Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



ЩЕ ПОТЕЧЕ ЛИ ДУНАВ В ОБРАТНА ПОСОКА?
След като спечели в Хага шелфа около остров Змининий, Букурещ претендира на още украински земи
София, 27 юни 2010.- Външната политика на Румъния: съвременни предизвикателства и заплахи за сигурността на Украйна. Именно така беше формулирана темата на "кръглата маса" за външната политика на Букурещ, състояла се почти едновременно в Киев и Одеса през юни т.г. Този въпрос никога преди не е бил поставян за обсъждане от обществеността, се казва в статията на журналиста Валери Панов, публикувана в украинския електронен портал "Комитет".
Също толкова неочаквано в обсъждането на украинско-румънските отношения взе участие и Американският институт в Украйна, който организира секция за обсъждане на политиката на румънския президент Траян Басеску по отношение на Молдова и Приднестровието и идеите за възстановяване на "Велика Румъния" ("Романия Маре"), включително за сметка на украинските земи.
През последните години въпросната стратегия на Букурещ така и не придоби съществени промени и се базираше само на констатации на негативни за румънската страна исторически последствия от сключването на пакта Рибентроп - Молотов, в резултат на което Бесарабия и Северна Буковина уж са били отнети от Румъния. Но едновременно съвсем се изпуска едно "дребно" обстоятелство: през Втората световна война Румъния в като съюзник все пак е воювала на страната на фашистката Германия.
Но, въпреки тази "историческа несправедливост" и не без помощта на своите влиятелни партньори Румъния на този етап прилага идентична стратегия. Например, Международния съд на ООН в Хага реши континенталният шелф около украинския остров Змииний (около 1500 кв. км), където, както се предполага, има значителни запаси от въглеводороди, да премине под румънската юрисдикция. Между другото, Украйна имаше пълното право да игнорира хагският съд, да не участва в процеса и да запази статукво. Но, за съжаление, по мнение на участниците в "кръглата маса", напълно вероятно е Змииний да е станал своего рода "разплата" за подкрепата на Румъния, оказана на Украйна за влизане в НАТО. Нещо повече - в международната правна практика подобно съдебно решение може да се превърне в опасен прецедент за преразглеждане на следвоенното световно устройство.
Остров МайканСега пък остров Майкан, разположен в делтата на Дунава, се превърна в поредната претенция на Румъния. Според международното право, когато границата между държавите минава по река, то тя се прокарва по фарватера (талвег), ако страните не се договорят за друго. Но дунавският воден канал е променлив. Преди той е минавал между румънския остров Бабин и украинския Майкан, и спорове нямаше. През последните години каналът е станал плитък и сега корабите минават между Майкан (1500 м на 800 м) и украинския бряг, което дава повод на румънските власти да поискат от украинска страна границата да се премести, а островът да премине под румънска юрисдикция.
Според директора на Центъра по изследвания на проблемите на гражданското общество Виталий Кулик, "въпросът за принадлежността на остров Майкан е политически, тъй като за Румъния всяка териториална отстъпка има геополитическо значение".
Ще припомним, че след Втората световна война към СССР преминават Бесарабия, Северна Буковина и районът Херца  (Чернивецка област). Румъния предава на Съветския съюз остров Змииний в Черно море и част от делтата на Дунава, в това число и остров Майкан, Ермаков и редица безименни острови, наречени по-късно Курилски в чест на победата на СССР над Япония.
Специалистите са на мнение, че епизодът със Змииний и дискусиите около териториалната принадлежност на Майкан не са нищо друго освен "операция по прикритие": главната цел на Румъния са Курилските острови, които румънска страна иска да използва за военно-политически цели.
Впрочем, едва ли някой ще позволи на Букурещ да контролира еднолично тази наистина златоносна мина. Румъния е член на НАТО, на нейна територия Пентагон и Алиансът са разположили авиобазата "Михаил Когелничану", учебните полигони "Чинку", "Смардан" и стрелбището "Бабадаг". Авиобазата беше използвана при нахлуването в Ирак през 2003 г. и редовно се използва в афганистанската война. След скорошната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, румънският й колега Теодор Баконски заговори за увеличаване на румънския военен контингент в Афганистан, а също и за участие на Румъния в американската програма ПРО. По пози начин Източна Европа се оказва изцяло въвлечена в сферата на военно-стратегическите интереси на САЩ. При това, американските акценти видимо се изместват на североизток (Полша) и на югоизток, и ролята на "най-добрия приятел на Америка в Източна Европа" получава Румъния. За сметка на това пък икономическата изгода за Румъния от членството й в ЕС засега не е голяма.
В тази геополитическа игра Европа и САЩ се превръщат в конкуренти. САЩ активно прокарват своя "атлантически или американски проект", който предполага запазване на имперското влияние в цял свят. ЕС пък се опитва да въплъти "европейския проект", предвиждащ разширяване на влиянието на обединена Европа чак до Урал чрез реализиране на инициативата за "Източно партньорство".
Комисарят по въпросите за разширяването Щефан Фюле казва: "Евросъюзът много внимателно реагира на такива въпроси, като, например, възможна промяна на границите. Особено ако тези промени стават с прилагане на военна сила. Смятам, че през XXI в. подобни подходи са абсолютно неприемливи". Интересно, че това изказване е направено по време на семинара, проведен в Брюксел под егидата на изданието "EU Observer", където, между другото, бяха изслушани и проблемите на румънското общество, което в резултат на бурните събития през XX в. се оказва отрязано от "европейския дом". С други думи, Европа меко приканва Румъния към по-активни действия на "източния фронт".
Впрочем, именно със съгласието на Европа е била подписана Мюнхенската спогодба (1938 г.), съгласно която Англия и Франция признават правото Германия да откъсне от Чехословакия Судетска област, населена тогава предимно с немци. Това обстоятелство става ключово в експанзията на Хитлер на изток. При нахлуването в Полша на 1 септември 1939 г: се използва същия повод – повторно обединяване с етническите.
Възможно ли е прилагане на подобен сценарий и в наши дни? Предпоставка за това може да стане взетото от румънския парламент решение за улесняване на процедурата за получаване на румънско гражданство. Подобно право получават всички, живели на територията на Румъния в нейните граници до 1940 г., т.е., става дума за съвременната Молдова, част от Одеска, Черновицка и Николаевска област на Украйна, а също така техните потомци до трето коляно. Владеенето на румънски език не е задължително, а молбите се разглеждат почти експресно - не повече от пет месеца. Според някои данни, около 100 хил. украински граждани вече притежават румънски паспорт.
Впрочем, още през 1991 г. Румъния се опита да си присвои Северна Буковина и част от Одеска област, но не успя. Вероятно, ще се провалят опитите и на сегашните идеолози на "Велика Румъния". Тук е уместно да се припомни една историческа случка. Турският паша отказва на Суворов да предаде крепостта Измаил, като казва че "по-скоро небето ще се срути върху земята и Дунава ще потече в обратна посока". Както се знае, Измаил пада. Това се случва 128 г. преди да се появи "Романия Маре", пръкнала се на бял свят през 1918 г. А Дунава продължава да носи сините си води в Черно море, пише "Комитет".

Още по темата:
УКРАЙНА ЗАГУБИ СПОРА С РУМЪНИЯ ЗА ОСТРОВ ЗМИИНИЙ
Киев, 04 февруари 2009.- "Ние загубихме спора с Румъния за остров Змииний в Черно море", - пишат днес украинските електронни издания. Според в."Дело", Международният съд на ООН в Хага по-скоро подкрепи румънската позиция. Да, той, съдът, призна, че Змииний е остров, а не скала, както искаше Букурещ, и че той принадлежи на Украйна, но определи, че икономическата зона около него е само 12 мили, а не 40 км, както настояваше Киев. По този начин към юрисдикцията на Румъния преминават почти 80% от спорните морски територии от континенталния шелф. А там има над 70 млрд. куб. м природен газ и 12 млн. т петрол. Преди няколко години Украйна започна да проучва тези находища, но под натиска на Букурещ и Европейския съюз спря.
Въпреки всичко, в Киев смятат, че Украйна трябва да бъде доволна от решението на съда в Хага.(УБВести)



   


БУКУРЕЩ РАБОТИ ЗА "ROMANIA MARE". БРЮКСЕЛ СИ ТРАЕ
>>>

"НОВИНАР": ЧИЙ Е ОСТРОВ ЗМЕИНИЙ – НА КИЕВ ИЛИ
БУКУРЕЩ?
>>>


НАТО КЛЕКНА ПРЕД РУСИЯ, ОТКАЗВА ДА ПОКАНИ УКРАЙНА И ГРУЗИЯ>>>