БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986

 

 

 

 

 

 

 



КОМЕНТАР

ЕС ТРЯБВА ДА ДАДЕ НА УКРАЙНА ЯСЕН СИГНАЛ, ЧЕ Я ИСКА
Евроинтеграцията се одобрява почти от 60% от украинците
София, 5 май 2005.- Днес в украинското посолство в София се проведе "кръгла маса" на тема "Украйна и България по пътя към Европейския съюз". Във форума участваха видни български политолози, журналисти, бизнесмени, ръководители на фондации.
Предлагаме ви един от докладите, положили началото на дискусията.
"Тези дни се навършват 100 дни, откакто президент на Украйна е Виктор Юшченко. Почти всички наши наблюдатели са категорични: Украйна се отваря към света. Над 55% от анкетираните в шест страни от ЕС казват, че предпочитат Украйна да влезе в ЕС, а не Турция, съобщава БиБиСи, позовавайки се на в."Гардиън". На Анкара симпатизират само 45% от европейците.
Означава ли това, че и светът се отваря към Украйна?
Държавният ни глава, външният ни министър, министърът по европейската интеграция направиха много важни посещения на Запад - Страсбург, Давос, Брюксел, Вашингтон, Варшава.
През април във Вилнюс се проведе срещата НАТО-Украйна, която е продължение от срещата на върха НАТО-Украйна в Брюксел от 22 февруари. Там започна т.н. интензификационен диалог, който е крачка напред по пътя към Плана за действие за членството. Президентът Буш заяви, че Украйна може да стане член на алианса, ако отговаря на определени изисквания. Според Борис Тарасюк - външен министър, Украйна ще има готовност да се присъедини към Плана за действие за членството в НАТО в края на тази или в начало на следващата година. Но за други срокове, т.е. за членството, засега не говори никой. Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер откровено заяви: "Не знам". Но все пак се споменават 2008 и 2010 г. като датите, когато Украйна може да стане пълноправен член на блока.
Очевидно, идеята "към ЕС без НАТО", върху която дълго време е работила украинската дипломация, постепенно губи своята актуалност. Членството в ЕС, без да си член на НАТО, е немислимо. Затова на 26 март Тарасюк заяви, че Украйна няма да подава молба за членство в ЕС, защото трябва да извърши най-напред някои промени и да се подготви за Европейския съюз. А в края на април също Тарасюк в едно интервю каза, че НАТО и ЕС не трябва да са самоцел за Украйна. "Най-голямата цел на украинската власт трябва да бъде удовлетворяване на потребностите на нашите граждани, осигуряване на високите стандарти на демокрацията, върховенството на закона, благосъстоянието, социалната защита".
С една дума, в евроинтеграционната политика на новата власт в Украйна се открояват два периода. Най-напред Киев - след оранжевата революция, предприе мощна атака Западът да го приеме и най-вече да даде ясен сигнал за европерспектива, за конкретни срокове. Тогава Юшченко беше категоричен: "Украйна не иска статута на съсед на Европа, Украйна е в Европа". Но после Киев осъзна, че с кавалерийска атака нищо няма да стане и отношенията Украйна-Запад преминаха, според мен, в конструктивна, прагматична плоскост. Както се говори в България, преди всичко трябва да въведем ред в собствената си къщичка. Още повече, че на 3 май в интервю пред Ройтерс Бенита Фереро-Валднер - еврокомисар по външните връзки и политика на европейското съседства, намекна, че Украйна трябва да се въздържа от подаване на молба за членство в Съюза. "По време на оранжевата революция украинците показаха, че споделят ценностите на ЕС, но сега трябва да слязат на земята - украинската икономика се нуждае от толкова големи промени!"- каза тя.
И официален Киев слезе на земята. Както вече споделих, отхвърля се идеята "към ЕС без НАТО", а по линията Украйна-НАТО започна интензивен диалог.
Диалог започна и с Европейския съюз. Ето хронологията за това начало:
- 21 февруари 2005 г. - в Брюксел Украйна и ЕС одобриха Плана за действие;
- 30 март 2005 г. - Европейската комисия подготви предложения за Приоритетните задачи за изпълнение на Плана за действие за 2005 г.;
- 16 април 2005 г. - правителството на Украйна одобри Мерки за изпълнение през 2005 г. на Плана за действие;
- 22 април 2005 г. - Европейската комисия подкрепи действията на Украйна;
- 26 април 2005 г. - в Киев е представена "Пътна карта Украйна-ЕС за 2005 г.", съдържаща конкретни стъпки за реализиране на Плана.
Прегледът на стореното от украинската власт ще бъде направен в средата на юни тази година.
Обаче опасенията ми са, да не се превърнат тези документи в поредните декларации от времето на Леонид Кучма. Тогава Украйна също взе курс на ЕС и дори едностранно бяха разписани конкретни срокове: през 2003 г. Украйна трябва да стане член на Световната търговска организация (това може би ще стане едва догодина); през 2004 г. Украйна трябва да постигне асоциирано членство в ЕС, да сключи със съюза спогодба за зона на свободната търговия (това, разбира се, не стана); до 2007 г. Украйна трябва да адаптира законодателството си с европейското и да влезе в Митническия съюз; и през 2011 г. Украйна да достигне нивото на Копенхагенските критерии, което предполага членство в ЕС.
Сега украинската власт трябва да бъде мотивирана, включително и от Запада. Тя постоянно демонстрира своята прозападност. От 1 май до 1 септември 2005 г. Киев въвежда безплатни визи за гражданите от ЕС и Швейцария. Същевременно той очаква Брюксел поне да облекчи визовия режим за украинските журналисти, студенти, културни дейци, бизнесмени и дипломати.
Водят се, но много бавно, преговори за предоставяне на Украйна на статут на страна с пазарна икономика. Все пак има надежда, че до средата на юни тази година Киев ще получи такъв статут.
Има известен прогрес при преговорите между Украйна и ЕС за квотите за износ за страните от Съюза на украинските метали и текстил.
Всичко това е добре, но би било по-добре Европейският съюз да даде по-ясна перспектива на нашата страна. Както го стори, например, за Турция.
Твърди се, че Анкара, за разлика от Украйна, има мощно лоби в Съюза. Става дума за Германия. Лобито на Киев е Полша. Варшава години наред "дърпа" Украйна към Европа. Поляците са прагматични хора и разбират, че от геостратегическа гледна точка имат нужда от демократичен и прогнозируем съсед. За съжаление, Западна Европа като че ли игнорира Украйна като геостратегически фактор. Очевидно, това са най-вече Франция и Германия - стълбове в ЕС, които исторически възприемат Украйна през призмата на руските интереси. Спомнете си какво каза руският президент Путин по време на посещението си в Германия през април тази година. Влизането на Украйна в ЕС ще се превърне в трагедия за много украинци, защото ще се наложи да се затвори руско-украинската границата и между Русия и Украйна да се въведе визов режим, каза Путин. Москва се провали в Украйна по време на оранжевата революция, но не се отказва да запази влиянието си там. Ето, в годишното си послание Путин нарича руснаците, които живеят извън Русия, "наши съотечественици". Той също така казва: "Безусловно, цивилизаторската мисия на руската нация в евроазиатското пространство трябва да бъде продължена". За много наблюдатели е странно, защо Западна Европа като че ли не се тревожи от реставрацията на административната система в Русия и толерирането там на откровени прояви на фашизъм и антисемитизъм. За Путин най-голямата трагедия на ХХ в. не е Първата или Втората световна война, не идването на власт на болшевиките, не хитлеризмът, не Холокостът или Голодоморът, отнел живота на 7-10 млн. украинци, а разпадането на СССР. Коментарите, както се казва, са излишни.
И вместо да даде ясен сигнал на Украйна, без която е невъзможно възраждането на руската империя, Западът, де-факто, леко се дистанцира от Киев, за да не обиди Кремъл. Същевременно Западът не може да не види, че Украйна се превръща в регионален лидер, който е способен да влияе върху събитията в съседни държави и активно да участва в разрешаването на т.н. замразени конфликти - Приднестровието в Молдова, Абхазия в Грузия, Нагорни Карабах в Азербайджан. Някои наблюдатели предлагат порасналият авторитет на Украйна в региона с помощта на Европа да бъде насочен за извършване на демократични промени в Беларус. Ако това стане, тогава наистина може да се говори за Обединена демократична Европа, макар и без Русия.
Трудно може да се разбере предпазливостта на Европа спрямо Украйна и от икономическа гледна точка. Сега 25-те държави-членки на Съюза наброяват над 450 млн. В Украйна живеят почти 50 млн. Това е огромен пазар, добре работеща, макар и енергоемка, икономика, висок научно-технически потенциал, да не говорим за мощния селскостопански сектор. През 2004 г. БВП в Украйна се увеличи рекордно - с 12,1%. Прогнозата за тази година е 8%. В БВП износът трябва да достигне 51%. Очаква се потреблението да се увеличи с 16%. С една дума, украинският пазар не е за изпускане.
Говори се, че Европейският съюз се е уморил от разширяването, което е било проект на европейските елити, но не и на средностатистическия европеец, който се страхува да не обеднее вследствие влизането в Съюза на нови членове. Освен това, гласуването за Европейската конституция на 29 май във Франция подлага този проект на сериозно изпитание. При негативен вот проблеми могат да възникнат дори за България и Румъния, подписали Договора за присъединяване на 25 април. Някои анализатори прогнозират, че ЕС, вместо мощен политическо-икономически Съюз, способен да конкурира САЩ и Китай, може да се превърне в аморфна и неконкурентоспособна структура. Оттук идват и страховете от привличането на бедни държави. Още повече, че ЕС вече покани за преговори Турция - страна, която, според някои наблюдатели, много трудно се вписва в такава християнска общност, каквато е Европейският союз. Активен диалог се води с Хърватия, диалог започва със Сърбия.
Очевидно, тези и редица вътрешнополитически фактори не позволяват на ЕС да даде ясен знак на Украйна за скорошното й членство в общността. Това може да разбира украинската власт, но едва ли иска да разбере украинецът, който е изстрадал родината му Украйна да стане най-напред суверенна, а сега и демократична. Той вижда родината си в Европа, а не като елемент в евроазиатското пространство. Според социологическите проучвания, евроинтеграцията на Украйна се одобрява почти от 60% от украинците. Е, да, привържениците на НАТО са двойно по-малко, което се обяснява с все още живия съветски стереотип и с неспособността, а може би с нежеланието на предишния режим да развенчае този мит за западния агресор. На Украйна й трябва малко време, за да може сегашният елит да промени манталитета на част от украинците (от Източна и Южна Украйна) чрез достъпа до обективна информация и да премахне евроскептицизма у тях. И Западът трябва да ни помагне в това. От тази помощ той само ще спечели".
Васил Жукивский


 


ВСИЧКО ЗА УКРАИНСКАТА ВИЗА>>>

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УКРАЙНА ПРИЕ ПРОМЕНИ ЗА ВИЗОВИЯ РЕЖИМ С БЪЛГАРИЯ>>>