БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 

Б О Л Г А Р С Ь К І ..В І С Т І
ИЗДАНИЕ ЗА ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, БИЗНЕС, ИСТОРИЯ, КУЛТУРА И СПОРТ
САЙТ "УКРАЇНСЬКИЙ ЦЕНТР" - ТУТ Є ВСЕ
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

Коментар - Украйна

ВЕЛИКА ГАЗОВА КРИЗА: УКРАЙНА КАТО ПОЛИГОН ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА РУСИЯ В "ЕВРОАЗИАТСКА НИГЕРИЯ"
По скромни оценки, след три години Владимир Путин ще има с $15 млрд. и ще ръководи компанията NEGPC (North European Gas Pipeline Company)
Киев, 30 декември 2005.- Наименованието "газова криза" е доста условно. Все още няма основания да се говори за системната икономическа криза в Украйна или предпоставките за такава, твърдят специалистите от киевския Института за национална стратегия на Украйна в Киев. Дори цената на руския газ да бъде $230, това няма да представлява съществена заплаха, водеща до крах на украинската икономика. Разбира се, от държавата ще се изискват значителни последователни усилия, за да не скочат цените на газа: за населението - много, а за промишлеността (преди всичко металургията и химическата промишленост) – рязко. Ако тези усилия бъдат компетентни и честни, Украйна спокойно и с достойнство ще преживее радикалното повишаване на руската тарифа. По-скоро, понятието "криза" може да се приложи към политико-пропагандистката сфера. То отразява не толкова съвкупност от потенциални проблеми, насъбрали се в украинската икономика, колкото:
- кризата на философията на "постсъветските" руско-украински отношения, сформирали се през 1992-2004 гг.
- кризата на взаимното възприемане, което след "оранжевата" революция преживяват елитите на двете страни;
- кризата на преосмислянето от Русия на ролята и мястото си в съвременния свят, защото става дума не за постсъветското, а за постпостсъветското.
Може да се каже, че в значителна степен кризата е обусловена от края на съществуването на постсъветското пространство като геополитическа и геоикономическа реалност.
Обаче пред Украйна (властта и обществото) стои въпросът – какво да се прави? Как да се елиминира "газовата атака" на Кремъл с максимално приемливи икономически и политически резултати за Украйна?
1. ИСТИНСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА. ЦЕЛИ НА РУСИЯ В "ГАЗОВАТА ВОЙНА"
Източникът или инициаторът на "газовата атака", следователно, на газовата криза, безусловно, е Русия. Затова е важно да се осмисли какви са целите на Русия в сегашната енергийна война с Украйна?
Тези цели са две – стратегическа и междинна.
Стратегическата цел на Русия е контролът на газотранспортната система на Украйна. Тази цел е продиктувана от геоикономическата стратегия на Москва, сформирала се в окончателен вид през 2005 г.
Основните клаузи на тази стратегия, ориентирани към периода до 2012-2013 гг., са следните:
- Русия повече не се нуждае от имперския национален проект;
- основната цел на Русия е да бъде стабилен и незаменим снабдител на енергоресурси (преди всичко природен газ и суров петрол) за Западна Европа, а така също за САЩ;
- в условията на рязката депопулация и необратимия разпад на редица държавни институции (например, армия, частично – правоохранителна система) Русия не е в състояние самостоятелно да осигури своята териториална цялост и държавните си граници, затова за решаването на тази група задачи е необходимо да бъдат привлечени външни сили – основни консуматори на руски енергоресурси (ЕС, САЩ, в по-малка степен – Китай); тези сили трябва да се ръководят от съзнанието, че запазването на Руската Федерация в сегашните й граници е най-добрата гаранция за стабилни суровинни доставки;
- Русия не се нуждае от елементите на икономиката и политико-социалната система, които не отговарят на нейната непосредствена мисия – да бъде "евроазиатска Нигерия";
- реализацията на мисията изисква да бъде постигната успешна конкурентна борба с алтернативните снабдители на енергоносителите, а победата в тази борба, на свой ред, налага да има максимален контрол върху инфраструктурата на енергийния транзит за Европа.
2005 г. е преломна: държавата-нация от полуколониален тип, която се изгражда от Владимир Путин, вече няма нужда от особена геополитическа роля (дори в регионален мащаб) или военностратегическо планиране. Затова Кремъл вече не иска да "привързва" към себе си постсъветските страни, смело политически се конфронтира с тях. Полудържавните компании, като "Газпром", например, които днес де-факто се контролират от безнесекипа на Путин, се нуждаят от газо- и петролопроводи. Да напомним, че Беларус е получила преференциална цена ($46,8 за 1000 куб. м) за руския газ, след като се е съгласила да предаде на "Газпром" 50% от акциите в държавното газотранспортно предприятие "Белтрансгаз". На 20 декември 2005 г. заместник-председателят на "Газпром" Александър Медведев заяви: "Беларус е единствената страна, на чиято територия експортният магистрален газопровод принадлежи на "Газпром", а земята под него ни е дадена на дългосрочна аренда. Политиката на "Газпром" в Беларус е изключително пазарна – тя е икономически обоснована и е изгодна за всички групи наши акционери – и държавни, и частни".
Същевременно, страните, наскоро смятани от Москва за геополитически съюзници, вече не могат да разчитат на преференции от страна на Русия. От 1 януари 2006 г. Армения ще плаща за руския газ $110 вместо сегашните $54, въпреки че тя остава единственият що-годе надежден съюзник на Москва в Закавказието и там има руска военна база. Между другото, за нея Кремъл не плаща нищо и дори комуналните разходи се поемат от арменската страна. Просто Армения не е интересна за екипа на Путин като енерготранзитна територия, затова Русия не смята да й дава преференции.
И така, през 2005 г. Русия окончателно се отказа от някогашния си геополитически проект (политико-културен лидер на евроазиатското пространство) и се захвана с нов проект – геоикономическият. Отсега-нататък всички действия на руското ръководство ще се подчиняват на логиката тъкмо на този проект. Пример за това е "газовата атака". Москва дава да се разбере, че повече не се нуждае от Украйна като стратегически политически съюзник. Междинната цел на "газовата атака" е да се постигне смяна на властта в Киев.
Но смяната на властта в Украйна няма да има нито политически, ни геополитически характер. Просто, според Путин, с идеалиста Виктор Юшченко не може да се говори за съвместно стопанисване на газотранспортната система на Украйна, а с такива прагматици, като Виктор Янукович и Юлия Тимошенко – може. Очевидно, не е случайно, че тъкмо в разгара на "газовата война" Генералната прокуратура на Русия прекрати криминалното дело срещу Тимошенко. Известно е, че през септември тази година тя е посетила Москва и е обядвала с Путин. За какво са беседвали двамата, можем само да предполагаме. Руският президент го устройва всякаква конфигурация на политическата власт в Украйна, само и само "Газпром" да превземе украинската "тръба".
Не могат да се игнорират и дълбочинните предпоставки на геоикономическата стратегия на Русия, окончателно сформирала се през 2005 г. Тя отразява системата на личностните жизнени стратегии на Владимир Путин и ключовите фигури от неговия екип. Когато през 2008 г. Путин - все още относително млад (само 55 г.), спортен и чаровен, напусне президентския пост, той ще бъде един от най-богатите хора в Европа. По скромни оценки, след три години Путин ще има с $15 млрд. Милиардери ще бъдат и неговите основни бизнеспартньори. Но вече днес пред тях стои жизненоважният въпрос:
- как да се легализират гигантските суми, с които те разполагат;
- как да се създаде надеждна система, която би позволила частично да се инвестират собствените средства и без ограничения да се разпореждат с печалбата от инвестирането;
- как да се избегне чрезмерното неприятелско внимание на правоохранителните органи на САЩ и ЕС към огромните владения, получени през 1997-2005 гг. от хора с официална заплата не повече от $50 хил. годишно?
Хората на Путин са убедени, че единствената гаранция за тяхната лична и икономическа сигурност е постоянната необходимост на ЕС и САЩ от тях като съсобственици и топ-мениджъри на системата за транзит на енергоносителите Русия-Запад.
Можем с голяма степен на увереност да твърдим, че след като напусне президентски пост, Владимир Путин ще стане ръководител на компанията NEGPC (North European Gas Pipeline Company), чиято цел е да построи газопровод по дъното на Балтийско море и в която вече работи ексканцлерът на Германия Герхард Шрьодер. Проектът за Северно-европейския газопровод (СЕГ), който ще струва над $4 млрд., е най-главният елемент в газотранспортната инфраструктура, гарантираща стабилността на мисията на Русия като "евроазиатска Нигерия".
Ако Киев все пак се съгласи да предаде своята "тръба", може да се предположи, че най-напред тя ще се управлява от консорциум, създаден с държавното участие на Украйна, Русия и Германия. Но след няколко години контролният пакет акции непременно ще се окаже в частни ръце, най-вероятно в ръцете на Путин, Шрьодер и Ко.
2. КРЕМЪЛСКИЯТ СЦЕНАРИЙ ЗА УРЕЖДАНЕ НА КРИЗАТА
Във финансовия план на "Газпром" за 2006 г. е заложена цената на газа, който се изнася за Украйна като бартер срещу транзит през украинската територия, в размер на $145 за 1000 куб. м. Това означава, че Русия може да отстъпи и да приключи преговорите в рамките на $140-155, като цената на транзита през Украйна ще се увеличи от сегашните $1,09 до $1,75 за 1000 куб. м на всеки 100 км.
Разбира се, от заявените сега $230 Русия няма просто така да откаже. Най-вероятно това ще бъде представено като:
а) "молба" на "нашите украински партньори" Виктор Янукович и Юлия Тимошенко (по този начин Москва ще иска да разшири техния електорат в навечерието на предстоящите парламентарни избори и да осигури тяхното мнозинство във Върховната Рада);
б) и ако украинското правителство демонстрира желание поне в средносрочна перспектива за обсъди въпроса за създаването на международен консорциум (Украйна, Русия и Германия) по управлението на газотранспортната система на Украйна.
Може също така да се предположи, че в замяна на учредяването на споменатия консорциум Путин ще се съгласи предсрочно да изтегли Черноморския флот от Севастопол.
Вероятно, през първите десет дни на януари 2006 г. "Газпром" ще предприеме няколко тактически акции, целящи да сплашат Киев. Става дума за намаляване на руските доставки на газ за Украйна с 20%. Но тези мерки няма да бъдат трайни и най-главното в тази ситуация за украинците е да не се поддадат на паника и спокойно да изчакат края на PR-акцията на "Газпром".
3. УКРАИНСКАТА ИКОНОМИКА В УСЛОВИЯТА НА "КОМПРОМИСНИЯ ВАРИАНТ"
Слуховете за краха на украинската икономика, ако цените на газа съществено се повишат, са преувеличени. При цена на газа $145 и за транзит $1,75 украинското правителство може да вдигне цената за населението и социалната сфера до $38 и да задържи в разумния коридор – около $100, цената на газа за промишлеността. За всичко това на страната са необходими $700 млн. допълнителни средства. Тези средства могат да бъдат намерени, като се коригира размерът на арендата за пребиваването на руския флот в Севастопол (сега Москва заплаща около $90 млн. годишно вместо, както се говори, $2 млрд. – бел.прев.). Освен това, нужните средства могат да дойдат от легитимирането на приватизацията, извършена през 1993-2004 гг.. Собствениците на предприятията са готови да доплатят. Между другото, от същия източник правителството трябва да привлече и между $2 и $9 млрд., необходими през следващите 6 години за модернизация на промишлеността.
4. ПОЗИЦИЯТА НА САЩ И ЕС СПРЯМО РУСКО-УКРАИНСКАТА ГАЗОВА КРИЗА
САЩ и Европа като цяло одобряват руския геоикономически проект за "евроазиатска Нигерия", защото напълно приемат отказа на Русия от имперските й амбиции и края на евроазиатската империя като потенциалния геополитически конкурент. Затова Западът ще помага на Владимир Путин при реализацията на неговите амбиции.
Същевременно, САЩ и ЕС не са заинтересовани да има монополен снабдител на енергоресурси и ще искат да диверсифицират доставките на енергоносителите и транзитните пътища. По тази причина обективно те са против минимизацията на транзитната роля на Украйна и преминаването на нейната газотранспортна инфраструктура под контрола на Русия. Изхождайки от това, позицията на Г-7 относно руско-украинския конфликт е приблизително следната:
а) цената на газовия договор между Русия и Украйна е търговски въпрос на двете страни и намесата на трета страна не е необходимо;
б) Русия не трябва да съкращава доставките на газ през украинската територия, няма право да обвързва по-нататъшните доставки с предаването на нея на газотраспортната система на Украйна и трябва да се търсят приемливи компромиси.
Тъй като амбициите на Кремъл (например, Северно-европейският газопровод) не могат да се реализират без подкрепата на САЩ и ЕС и в това отношение Путин е зависим от тях, трябва да се очаква, че чисто стратегически Москва не може да противодейства на натиска на Вашингтон и Брюксел. За Украйна това означава, че тя трябва да прибегне към посредническите услуги на ЕС и САЩ при преговорите й с Русия.
5. УКРАИНСКИЯТ СЦЕНАРИЙ ЗА УРЕЖДАНЕ НА КРИЗАТА
Според нас, трябва да се формулира очаквания (приемлив за Украйна) резултат от преговорите. Става дума за поетапното преминаване през 2006 г. към заплащане за руския газ по цена $145 и отказа на Русия от претенциите към газотранспортната система на Украйна.
Освен това:
а) Необходимо е да се разобличи руският сценарий и да се елиминират политическите посредници, които се стремят да превърнат намаляването на цената на руския газ от $230 на $145 в свой политически резултат в навечерието на парламентарните избори през март 2006 г.
б) Необходимо е да се задейства украинското лоби в ЕС и САЩ;
в) Необходимо е да започнат реални правни действия в Стокхолмския арбитраж, тъй като "Газпром" не е готов за юридическата война, а Украйна има всички основания да спечели делото;
г) Киев трябва да предложи на Москва договорът за рязко увеличаване на цената на газ (до $145) да се обвърже с редица политически спогодби, имащи за цел разпускането на ОНД:
- спогодба за предсрочно, например, до 2012 г., извеждане на Черноморския флот от Севастопол;
- протокол, според който Русия принципно не възразява Украйна да влезе в НАТО в най-близка перспектива (през 2008-2010 г.).
д) Украйна може да предложи да се създаде консорциум по управление на нейната газотранспортна система – Южноевропейска газотранспортна корпорация, с участието на Украйна и Русия, а така също - Туркменистан, Узбекистан, Казахстан като снабдители на газ, и страните от ЕС и САЩ като най-големи консуматори на газ. Тази корпорация не може да бъде собственик на "тръбата", а само неин арендатор.
6. ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ ОТ КРИЗАТА
Постсъветското пространство като геополитическа реалност вече не съществува. Вместо СССР (ОНД) виждаме полицентричен свят, в който Украйна обективно е станала един от центровете.
Украинската държавност преминава към нов етап от своето развитие. Той изисква от националния елит по-високо ниво на отговорност, стратегическа далновидност и способност да се формулира дългосрочна доктрина за развитие на страната. Предишната идеология, която е предвиждала украинската държава да се кристализира, като "се отблъсква" от Руската империя, остана в миналото заедно с руския имперски проект. Националният елит трябва да поеме отговорност за реализацията през следващите 5-6 г. на редица системнообразуващи политически, икономически и социални програми – като се започне от легитимирането на приватизацията и се свърши с промишлената модернизация с цел качествено да се намали енергоемкото производство. Провеждането на тези програми ще наложи политическият елит и големият капитал да поставят общонационалните интереси над частните.
Институт на национална стратегия на Украйна (Станислав Белковски, Олександра Белковска, Олексий Мушак, Олeся Яхно)
По електронното издание "Українська правда"




 


  УКРАЙНА ОТКАЗВА ДА ВЗЕМЕ $3,6 МЛРД. КРЕДИТ ОТ ПУТИН>>>

ВИКТОР ЮШЧЕНКО: ШОКОВА ТЕРАПИЯ НЯМА ДА ИМА >>>