БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986

 

 

 

 

 

 

 




КОМЕНТАР

ЕВРОПА ЩЕ НИЩИ КОНСТИТУЦИОННАТА КРИЗА В УКРАЙНА
Москва се страхува от Виктор Юшченко - възможният бъдещ украински президент
Киев, 20 януари 2004.- Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще разгледа украинския въпрос на 26 януари. Тогава в Страсбург започва зимната сесия на ПАСЕ. Опозиционните партии в Украйна - "Наша Украйна", социалистическата партия и коалицията на Юлия Тимошенко, се обърнаха към Европа с молба да разнищи конституционната криза в родината им. Става дума за решението, гласувано от пропрезидентското мнозинство във Върховната Рада, с което се предвижда Конституцията на Украйна да се промени и от 2006 г. държавният глава да се избира не от народа, а от депутатите.
Цирк във Върховната Рада
В края на 2003 г. опозицията постоянно спъва работата на парламента само и само поправките към Основния закон да не минат. Тя дори изважда от строя компютърната система за гласуването, народните представители се сбиват. Затова за споменатото решение депутатите, верни на Леонид Кучма, гласуват с вдигане на ръка. Опозицията оспорва легитимността и на този момент. Освен това, тя обръща внимание, че в Киев се прави опит украинците да бъдат лишени от правото да избират държавият глава.
Но в писмото си до Съвета на Европа председателят на Върховната Рада Володимир Литвин твърди, че в Украйна всичко е наред и конституционна криза няма. Уж става дума само за политическа реформа - от президентска република Украйна да се превърне в парламентарна и част от функциите на президента да бъдат прехвърлени на парламента.
Защо се прави това?
Аргументите на мнозинството са, че в някои европейски страни държавеният глава се избира от парламента и че по този начин се премахва опасността една личност да има прекалено много власт. Говори се и за повече демокрация. Твърди се също така, че парламентът трябва да бъде по-дееспособен и по-активно да участва в управлението на държавата, а при сегашните огромни пълномощия на президента това е трудно постижимо.
На пръв поглед тези аргументи са разумни. Но има едно "но". Украинците не искат Леонид Кучма да е президент, а Кучма не иска да си ходи в края на тази година, когато мандатът му изтича.
Въпреки декларациите, че няма да се кандидатира, Леонид Кучма иска да остане на власт. За това настоява и неговото обкръжение. Защото, ако в Украйна радикално се смени властта, сегашните управници ще трябва да отговарят за някои от деянията си. Например, кой заповяда и кой уби журналита Георги Гонгадзе (твърди се, че това е станало със знанието на Кучма) или кой и как разпределя собствеността в страната, кой и защо блокира работата на петролопровода "Одеса-Броди" за Европа, кой и защо превръща Украйна в руска губерния и т.н.?
Третият мандат на Кучма
Преди месец Конституционният съд на Украйна реши, че за Леонид Кучма настоящият мандат е не трети, а е втори и че той може да се кандидатира на следващите избори през октомври.
За първи път Кучма става президент през 1994 г., а за втори - през 1999 г. Украинската Конституция разрешава само два последователни мандата. Но магистрати пък смятат, че, тъй като Основният закон е приет през 1996, т.е., по средата на първия мандат на Кучма, то, следователно, по новата Конституция пан Леонид има само един мандат и той изтича в края на 2004 г.
Лидерът на парламентарното мнозинство Степан Гавриш смята, че за Украйна е най-добре Леонид Кучма да бъде преизбран. Сега се прави всичко - мобилизират се вътрешно- и външнополитически (Русия, ОНД), финансови (трябват поне $70-100 млн.), информационни, PR ресурси, Кучма да остане на власт. За целта са впрегнати и родните олигарси, включително Виктор Пинчук - зет на действащия президент, които контролират в Украйна от металургийните заводи до футболните клубове и масмедиите, най-вече елекронните.
Разчита се и на мощната подкрепа на Москва, за която Леонид Кучма - независимо, че той де-факто е "персона нон грата" в Западна Европа и САЩ, е най-удобният човек. Кремъл едва ли иска да допусне в Киев на власт да дойде, например, Виктор Юшченко - лидер на "Наша Украйна", който се сравнява с грузинеца Михаил Саакашвили. Впрочем, през декември двамата - Юшченко и Саакашвили, са се срещнали в Киев и са се договорили за сътрудничество на партийно ниво.
За Москва Виктор Юшченко е неприемлив и поради неговата проевропейска и проатлантическа ориентация. Той е против Украйна да участва в Единното икономическо пространство (или "Либералната империя", според Анатолий Чубайс) - проект, лансиран от Владимир Путин с цел да се обвържат Русия, Украйна, Беларус и Казахстан. Виктор Юшченко е и против агресивното нахлуване на руските капитали в Украйна, които могат да подкопаят украинската независимост. Но той е за равноправно сътрудничество с Русия.
Очевидно, в личността на Леонид Кучма - бивш генерален директор на най-големия в света ракетен завод в Днипропетровск, се преплитат много интереси и те не му позволяват да си ходи. От гледна точка на социологията, наесен сегашният президент не може да бъде преизбран демократично чрез общонародно гласуване. Но с фалшифициране, както твърди опозицията, - може, и то за две години, т.е. до 2006 г., когато евентуално ще влязат в действие поправките към Конституцията и държавният глава вече ще се избира от парламента. Сегашният състав на Върховната Рада показва, че не е проблем (поради нисък жизнен стандарт на хората, ограничена свобода на словото и зависими медии, липса на действащи институции на гражданското общество) в законодателния орган да бъде вкаран необходимият брой послушни депутати и те да изберат нужния човек, например, Леонид Кучма. Затова Съветът на Европа е обезпокоен. Защото е много важно за самата Европа почти 50-милионната Украйна - страна в центъра на Стария Континент, да бъде демократична и стабилна. Епохата на Кучма свидетелства за известна стабилност, но не и за демократичност.
Но все пак, какво казват социолозите?
Според "Демократични инициативи" и "Социс", 88,7% от украинците искат държавният глава да се избира пряко. Едва 5,6% предпочитат той да се избира от парламента. Освен това, 80,4% са на мнение, че такива въпроси, като начин за избиране на държавният глава, трябва да се решават с референдум. Всъщност, опозицията предлага точно това - хората да решат, как да се става президент.
Ако парламентарните избори бяха днес, най-много гласове би спечелила формацията "Наша Украйна" на Виктор Юшченко - 22,8%, сочат данните от проучването на Националния институт за стратегически изследвания в Киев. Комунистите се подкрепят от 13%, социалистите - от 5,5%, социалдемократите - от 5%, партията "Региони" - от 4,6%, коалицията на Юлия Тимошенко - от 3,7%. Между другото, от сегашното парламентарно мнозинство в бъдещата Върховна Рада биха влезли само социалдемократите и "Региони".
Ако пък президентските избори бяха днес, лидерът на "Наша Украйна" би се класирал за втори тур. Това показват данните от проучването на Киевския център "Олександър Разумков". Според социолозите, на първи тур Виктор Юшченко би могъл да спечели 23,8%, лидерът на комунистите Петро Симоненко - 13,4%, а сегашният премиер Виктор Янукович - 12%. Останалите евентуални претенденти биха получили: социалистът Олександър Мороз - 6,1%, а Юлия Тимошенко - 4,9%. Леонид Кучма може да спечели едва 7,8%.
Лутането на политическия елит в Украйна между Запада и Изтока, което продължава вече 13 г., обърква хората и засилва разделянето на страната на проевропейски настроената Западна Украйна и проруски настроената Източна и Южна Украйна. Да не говорим за Крим. Сега едва 26,8% от украинците смятат, че членството на Украйна в ЕС е приоритет №1 за страната. За 22,3% от хората главното във външната политика е влизането на Украйна в руско-беларуския съюз, за 13,8% - участието й в Единното икономическо пространство. Същевременно почти 50% от украинците - половин Украйна, се затрудняват с отговора, накъде да се ориентира страната им - на Запад или на Изток.
Всъщност, това е резултатът от почти 10-годишното управление на Леонид Кучма. Той не само че не съумя да консолидира нацията и да впрегне потенциала й за приобщаване към европейските ценности, но още повече задълбочи противоречията между украинскоговорящия западен регион и неукраинсковорящата останала част на страната. Политологът Микола Томенко твърди, че президентът само на думи демонстрира "европейския избор". Де-факто той постепенно връща страната в геостратегическата орбита на Русия, за която принципът "разделяй и владей" е от жизнено значение.
Васил Жукивский