Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



Дайджест

Ето как в."Украйна прес", излизал от август 1994 г. до март 2001 г., отрази през декември 1996 г. първите Дни на Украйна в България

С “ТАРАС БУЛБА” СЕ ОТКРИВАТ ДНИТЕ НА УКРАЙНА В БЪЛГАРИЯ
С увертюра към операта “Тарас Булба” официално се откриха Дните на Украйна в България на 13 декември (1996 г. - б."УБВести")). Гала-концертът, организиран в зала №1 на НДК, събра няколко хиляди столичани. Зрителите се радваха на певците Дмитро Гнатюк, Мария Стефюк, Олександър Дяченко, Етелла Чуприк (пиано), Орест Шургот (цигулка), квартет “Гетьман” и други украински изпълнители. От българска страна в концерта участваха ансамбъл “Пирин”, симфоничният оркестър от Враца, Кристина и Михаил Белчеви.
Но преди да започне концертът, с по няколко думи към присъстващите се обърнаха президентът на България Желю Желев, вицепремиерите на България и Украйна Дончо Конакчиев и Иван Курас. След като прочете приветствието на нашия президент Леонид Кучма, пан Иван подари на пан Дончо украинския народен музикален инструмент - кобза. Така че г-н Конакчиев стана кобзар.
Украинската делегация беше приета от президента Желев, председателя на парламента Сендов и премиера Виденов. Състояха се и срещи по интереси.(У-прес)

ДНИТЕ НА УКРАЙНА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ТРИ МЕСЕЦА
Според нас, главното събитие в рамките на Дните на Украйна в България е откриването на мемориална плоча на великия украински учен и обществен деец Михайло Драгоманов. На улицата “Денкоглу”, №40 в София бяха дошли, освен официалната украинска делегация, кметът на столицата Стефан Софиянски, неколцина български интелектуалци и журналисти, двайсетина граждани.
Пламенна реч произнесе вицепремиерът Иван Курас. “Без Драгоманов нямаше да има Леся Украинка и Иван Франко”, - каза той на украински език. Киевчанинът Иван Стоянов, сега преподавател в Софийския университет “Св.Климент Охридски”, преведе думите му на български.
После първият секретар на украинското посолство в София Виталий Москаленко даде думата на Иван Драч, поет, бивш активист на РУХ, шеф на дружеството “Україна”. Той говори за непреходното дело на Драгоманов, за дружбата между нашите два народа. Хубаво говори пан Иван, със силен глас, та се чуваше чак на “Витоша”, но защо на руски език - остана загадка.
Какво е говорил кметът Софиянски, не можахме да разберем, тъй като алармата на оставената наблизо кола заглуши речта му. Но той е наш човек и за демократа Драгоманов нямаше да каже нищо лошо.
Подканени от пан Москаленко, Иван Курас и Стефан Софиянски с малко усилие свалиха бялото покривало, с което беше покрита мемориалната плоча.
Внучката на Михайло Драгоманов - Наталя Драгоманова-Бартаи, чието писмо от Будапеща “Украйна прес” получи в деня на откриването на плочата, може да бъде спокойна. Изображението на дядо й е такова, каквото трябва да бъде. И думите са точни: “Тук живя и твори от 1889 до 1895 г. изтъкнатият украински учен-историк и общественик, професор в Софийския университет Михайло Драгоманов (1841-1895)”.
След това украинската делегация, качена в “Чайки” и водена от полицейски “буркан”, отиде на Централните софийски гробища, като за малко блокира движението в центъра на столицата. На гроба на Драгоманов беше положен много хубав и скъп венец.
Михайло Юрчук


София, 12 декември 1996 г. Украинската делегация на гроба на Михайло Драгоманов на Централните софийски гробища - отляво-надясно: вицепремиер Иван Курас, поет Иван Драч, Олександър Воробьов - посланик на Украйна, акад.Петро Толочко, певец Дмитро Гнатюк, Василь Кремин - министър на образованието, и др.

Нашата справка:
На 30 октомври 1932 г. на гроба на Драгоманов беше открит паметник - дело на украинеца Михайло Парашчук. Събитието е било отразено от няколко софийски вестника.
в.”Зора”: “Покрай Шевченко, големият поет на унижените и оскърбените, израсъл от народа и жигосал с огнено слово лицемерието и насилието, Драгоманов е вторият крупен ратник за свобода на мисълта и теоретик на новото национално движение в отечеството си... Дошъл в България, той направи школа чрез своята преподавателска дейност и стана любимец на университетската младеж, жадна за уроци върху дълга и назначението си...”
в.”Мир”: “Изминаха вече 37 г., откак той се прости със земния живот... Шествието, начело с юнаци и юнакини в народна украинска носия, с портрета и венци, стигна при гроба-паметник. Наш свещеник освети вода, изчете заупокойна молитва под напева на хора и откри паметника... Картината беше някак по-особена: гледаш неговите сънародници от далечен край..., професори..., млади и стари негови почитатели...”


На 12 декември 1996 г. в София на ул.”Денкоглу”, №40 в 12:00 ч. тържествено беше открита тази паметна плоча в чест на проф.Михайло Драгоманов, живял в дома на това място, който не се е запазил. Тогава, през 1996 г., там нямаше кофи за боклук. Сега ги има. В края на 2012 г. украинската диаспора в столицата и посолството на Украйна се обърнаха към столичната община с писмена молба тази грозотия да бъде преместена на друго място. Но, уви...

"СТРАЧЕНІ СВІТАНКИ" ПОКАЗВАТ В РУСКИЯ ЦЕНТЪР
Украинският филм "Страчені світанки" ("Разстреляни сутрини") беше прожектиран в рамките на Дните на Украйна в България.
"Ние искахме да покажем нашата история такава, каквато е, без лъжи и измами, - каза пред "Украйна прес" режисьорът Григорий Кохан. – Не знам, дали филмът ще бъде разбран от българите. Поляците са го разбрали".
Лентата разказва за борбата на украинците в Западна Украйна против болшевизма и колективизацията след Втората световна война.
Смело може да се твърди, че българите не са го разбрали, защото... не са го гледали. В киносалона на Руския културно-информационен център в София, където се състоя прожекцията,  се бяха събрали едва 40 души, предимно украинци и неколцина руснаци. По време на филма двама души напуснаха залата. Очевидно, истината, показана в "Страчені світанки", не е пасвала на тяхната представа за "добрите" Ленин, Сталин, червена армия, НКВД и за "лошите" бандеровци – борци за суверенна Украйна.
Според Мишо Сакъзов - българин от Украйна, завършил режисура в НАТФИЗ, филмът е силен. И затова тези, които го изгледаха докрай, заслужено аплодираха режисьора Кохан.
P.S.Тогава синхронен превод на филма е направила Олена Коцева - сега лидер на Сдружението на украинските организации в България

Становище
ИВАН КУРАС, вицепремиер на Украйна
- Това не са Дни на културата, а Дни на икономиката, културата и науката. Те няма да свършат след една седмица, а ще продължат до март. Ние имаме намерение да направим обстоен анализ на състоянието на двустранните отношения.
ИГОР ПОДОЛЕВ, заместник-министър на външноикономическите връзки и търговията на Украйна
- В края на февруари като председател на Смесената украинско-българска комисия за икономическо сътрудничество ще доведа в София група бизнесмени, банкери. Нека българската страна каже, кого желае да види и аз ще го доведа в София. Вероятно тогава ще бъде организирана и изложба на украинската икономика. Ние не искаме сесията на комисията да се превърне в среща на чиновници.

Награда
Президентът Желю Желев награди видния украински поет и преводач Дмитро Билоус с ордена “Мадарски конник” - I степен. Пан Дмитро е превеждал Христо Ботев, Пейо Яворов и други български класици. Той е голям приятел на Радой Ралин.

Реплика
НЕДОВЕРИЕ, БЕЗРАЗЛИЧИЕ, НЕВЕЖЕСТВО, ВРАЖДЕБНОСТ?
При почти пълна информационна завеса премина първата част от Дните на Украйна в България, започнали на 11 декември 1996 г. За централните печатни издания те като че ли не съществуваха. Мълчание (“как партизан на допросе”) запази и ТВ-новинарската емисия “По света и у нас”.
А в София бяха дошли не само украински дейци на изкуството и културата, изнесли концерти в София и близките градове. Тук бяха вицепремиерът Иван Курас, министърът на културата Дмитро Остапенко, заместник-министърът на външната ни търговия Игор Подолев, вицепрезидентът на НАН на Украйна акад.Петро Толочко. Българската диаспора в Украйна беше представена от шефа на българската редакция в Одеското радио пан Ненов. Апропо, в Одеска област живеят над 160 хил. българи от общо 230 хил.
Игор Подолев можеше да разкаже за това, как Украйна е преживяла хиперинфлацията, как Киев работи с МВФ. Все неща, актуални за България. Но почти никакъв интерес!
Питаме се, как щяха да бъдат отразени, например, Дните на Русия в България. Или как ще се чувстват българите, ако същата информационна мъгла покрие Дните на България в Украйна, които започват в края на май 1997 г.?
“Но лека-полека все пак ще пробиваме стената на недоверие, безразличие, невежество, понякога на враждебност и нежелание да се разбере, с която се е отделил от нашето (украинско - “У-прес”) дело бай Ганьо”, - пише украинският дипломат в София Петро Сикора на своя български приятел Димитър Шишманов. Датата е 14 ноември 1919 г. Коментарите са излишни.
Иван Котуш


Снимки: от архива на Васил Жукивский

 

 

 



   


УКРАЇНСЬКА ГРОМАДА В БОЛГАРІЇ>>>

УКРАИНСКА ДИАСПОРА В БЪЛГАРИЯ
>>>

ТАРАС
ШЕВЧЕНКО В СОФIЇ