БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986

 

 

 

 

 

 

 




КОМЕНТАР

НОВА ЯЛТА РАЗДЕЛЯ УКРАЙНА И Я ОТДАЛЕЧАВА ОТ ЕВРОПА
София, 15 септември 2003.- "Украйна влиза в "Съветски съюз" АД", - така Виктор Пинзеник - ексвицепремиер и един от лидерите на опозицията в Киев, окачестви намерението на украинския президент Леонид Кучма да вкара страната в съюз с Русия, Беларус и Казахстан. Договор за Единно икономическо пространство (ЕИП) на четирите бивши съветски републики трябва да бъде подписан на 18 септември в Ялта. Там ще се съберат държавните глави на споменатите страни. А идеята за ЕИП се роди през февруари тази година по време на посещението на Кучма в Москва и реализацията й се форсира с изненадващо бързи темпове.
Какво ще представлява ЕИП?
Твърди се, че Москва иска да сформира нещо като "източен ЕС". Без граници, единна митническа зона, единна обща валутна политика (а в по-далечна перспектива - и обща валута), общ орган за управление, съгласувана външна политика и най-вече икономическа, свободно придвижване на работна ръка и т.н. В ЕИП броят на гласовете на всяка от страните ще отговаря на потенциала й. И тъй като потенциалът на Русия е най-голям, то тя ще притежава в "уставния капитал на АД-то", според Виктор Пинзеник, и най-голям дял. С една дума, в мини-СССР ще се контролира от Русия.
Защо в Украйна не всички са за ЕИП?
За разлика от Беларус и Казахстан в Киев обаче идеята за ЕИП има доста сериозни противници. Пита се, например, дали новото обединение ще отговаря на курса на европейската интеграция, официално обявен от Киев - през 2004 г. Украйна трябва да стане член на Световната търговска организация, през 2007 г. да получи асициирано членство в ЕС, а през 2011 г. да покрие Копенхагенските критерии и да стане пълноправен член на съюза. Или пък, дали подписването на договора за ЕИП отговаря на вътрешното законодателство на Украйна, дали тя не губи част от суверенитета си?
Тези въпроси задава не само опозицията, но и членове на украинското правителство. Във външното министерство, например, се опасяват, че влизането на Украйна в ЕИП може завинаги да погребе нейните евроинтеграционни намерения. А в правосъдното министерство намират, че мини-СССР противоречи на новата украинска Конституция, особено в частта за създаване на "регулиращ орган", на който страните-членки са длъжни да делегират част от суверенитета си. Конституционният съд на Украйна ще бъде категоричен по въпроса, смятат някои експерти.
Освен това, според проектодоговора за ЕИП държавите-членки се задължават да адаптират помежду си законодателствата, което, меко казано, още повече ще отдалечи Украйна от Европа. В министерството на икономиката са категорични, че страната е заинтересована от създаването на зона на свободната търговия в рамките на ОНД, но при задължително спазване на изискванията на Световната търговска организация. Според Станислав Шевчук от киевския център за европейско и сравнително право, ако става дума за интеграция, по-дълбока от зоната за свободната търговия, то новото формирование надхвърля рамките на нормалното икономическо сътрудничество. Между другото, напускането на ЕИП е възможно единствено следа като дадена страна е изпълнила поетите от нея задължения, т.е. де-факто излизане от "Съветски съюз" АД няма.
Кой в Украйна подкрепя идеята за ЕИП?
Твърди се, че от украинска страна проектът "ЕИП" се движи като че ли единствено от вицепремиера Микола Азаров. Разбира се, зад него стои и самият президент Леонид Кучма. "Ако подпиша договора, ще ме нарекат предател на националните интереси и ще поискат импичмента ми",- заяви той тези дни. Според него, всички спорове в Украйна около ЕИП имат не икономическа, а политическа основа. Президентът е категоричен, че за него ЕИП е преди всичко инструмент за развитие на регионалното икономическо сътрудничестгво. Леонид Кучма твърди, че за Украйна ЕИП е огромен пазар за пласиране на своята селскостопанска продукция, продукцията на хранителната и леката промишленост. "Създават се прекрасни възможности за коопериране и увеличаване на растежа в машиностроенето и металургията, - казва Кучма.- А това означава инвестиции и нови работни места в най-близка перспектива." Според президента, Европа все още не разглежда Украйна като пълноправен партньор и още дълго ще държи своите пазари затворени за украинските стоки. "От тактическа гледна точка икономическата ориентация към Европа не е в наш интерес,- категоричен е Леонид Кучма. - Да, евроинтеграция е наша стратегическа цел, но ние не искаме заради светлото бъдеще да жертваме нашите сегашни изгоди". Украинският президент е сигурен, че тъкмо сътрудничеството с Русия и други страни от Средна Азия ще направи Украйна по-привлекателна за Европа.
В Украйна ЕИП успя да раздели не само елита, но и обикновените украинци. Според киевския център "Социс", 70% от украинците подкрепят влизането на Украйна в новия съюз. Против са 19%, 11% се колебаят. Същевременно, 56% ратуват и за интегриране на страната в ЕС, против са 20%, а 24% се двоумят. От четирите региона на Украйна само в един противниците на ЕИП са повече - това е Западна Украйна, която и по времето на СССР е подкрепяла идеята за суверенна украинска държава. Най-много на ЕИП се радват в Източна Украйна (Донецк) - 88%, Източно-Централна Украйна (Полтава) - 81%, и Западно-Централна Украйна (Киев) - 66%.
А от всички политически сили ЕИП се подкрепя най-много от комунистите - 93%.
Някои експерти напомнят, че през 1991 г. на референдума 90,32% от украинците са гласували за суверенна Украйна. Но през 12-те години на независимост, като вече 9 г.от тях управлява Кучма, новата (старата) власт не успя нито да повиши стандарта на живот на хората, нито да обедини нацията около европейските ценности. Според политолога Костянтин Бондаренко, това е така, защото значителна част от украинският елит, особено бизнеселитът, с разума си иска да е в Европа, но и с двата крака е затънал в Русия. Експремиерът и лидер на "Наша Украйна" Виктор Юшченко - един от малцината реално проевропейски настроени политици, твърди, че през годините на независимост властта е направила всичко възможно да погребе украинската идея - идеята за възраждане на страната като суверенна и процъфтяваща държава. Сега средната заплата в Украйна е 70 евро, няколко милиона са безработни и според данните на Световния конгрес на украинците стотици хиляди съотечественици са принудени да търсят прехраната си в чужбина: в Италия - те са над 500 хил., в Португалия - 300 хил., в Испания - 200 хил. В Западна Европа има 500 хил. жени от ОНД, които проституират.
А какво мисли Европа за ЕИП?
Миналата седмица на посещение в Украйна беше еврокомисарят Гюнтер Ферхойген. "Ние не изключваме, че са възможни известни проблеми,- заяви той.- Идеята за митнически съюз може да създаде на Украйна нови трудности". Ферхойген предупреди, че процесът на евроинтеграция на страната може да бъде забавен или спрян изобщо. Подписването на договора за ЕИП от Украйна противоречи на договореностите, постигнати между Киев и ЕС, намекна Ферхойген. През август Украйна е връчила на Еврокомисията проектоплана за действията си с ЕС. С една дума, съюзът даде да се разбере, че в разширена Европа иска да види Украйна като свой съсед и извън ЕИП.
Реакция на Москва
В Кремъл - генератор на идеята за мини-СССР, са притеснени от ситуацията, която се създава около проекта за ЕИП, защото без Украйна той няма да се реализира. Затова преди десетина дни Леонид Кучма обеща на руския си колега, че в Ялта проблеми няма да има. Но Владимир Путин се закани преди Крим да посети Киев. Очевидно, това, че украинците могат да провалят начинанието, не му харесва. Излишно е да се напомня, че поради пасивността на Украйна създадената през 1991 г. ОНД така и не се превърна в жизнена структура.
Експертите прогнозират, че Леонид Кучма все пак ще подпише договора за ЕИП в Ялта на 18 септември, само че с някоя друга забележка. По този начин той ще изпълни задължението си пред Путин, който го е подкрепял по време на всичките скандали - и с убития журналист Георги Гонгадзе, и с подслушването, и с радарите за Ирак. Но украинският парламент едва ли ще ратифицира ялтенския договор. А това вече не е грижа на Кучма. Неговият втори - и последен, мандат свършва догодина и какво ще стане с ЕИП, надали ще го интересува.
ВАСИЛ ЖУКИВСКИЙ