БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986

 

 

 

 

 

 

 




КОМЕНТАР

БУКУРЕЩ МОЖЕ ДА ПРЕПЪНЕ СОФИЯ И ЗАРАДИ ПРОБЛЕМИТЕ СИ С УКРАЙНА
София, 20 февруари 2004.
България е права да негодува от "пакетното придвижване" към Европа в компания с Румъния. Букурещ не само изостава в преговорния си процес с ЕС. Има още един - и то немаловажен фактор, който е в състояние да помрачи радостта на над 60% от българите през 2007 г. да видят страната си в съюза.
Известно е, че нито НАТО, нито ЕС искат да имат нещо общо с държави, които не са решили териториалните си спорове със съседите. С унгарците Букурещ като че ли вече няма проблеми. Но с Украйна - има, и то много сериозни.
През юли 2003 г. президентите на Украйна и Румъния най-сетне подписаха договор за държавната граница. Тогава на съвместна пресконференция Леонид Кучма и Йон Илиеску заявиха, че и на двамата мандатът свършва горе -долу по едно и също време (за Кучма - в края на 2004 г.) и е добре поне въпросът за границата да бъде изчистен. Преди да се стигне до сключването на договора, в продължение на пет години се проведоха 19 (!) рунда на преговори на експертно ниво.
Защо толкова трудно преговаряха Киев и Букурещ?
Причината е една: официално Румъния претендираше за някои украински земи. От самото начало Киев настояваше границата между двете страни да минава по бившата съветска граница. Букурещ пък искаше в договора да бъдат заложени принципи, които в бъдеще да позволяват границата да се преразглежда. Освен това, румънците искаха Украйна да им предаде два от петте острова в делтата на Дунава. На някой етап от преговорите те направо започнаха да шантажират: ако не върнете остров Змииний (в Черно море), няма да сключваме договора изобщо. Имаше и други претенции. Но украинската страна успя да ги отхвърли като несъстоятелни и в крайна сметка се стигна до подписването. С една дума, нито една румънска претенция не беше удовлетворена. Нещо повече, изведнъж официалната преса в Румъния промени тона си и започна да тръби, че договорът е "исторически", "много важен" и т.н. Някои наблюдатели предполагат, че влияние върху позицията на Букурещ е оказала Европа. Може би е така. Самият Йон Илиеску заяви, че договорът между Румъния и Украйна отговаря на европейските стандарти и позволява на Букурещ да изпълни задълженията си пред ЕС относно своята източна граница.
Но същевременно в някои влиятелни румънски масмедии се появиха коментари, че договорът с Украйна има временен характер. Оказа се, че извън контекста на този документ е останал континенталният шелф и изключителните икономически зони в Черно море. Предстои Киев и Букурещ да преговарят по делимитацията им. А се твърди, че там са открити големи залежи на нефт и газ, т.е. има за какво да се спори. Освен това, страните все още не са се разбрали за юридическия статут на остров Змииний - тези 150 декара земя с население от стотина украинци остров ли са или... скала? Да, именно скала. Защото ако е скала, то около него не може да има континентален шелф и от това Украйна губи.
Вероятно са прави тези украински анализатори, които твърдят, че в договора са заложени "подводни камъни". Затова не е изключено спорът да стигне до Международния съд в Хага. Такъв вариант допуска и Борис Тарасюк - председател на комисията за външна политика в украинската Върховна Рада. Това той сподели пред електронното издание "Българо-украински вести".
В Румъния, между другото, някои масмедии непрекъснато "обстрелват" Украйна. Освен че остров Змииний бил румънски, техни земи били и Северна Буковина, и Бесарабия (сега Молдова). В Букурещ постоянно се повдига въпросът за румънското малцинство в Украйна, чиито интереси уж се накърняват. От Киев обаче напомнят, че в Украйна има 117 румънски училища, излизат вестници и списания на румънски език и т.н., сиреч, румънците в Украйна - 151 хил. души, впрочем, както и българите (204 хил.), имат културна автономия. Особено се старае да подържа националистическия "градус" в."Cronica romana". За него, например, Украйна съществува на картата на Европа само поради страха на Запада от Русия - а така има буферна зона, сиреч, Украйна.
С една дума, в Румъния някои насаждат неприязън към източната й съседка, нагнетяват се националистически страсти, повдигат се абсурдни териториални претенции, което едва ли доказва готовността на Румъния да бъде пълноправен член на ЕС. А оттук идва и опасността от "пакетното придвижване" и проблемът за България.
ИВАН КОТУШ