сепаратистите до степента, надвишаваща, вероятно, военно-техническия потенциал на българската армия, а обратно – украинците навлязоха в съседния Ростов-на-Дон и унищожават тамошно мирно население.
С други думи, като обърнеш факти и използваш полуистини – пропагандата се получава: Майданът, който е изгонил корумпирано правителство на Янукович, е "държавен преврат", киевската власт е "фашистка" и "тоталитарна", а украинската армия, отбраняваща Украйна, трябва да бъде привлечена към международна отговорност, защото извършва "геноцид" на "онази" част на Донбас. Само че тези, които са писали речта на госпожа Оля, вместо да цитират алинеи и членове от всякакви документи по международно право и конвенции за правата на човека, са пропуснали едно. Както отбеляза един от протестиращите украинци, геноцидът се извършва от тези, които са на власт. А Донецк и Луганск не се контролират от киевската власт, там има т.н. ДНР и ЛНР, т.е., местна власт, управлявана от Москва. Именно те извършват геноцид върху останалото под техния контрол мирно население. От 5 млн. души в Донбас в други региони на Украйна избягаха 2,5 млн. предимно рускоезични хора. Затова и тук госпожа Оля е неправа, казвайки, че именно рускоезичните в Украйна са потискани. Та против сепаратистите и техните руски покровители воюват предимно рускоезични граждани на Украйна. Граждани, а не хомосоветикус!
След края на проявата успяхме да поговорим с Атанас Стефанов – един от ораторите от страна на русофилите, лидер на Движението на приятелите на Русия и славянския свят. Човекът беше искрено огорчен, че заедно с тях другата страна не почете паметта на жертвите в Донбас. Не е било по християнски. Но последвалата след уж литургията реч на Олга Гурская, изтъкана от елементи на информационна хибридна война, не трябва да ни внушава чувството за вина.
Откровено казано, украинците и техните български приятели се представиха по-убедително и атрактивно отстояваха каузата си. Защото Украйна не иска нейните синове и дъщери да загиват на бойно поле в Донбас. За разлика от Москва, където човешкият живот нищо не струва. Ние знаем загиналите си, включително военните, поименно. Докато от другата страна освен Моторола и Гиви не познават никого. Да, една девойка със знамето на т.н.ДНР, който полицията отказа да изземе, по памет спомена около десетина мирни жители, загинали на "онази" страна. Но не Киев започна тази война. Само днес сепаратистите и руските кадрови военни над 50 пъти са обстрелвали нашите позиции. И правят го по-азиатски, разгръщайки ракетните си комплекси измежду жилищни блокове и оттам пускат ракети. При това положение украинската армия мълчи и не отговаря на удара.
Днес пред посолството украинците почти заглушиха "противника" си с химна на България, с химна на Украйна, със "Слава на Украйна" и "Смърт на враговете", "Терористи", "Тук не е Москва". Впрочем, неколцина рокери-русофили се обидиха и отвърнаха, че: "Ние не сме терористи!".
Имаше и още един отговор от русофилската страна. Един младеж ехидно провикна: "Да ви напомням ли за Иловайск?" – и показа неприличен жест.
Иловайското обкръжение стана в края на август 2014 г., когато украинската войска започна активно да избутва сепаратистите към украинско-руската граница и за малко всичко да приключи. Тогава Путин се разпорежда руската армия да навлезе в Украйна и нашите попадат в обкръжение. Двете страни се договарят, че руснаците създават коридор и пускат нашите да се оттеглят. Украинците формират колони и поемат назад. И тук се прояви руското коварство. Направо от упор разстрелват нашите войници. Досега не е известна съдбата на 600 нашенци – вероятно са направо изпепелени. Тези разкази чух лично от  нашите ранени, лекува ли се в България. Между другото, рускоезични.
Та това е, братя-българи!
Васил Жукивский

Видеорепортаж от проявата може да се види ТУК

Фоторепортаж от проявата


Вероятно, Москва вече няма пари, затова и протестът е толкова малоброен.


Олга Гурская - организатор на акцията, се обръща към международната общост да "спре" "Украйна-агресор".


Отговорът на украинците беше, че Русия е агресор и че Русия нападна Украйна, а не обратно.


На плаката за заден план пише, че Украйна ще помни всеки неин загинал войник и че това е нашата болка. Няма да забравим, какво са ни причинили "братя-руснаци" и няма да простим.