Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БОГДАН СТОЙКО - ИЗРАБОТВАНЕ НА
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

И ОТНОВО ДУНАВ...
Румъния не мисли и да затваря промишлените обекти, които са източник на замърсяване на реката
Одеса, 21 май 2008.- От 19 до 21 май от тази година в Румъния се провежда поредното заседание на представителите на страните, подписали Конвенцията ЕСПОО (става дума за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст - УБВести). На пръв поглед, за обикновения гражданин на Украйна или на България подобна проява няма никакво значение. Но от гледна точка на перспективите за социално-икономическото развитие на целия Южен регион на Украйна, а следователно и за стандарта на всички жители на украинското Придунавие, част от което са етнически българи, това заседание може да има съответните последствия.
ДунавОтчитайки неколкогодишната история на възобновяването от страна на Украйна на дълбоководния корабоплаватален канал (ДКК) "Дунав - Черно море" и постоянната неадекватна реакция на Румъния спрямо правомерните действия на Украйна, насочени към реализацията на собствените икономически интереси на Дунава, лесно е да се предположи, че и този път румънците няма да пропуснат възможността да заявят за тъй нареченото негативно екологично влияние на ДКК върху екосистемата на Дунавския биосферен резерват. За разлика от Румъния, Украйна проведе няколко екологични експертизи, които потвърдиха минималното екологично влияние върху корабоплавателния ход на Дунава. Същевременно, Румъния достатъчно често замърсява водите на основната водна артерия на Европа с промишлени отпадъци и не мисли и да затваря промишлените обекти, които са източник на това замърсяване.
Също така не бива да се забравя и за румънския канал Сулина, който след частичното пускане в действие на ДКК "Дунав - Черно море" търпи значителни загуби и по този начин губи монополното си влияние при транспортирането и прехвърлянето на международни товари по Дунав. Именно икономическият аспект е причината за такава активна загриженост на нашите съседи за екологичната сигурност на басейна на р.Дунав. Пари – и нищо повече. В този случай Украйна е конкурент на Румъния и това е очевиден факт, дори за Европа. И когато не могат да се конкурират с нас, тогава те прибягват до такива безпочвени обвинения, които водят само до влошаване на отношенията между нашите държави, и не правят чест на Румъния като член на ЕС.
Такъв подход за разваляне на искрените добросъседски отношения и за създаването на здрава конкурентна среда между нашите държави най-малкото предизвиква учудване. Украйна се стреми да се интегрира в ЕС, да се присъедини към европейските транспортни коридори, да отвори нови работни места, да извади от стагнация Дунавското параходство и по такъв начин да предложи на своите европейски партньори алтернативен вариант на товарния поток през собствената си територия. При което в недалечна перспектива товарните потоци през Дунава само ще се увеличават и работа (а следователно и приходи) ще има за всички.
Въпреки това Румъния се стреми на каквато и да е цена да запази за себе си положението на монополист на Дунав, дори с цената на раздори със своята съседка, използвайки измислени обвинения в екологични престъпления.
Заради този натиск от страна на Румъния най-вероятно ръководството на Украйна трябва да се обърне към Секретариата на Бернската конвенция, който действа в рамките на Съвета на Европа и също придава голямо значение на проучването на дадения въпрос, само и само нашата съседка да прекрати кампанията за дискредитиране на Украйна. И би било логично между стените на тази важна организация да се разкаже по какъв начин се държи Румъния на р.Дунав, и каква вреда нанася тяхната промишлена дейност върху екосистемата на биосферния резерват.
С това търсенето на конструктивен диалог с нашите европейски партньори не престава. Украйна е отворена към сътрудничество, което се потвърждава чрез действията на нашите управители, но на фона на постоянните неоснователни претенции от страна на Румъния, като член на ЕС, това изглежда като нежелание на европейските фактори да се вслушат в логиката на очевидните и прагматични действия на нашата държава в посока към активно сътрудничество. Но все пак Украйна не губи надежда за подкрепа от Европа за своята позиция за възобновяването на ДКК "Дунав - Черно море". Само нормалната конкуренция би трябвало да стане аргумент с тежест в полза на нашия ДКК, а не злоупотребата на Румъния със статуса си на член на ЕС и НАТО. Това напълно съвпада със стратегията за развитие на бизнес средата в ЕС, пълноправен член на който Украйна се стреми да стане.
В навечерието на Букурещкото заседание на Конвенцията ЕСПОО "неангажираната" румънска преса вече започна информационна атака с обвинения в провеждане на недекларирана екологична война срещу Румъния не само от страна на Украйна (естествено около темата ДКК "Дунав - Черно море"), а и от Молдова (улавяйки бесарабските "братя" в строителството на петролен терминал близо до град Джурджулешти), и от България (спомняйки си изведнъж, че колегите от НАТО и ЕС са имали наглостта да започнат да строят нова АЕЦ в крайдунавския град Белене). Не са ли и твърде много екологичните врагове-агресори на едничката Румъния? Не беше ли по-добре да признае, че всички споменати икономически проекти на съседните на Румъния страни тревожат Букурещ не от екологична гледна точка, а с оглед на тяхната конкуренция за румънските речни превозвачи, за дистрибуторите на енергоносители и за износителите на електроенергия? (Вестник „Моряк”, Одеса)

 

 

 

ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ'2006>>>

ПРЕЗИЗЕНТСКИ ИЗБОРИ'2004>>>