Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  ИЗРАБОТВАНЕ НА
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986



 

 

 

 

 




БУКУРЕЩ РАБОТИ ЗА "ROMANIA MARE". БРЮКСЕЛ СИ ТРАЕ
Румъния провежда експанзионистка политика срещу съседните страни, включително и Украйна
София, 18 май 2009.- Неотдавна президентът на Молдова Владимир Воронин предупреди, че "фундаменталисткият и агресивният румънизъм" заплашва териториалната цялост не само на неговата страна, но и на Украйна.
Вероятно, читателите на "УБВести" помнят, че след парламентарните избори в Молдова, състояли се през април, в Кишинеу станаха масови безредици. Тогава ръководството на тази страна обвини за случилото се съседната Румъния, която уж се стреми да я погълне. Именно тогава, между другото, стана известно, че почти всеки четвърти (населението на Молдова е 4 млн.) молдовец има румънско гражданство и, съответно, паспорт, който позволява да се пътува и да се ходи на гурбет в Западна Европа. В Кишинеу не изключват, че този факт може да доведе и към това, което се случи през август 2008 г. в Грузия. Там наличието на руски паспорти на жителите на Южна Осетия и Абхазия стана повод Москва да тръгне да брани "своите сънародници" и да откъсне тези територии от Грузия.
Впрочем, както за руско-грузинската война е виновен и Тбилиси, така за ситуацията в Молдова е виновна и местната власт. Защото още в началото на 90-те години на миналия век в Молдова е била популярна идеята за обединяване с Румъния. Дори парламентът в Кишинеу е одобрил за молдовския химн химна на Румъния, а държавният молдовски език се е превърнал в румънския. По-късно тези постановления са били отменени. Но през почти 20 г. в Молдова е израснало ново поколение, което смята себе си за румънци. Освен това, в Румъния всяка година пристигат да следват стотици млади молдовци, част от които се завръщат в родината си и, според някои експерти, те представляват "пета колона" на Букурещ. "След десет години тези младежи ще дойдат на власт и тогава ситуацията в Молдова ще стане съвсем друга", - предупреждава Сергей Симоненко от външното министерство на сепаратистката Приднестровска република.
Букурещ твърди, че няма нищо общо с безредиците в Кишинеу и не се стреми да дестабилизира политическата ситуация в Молдова. Но същевременно румънският президент Траян Бъсеску заяви, че ще се оплаче в Европейския съд по правата на човека, ако "някъде" решат да ограничат правата на румънските граждани. Нещо повече, преди известно време Румъния значително опрости процедурата, по която някои категории могат да получат румънско гражданство. Сега, например, за да получиш румънски паспорт, трябва само да декларираш, че поне баба ти или дядо ти са били румънци, сиреч, са били румънски граждани. Както се знае, от 1919 до 1940 г. Бесарабия (сега - Молдова) е била в пределите на Румъния и всички нейни жители са били румънски поданици.
А къде сме ние, Украйна?
"Основания за опасения има", - казва Олександър Сушко от Института по евроатлантическото сътрудничество в Киев. Според него, кишиневските събития демонстрират, какво може да се случи, ако политическият елит не е способен да модернизира страната, не може да осигури достойна перспектива за гражданите й. "Украинската младеж постепенно губи интерес към собствената си държава, започва да търси по-добър живот или в чужбина, или се радикализира", - споделя пан Олександър. А радикално настроените са като топъл хляб за екстремистките сили. Това е първо.
Второ. Букурещ винаги се е грижил за диаспората си. В Украйна тя наброява 150 хил. души (от тях 120 хил. – в Чернивецка област, или Северна Буковина). Освен това, при нас живеят и около 250 хил. молдовци. Румъния много иска и тях да включи в категорията "румънци", но не става. Вече няколко години под егидата на Съвета на Европа и ОБСЕ украинско-румънската експертна група извършва мониторинг в граничните райони. За голяма съжаление на Букурещ, в Одеска област, например, молдовците не се смятат за румънци и туй то! Според преброяване, там живеят само 724 румънци, а молдовците са пък 123 хил. Така че, въпреки огромното желание, дори при подкрепа на Европа Румъния не успява да увеличи бройката на румънците в Украйна. Нещо повече, лидерите на украинските молдовци са възмутени от политиката на Румъния. Анатолий Фетеску е президент на Общоукраинската асоциация на молдовските национално-културни асоциации (в Одеса има и българска такава с лидер Антон Киссе). Пред сайта "Главред" той заяви: "Аз разбирам румънски, но това не означава, че румънският и молдовският са еднакви езици и че трябва да ме водят за румънец. В Люксембург се говори на люксембургски, но в Германия никой не казва, че това е немски език!"
Но Анатолий Фетеску контрира Иван Попеску – лидер на сдружение "Румънска общност", депутат в украинската Върховна Рада. Според него, разлика между румънския и молдовския език няма. "От филологическа гледна точка това е един и същ език, - казва той. – В Австрия на какъв език говорят – на немски или на австрийски?" Попеску твърди, че някога са записвали румъноезичното население в Австро-Унгария като румънци, а същото в пределите на Руската империя (в Бесарабия) – като молдовци. Оттам и проблемът.
Отношенията между Украйна и Румъния са много сложни. Не по-малко сложни, отколкото с Русия, която раздава паспортите си на жители в Крим. Въпреки договора, подписан между Киев и Букурещ, според който страните нямат териториални претенции една към друга, в Румъния украинската тема е много актуална, особено преди избори. Както, да речем, в България е македонската. Все някой се стреми да я яхне и да развява флага за "Romania mare", сиреч, "Велика Румъния".
В края на февруари тази година се провали официалното посещение на Траян Бъсеску в Украйна. Киев не се съгласи с някои намерения на румънската страна. Тогава трябваше да бъдат открити културно-информационни центрове в Киев и Чернивци. Букурещ настояваше те да бъдат самостоятелни. Ние казахме – да, може, но не като самостоятелни, а да бъдат към посолството и генералното консулство. Защото, според Киев, ако бъдат уж автономни, Румъния няма да отговаря да тяхната дейност (въпреки че именно тя ще ги финансира под скрита форма). Докато дипломатическите учреждения се подчиняват на Виенската конвенция и трябва да се спазват някакви правила. Стана скандал и визитата на Бъсеску се отложи, казват, до края на тази година.
Сега зрее още един скандал. В Чернивци румънската диаспора се кани да открие паметник на румънците, загинали по време на Втората световна война (апропо: тогава Румъния воюва на страната на фашистката Германия и яде як бой на Източния фронт, но, за разлика от България, се присламчва към победителите). Няма лошо, човешко е. Сега в Украйна има и паметници на германските войници, загинали не само през 1941-1945 гг., но и през 1914-1918 гг.
И така, най-напред румънците подават заявка за мемориал в памет на жертвите от онази война, но после се предлага мемориалът да бъде в памет на румънските герои. Веднага се надигат буковинските евреи. Защото, за разлика от България, Букурещ не спаси своите евреи от смърт в нацистките лагери...
Няколко години Украйна и Румъния се караха в Хага за остров Змииний в Черно море. И през февруари тази година Международният съд на ООН по-скоро подкрепи румънската позиция. Да, той, съдът, призна, че Змииний е остров, а не скала, както искаше Букурещ, и че той принадлежи на Украйна, но определи, че икономическата зона около него е само 12 мили, а не 40 км, както настояваше Киев. По този начин към юрисдикцията на Румъния преминават почти 80% от спорните морски територии от континенталния шелф. А там има над 70 млрд. куб. м природен газ и 12 млн. т петрол. Преди няколко години Украйна започна да проучва тези находища, но под натиска на Букурещ и Европейския съюз спря.
От 2003 г. Украйна и Румъния се карат и за корабоплавателен канал, който Киев почти приключи да строи в делтата на Дунава. Той е много важен за украинците от стратегическа, икономическа и политическа гледна точка, помага за възраждане на региона, като засилва международния стоков поток през украинската част за сметка, разбира се, на румънската, където има три и се строи четвърти канал. Букурещ като член на Европейския съюз се стреми да впрегне в каузата си и Брюксел и да препъне Киев с всякакви призиви за екология. Засега от Европейската комисия казват, че Украйна спазва всички процедури в рамките на конвенцията ЕСПОО (трансгранични екологични влияния).
В Киев на официално ниво призовават в Европейския съюз да поставят Букурещ на място, да го смъмрят за поведението му спрямо съседите, тъй като то не отговаря на политиката на ЕС за добросъседство. Остава да видим, дали от Брюксел ще последва някаква реакция.
Иван Котуш

   

НАТО КЛЕКНА ПРЕД РУСИЯ, ОТКАЗВА ДА ПОКАНИ УКРАЙНА И ГРУЗИЯ>>>


"НОВИНАР": ЧИЙ Е ОСТРОВ ЗМЕИНИЙ – НА КИЕВ ИЛИ БУКУРЕЩ?
>>>