БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986

 

 

 

 

 

 

 



Коментар

НАКЪДЕ ЩЕ ТРЪГНЕ УКРАЙНА СЛЕД ИРАКСКАТА КРИЗА?
София, 16 март 2003.- Украйна е готова да изпрати в една от страните - съседки на Ирак, батальон за химическа защита. Така официален Киев отговори на молбата на САЩ и, общо взето, това ще е участието на Украйна в разрешаването на кризата в Залива. С повече тя едва ли ще може да помогне. Слава Богу, че тъкмо сега Киев има късмет да не бъде в Съвета за сигурност на ООН и за разлика от България да не се пече на огъня на избора - за или против войната. Затова в Украйна сега повече се интересуват не от това, дали ще има война в Персийския залив, а какво ще се случи със света после и къде ще е мястото на Киев в него?
Някои украински анализатори, разглеждат два варианта на поведение на Украйна: или тя ще влезе във военно-политически съюз с Русия (оста Париж-Берлин-Москва) и да ползва нейния ядрен чадър, или да се присъедини към регионалния военен съюз с Полша (оста Варшава-Киев) като ще бъде под закрилата на ядрения потенциал на САЩ.
Според Андрий Дорошенко и Сергий Толстов от Института за политически анализ и международни изследвания в Киев, оста Варшава-Киев би позволила да се реализира проекта от началото на 90-те за Балтийско-Черноморската дъга при индиректно американско участие. Вярно е, че това много зависи от Полша. Сега тя икономически е много зависима от различни международни финансови институции, контролирани от САЩ (МВФ, СБ). Полската икономика се намира в много трудно положение. През 2003-2006 гг. страната трябва да върне на Запада $44 млрд., т.е. по $11 млрд. всяка година. Варшава не може да разчита на нови кредити от ЕС. Единствената възможност да не я сполети аржентинския вариант е да се договори с кредиторите си и главно със САЩ. Затова се предполага, че Вашингтон ще поиска да създаде чрез Полша, а в перспектива и с помощта на Украйна, свой полюс за влияние, който да е алтернативен на оста Париж-Берлин-Москва. Очевидно е, че двуполюсна Европа не може глобално да конкурира САЩ и това ще позволи на американците да концентрират повече усилия в Азиатско-Тихоокеанския регион, където най-много ги притеснява динамично развиващият се Китай.
И така, с кого ще тръгне Украйна - една от най-големите страни в Европа с 48 млн. население?
Досега Киев се е стремял да реализира схеми, които да му позволяват да се ориентира и към двата вероятни полюса на европейско влияние. Например, проектите, свързани със създаване на зона на свободна търговия с ОНД и с газотранспортния консорциум приближават Украйна към оста Берлин-Париж-Москва (според някои сведения, освен Украйна и Русия в консорциума искат да влязат Германия и Франция). Същевременно участието на Украйна в алианса ГУАМ (Грузия, Украйна, Азърбайджан и Молдова) и петролопроводът Одеса-Броди (на украинско-полската граница, той е готов и сега може да транспортира 10 млн. т петрол годишно) приближават Украйна към проамериканския полюс в Европа. Разбира се, ако САЩ участват реално, а не декларативно.
Според експертите, ключовият фактор, който може в най-близка перспектива да формулира украинската ориентация между двата полюса в Европа, ще стане жизнеспособността на ОНД и развитието на оста Париж-Берлин-Москва. Засега Русия не демонстрира кой знае каква активност при създаване на зона за свободна търговия в ОНД и продължава да разглежда Украйна само като допълнителен инструмент в голямата игра с държавите от ЕС и САЩ. Ако Киев не успее да заеме високо и самостоятелно стъпало в отношенията си с Германия и Франция, той едва ли би могъл да разчита да заеме изгодна позиция в стратегическата конструкция Париж-Берлин-Москва.
Но заедно с Полша и при мощната подкрепа на САЩ Украйна има възможност да отслаби руското влияние върху себе си. Ако САЩ успеят да получат контрола върху иракския петрол, то в близките 5-10 г. енергийният лост, с който Москва прокарва политиката си в Украйна, също може значително да загуби своето значение.
Досега Киев е съумявал да балансира между Изтока и Запада, официално декларирайки своята външна политика като многовекторна. Сега пък украинското ръководство може би за първи път откакто страната е суверенна трябва да избира, дори да се пазари. От това как Киев ще разиграе картите си, до голяма степен зависят и резултатите от президентските избори през 2004 г., и, което е много по-важно, - посоката, по която ще тръгне страната.
Васил Жукивский