КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА "УКРАЙНА"

УБВісті виходять з червня 1998

УБВести излизат от юни 1998


               




НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧЕРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК
София, 17 октомври 2018.- «Киево-Печерската лавра – традиция и вяра в слово и образ» се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий» (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани, съобщава пресцентърът на библиотеката.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печерска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецкий основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.
Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.
Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга «Толкование на апокалипсис» (1625) на Андрей Кесарийский – най-ранното издание на Печерската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковский и Исая Копинский, и др.
“Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековете – коментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел «Ръкописи и старопечатни книги» в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на «“Житие и служба на св. Иван Рилски» от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий  Ростовский значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколский, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печерската лавра.”
Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий» притежава 191 тома, печатани в Печерската лавра.
«Киево-Печерската лавра – традиция и вяра в слово и образ» е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България, съобщава пресцентърът на библиотеката.(УВести)

Фоторепортаж на Васил Жукивский